Изкуплението на Атлантида

Глава 7

Бренан се концентрира върху дишането си. Нищо друго. Дълги, дълбоки вдишвания, а след това дълги и бавни издишвания. Трябваше да намери спокойствието. Своят център. Както Архелай, един от наставниците им в академията, винаги ги бе учил, че всяко действие извира от спокойното място, което формира центърa на един воин.

Но неговият така наречен ведър център бе изпратен в дълбините на ада. Бренан се обърна съвсем малко, за да може да вижда Тиарнан, докато тя разговаряше по телефона с някои на име Рик.

Нямаше как да прецени границите на проклятието и не можеше да каже дали „далеч от погледа му“ значеше нещо така просто и кратко като това да й обърне гръб за повече от минута-две. Ами ако заспеше? Когато очите му се затворят, за да заспи, тя наистина щеше да бъде далеч от „погледа му“. Беше ли прокълнат да помни тази невероятна жена в продължение на един ден?

Искаше да извика от гняв срещу неправдата, но в това нямаше смисъл. От дълго време знаеше, че боговете действат водени от каприз, а не от справедливост. Отдавана бе обречен на това проклятие и случващото се сега бе друго, по-ужасно и по-объркано ниво на мъчение. Беше я открил само за да разбере, че ще я загуби. След случилото се с Корелия и детето му, заслужаваше нито повече, нито по-малко.

Дори и ако по някаква причина успееше да изгради бъдеще с Тиарнан, знаеше, че тя е просто човек. Щеше да живее за кратък отрязък от време и когато умреше, дупката в душата му придобилата форма на Тиарнан никога повече нямаше да бъде запълнена. Той едва не се засмя, виждайки злонамерената гениалност зад проклятието на Посейдон, но успя да се въздържи. Имаше странното предчувствие, че смехът му ще излезе като рев.

Тиарнан приключи разговора и след като включи телевизора, започна да превключва каналите, търсейки новини за парка и му сподели какво е казал колегата й за атаката. Спря се на канал, показващ местна репортерка, застанала пред хотела им.

- Това е тук - отбеляза Тиарнан и се обърна към него. - Може би... но не. Тя се усмихва. Вероятно е стар запис. Чудя се кой ли е онзи до нея.

Репортерката се усмихна не чак толкова искрено към камерата, докато завършваше интервюто с надменен на вид мъж пред входа на хотела.

- Д-р Литън, благодаря Ви, че споделихте информацията, с която разполагате за конференцията на МАСН. Звучи вълнуващо. Ще тръпнем в очакване да научим за всички открития в полето на неврологията. А сега се връщаме отново в студиото.

Тиарнан превключи канала, когато образът се промени и на екрана се появиха малки кученца, които пееха за супа.

- Значи това е Литън. Хубаво е да го знам. Но засега няма нищо за атаката, чудя се дали по някакъв начин е свързано с нашите учени. Можеш ли да се обадиш на контактите си и да провериш дали знаят нещо?

Тя му подаде телефона си, но той поклати глава.

- Ако държиш на технологиите си, не ги давай на атлант. Нещо в състава на телата ни или магията ни разрушава електрическите полета и после ги унищожава.

Тиарнан погледна към лампата, а сетне към него.

- А какво ще кажеш за големите електрически полета?

- Лампата не е проблем. Въпреки това големите електрическа полета представляват опасност за нас, както и ние, дори и в малка степен, за тях. В зависимост от силата им могат да ни попречат да използваме способностите си, като тази за комуникацията, която сега ще изпробвам.

Бренан затвори очи и извика Алексий, чрез психическата връзка, към която всички атланти, минали пубертета, имаха достъп, но първоначално откри единствено тишина. Пое си дъх, заглуши емоциите, които все още вилнееха през сетивата му и опита отново. Може би Алексий не го бе разпознал.

Алексий? Чуваш ли ме? До нас стигнаха новини за нова атака и искаме да се уверим, че всичко с Лукас и глутницата е наред.

Последва още една изпълнена с тишина секунда, а след това чу силно отговора, идващ от познатия сух тон на Алексий.

Ти ли си бил? Интересно. А и ако обичаш, отвори вратата.

Бренан отиде до врата и я отвори широко, но този път се зарадва, когато видя посетителите им. Алексий, Грейс и Лукас, с помрачени изражения, стояха в коридора. Докато тримата влизаха в малката стая, Бренан се дръпна от вратата и застана до Тиарнан. Щом затвориха вратата след себе си, Тиарнан се приближи, сякаш за да се здрависа с Алексий, а ръката на Бренан се стрелна, почти несъзнателно и я спря, стискайки дланта й с желязната си хватка. Ярост, също толкова мрачна и смъртоносна, колкото и безразсъдна, го обзе при внезапния и така неканения спомен, който накара всеки мускул в тялото му да се стегне и да заема бойна позиция.

- Ти я докосна - обърна се към Алексий, опитвайки се да се фокусира над червената мъгла, която се движеше така бързо и замъгли зрението му. - Тя беше гола и ти сложи проклетите си ръце върху нея.

Опита се да се успокои, но се провали. Потърси спокойствие, ала Тиарнан дръпна ръката си, и то се разби на парчета. Улови ръцете й и я обърна така, че да го погледне и каза през стиснати зъби.

- Съжалявам за това, но изглежда, че трябва да го убия.

Тиарнан премигна, големите й тъмни очи бяха разширени и твърде мрачни в контраст с бледото й лице, но за негова изненада тя се засмя.

- Какво? Извиняваш се на мен? Мисля, че извинението ти трябва да е насочено към него.

- Адски си права - изсъска Алексий, а двете му ръце вече бяха на кинжалите му.

Бренан не видя кога Грейс е помръднала, но вече бе извадила лъка, а сребърният връх на стрелата й бе насочен към главата му. Той пусна Тиарнан и я избута зад себе си, далеч от пътя на опасността.

- Не се и съмнявам, че ще има поднасяне на извинения, приятелче - сопна се тя, но за изненада на Бренан, изказването й бе насочено към Алексий. - Имаш ли нещо против да ми кажеш къде точно са били ръцете върху голото тяло на друга жена?

Главата на Алексий се местеше тук към Грейс, ту към Бренан, докато на изражението му беше изписана пълна безпомощност. Няколко пъти отвори и затвори уста като най-накрая успя да отговори.

- Бостън.

Тиарнан, която отново застана до Бренан, шумно изпръхтя.

- Бостън? Очаквах да кажеш „само бедрото й, миличка“ или „само ръката й, за да й помогна, когато припадна“, но ти просто каза „Бостън“. - Страните и устните й потрепнаха за миг, а след секунда се заливаше от смях. - Бостън - извика, превивайки се от смях. - Той каза „Бостън“!

В стаята настъпи тишина с изключение на безнадеждния смях на Тиарнан, след което Грейс свали лъка си надолу, а устните й се изкривиха в лека усмивка.

- Каза го, нали, големият му тъпак. - Тя също започна да се смее. - Бостън! Не се притеснявам толкова. Важното е, че не каза Кливланд.

Поради някаква напълно непонятна причина, изказването на

Грейс още повече разсмя Тиарнан и двете жени продължиха да се заливат от смях, докато в един момент не започнаха да се задъхват. Бренан, чиито порив да убие един от най-добрите си приятели, изцяло бе изчезнал, се взираше, напълно озадачен, в Алексий и Лукас.

Алексий се взря в него, очевидно доволен, че смъртта му вече не е на дневен ред и прибра кинжалите си.

- И представа си нямам - призна си.

- Жени - отбеляза Лукас и вдигна рамене. - Добре ли сте, момчета? И никой няма да убива днес?

Бренан се поклони пред Алексий, а дълбокият, заради реакцията му, срам препускаше през него.

- Не мога да се надявам на прошката ти заради действията ми, приятелю...

- Спести си го - ухили се Алексий. - Както останалите, така и аз ще се радвам да те видя сломен от жена.

Грейс, чиито лък се намираше преметнат през рамото й, прекрати звънкия си смях и сръга Алексий в ребрата.

- Окрилен от жена, нали това искаше да кажеш, скъпи?

Тя му се усмихна и воинът я придърпа към себе, като я дари с кратка целувка по устните.

- Точно така. Сега. Преди смъртоносните заплахи отново да са започнали, искам да знам, какво, по дяволите, става тук? И мисля, че трябва да започнеш с реакцията си към Тиарнан?

- Реакцията му към мен не ти влиза в скапаната работа - отвърна Тиарнан и се пресегна към ръката на Бренан. - Остави го намира. Тази нощ му се насъбра много.

Воинът остана слисан и напълно безмълвен, когато усети топлата й ръка в своята. След това тя стори нещо още по-шокиращо. Престъпи напред, заставайки пред него, сякаш да го защити от опасността.

Искаше да предпази него. Тя го защитаваше.

Сърцето му, неизползвано отдавна, скочи от гърдите му и се разби на парчета в краката й. Искаше му се да заридае. Желаеше да крещи, за да може вселената да чуе радостта и триумфа му. Но не каза нищо, а просто застана до нея, където се надяваше, че ще прекара остатъка от живота си.

- На него ли му е дошло в повече, Тиарнан? Виж, Бътлър, в случай че паметта ти не функционира добре нека ти припомня, че току-що предложи да ме убие - отвърна Алексий.

- Да, да, но това бе в следствие на проклятието. Сега можем ли да забравим за заплахата за смърт, която изобщо не беше такава и да поговорим за нещо по-важно? - Тя посочи към Лукас и Грейс, а след това погледна към Бренан. - Възнамерявам да поздравя милите хора. Опитай се да не убиваш нито един от тях, иначе следващия път може и да не ти се притека на помощ.

Бренан изгуби ума и дума, попаднал в една сложна комбинация между ужас и удоволствие, бореща се за контрола над емоциите му Тиарнан се справи с него, също както Грейс с Алексий и жените на принцовете със своите избраници. Сякаш той беше най-меката и нежна атлантска глина в ръцете й.

О, в името на боговете, желаеше го толкова силно. Само ако Посейдон можеше да му позволи.

- Аз съм Тиарнан Бътлър, топ репортер и съм тук по същата причина като вас - представи се тя на Грейс. - Името, което използвам за прикритие, е Трейси Баум, така че ще ви помоля да ме наричате Трейси, за да не се случи така, че по невнимание да ме наречете Тиарнан. Между другото, съжалявам за случката с голотата. Твоят човек и приятелите му ме измъкнаха от много опасна ситуация, включваща ужасни вампири и последователите им. И да сме наясно: когато припаднах, бях увита в много голям чаршаф.

Грейс се намръщи и се здрависа с Тиарнан.

- В Бостън, предполагам. Аз съм Грейс Хавиланд, а това е Лукас, алфата на глутницата в Йелоустоун.

Мъжът пое ръката й в своята, а чиста и половинчата усмивка озаряваше лицето му

- Нямаш представа колко се радвам да се запозная с жената, която побърка Бренан.

Воинът си пое няколко дълги и бавни вдишвания и щом видя как алфата докосва Тиарнан, вулканът от ярост се опита да изскочи от стомаха му Сякаш усетила нещо, тя се обърна към него и набързо пусна ръката на Лукас, след което прекоси разстоянието между нея и Бренан и застана така, че ако той поиска, да може да я докосне.

Дали желаеше? Ах, тези богове и космическите им шеги! Не искаше нищо друго, освен да докосва тази жена. Дълбоки вдишвания. Но две хиляди години, прекарани в търсене на разумни доводи, не могат да бъдат отмити от приливната вълна на емоциите в рамките на един час.

- Дотук със сближаването - каза Лукас. - Относно нападението в парка? Онези вълци не бяха мои. Не успяхме да ги разпознаем, което значи, че са преминаващи. По думите на останалите излиза, че свидетелите не са знаели къде са и кои са. Били са объркани и замаяни, сякаш са били дрогирани.

- Или са били натъпкани с лекарства - предположи Тиарнан. -Лабораторията е някъде тук. Ами ако пускат тестовите субекти от побърканото си изследване на свобода?

- А може би са избягали - добави Грейс.

Бренан кимна.

- И двете вероятности повдигат сериозни въпроси относно безопасността на посетителите на парка, да не говорим за глутницата ти, Лукас.

Алфата запрати юмрука си в стената и оголвайки зъби, изръмжа.

- Мислиш ли, че не знам? Съпругата и децата ми бяха на по-малко от двадесет километра от нападението. Ами ако целта сме били ние? Първо отвличат членове на глутницата ми, а след това насочват убийците си към нас.

Алексий постави ръка върху рамото на приятеля си в опит да го успокои.

- Знам. И сме тук да ти помогнем, така че никой и нищо да не може да навреди на семейството ти.

- Какъв е планът? - попита Тиарнан. - Да се захващаме с него, преди да закъснеем повече, отколкото вече сме за среднощния прием.

- Ние сме персонал - отвърна Алексий. - Лукас и аз сме допълнителната охрана, а Грейс се включва като помощник барман.

- Изглежда, че постоянният барман е болен - обясни Грейс, докато пръстите й неспокойно шареха по лъка й. - Представи си само.

- Тя е член на глутницата ми и в момента извежда детето си на почивка далеч от парка, докато ситуацията не бъде решена - изказа се Лукас и се намръщи. - Както би трябвало да постъпи и Хъни, но тя не иска и да чуе.

- Тиарнан и Грейс също трябва да тръгнат - каза Алексий и се намръщи по посока на любимата си, с което й даде знак да потисне неизбежния си протест.

- Така и ще направя, ако нещата се променят - отвърна тя като изненада Бренан, който не очакваше жената-воин да се съгласи да напусне бойното поле. - Знаеш това - Грейс за кратко докосна обезобразената буза на Алексий и се усмихна. - Но сега трябва да скрия оръжията си в палтото, да отида до бара и да се подготвям да наливам питиета на запалени по науката отрепки, като се надявам да са нетърпеливи да споделят мрачните си тайни на едно приятелско ухо.

- По-добре само ухото ти да е приятелски настроено - изръмжа Алексий.

Грейс се засмя, след което се насочи към вратата.

- Да бе. Искаш ли да пробваш пак, опипвач на голи жени?

Но Алексий не успя да отговори, защото тя излезе и затръшна вратата.

- И ние трябва да тръгваме. Застъпваме смяна в полунощ до шест сутринта - напомни Лукас, взирайки се в часовника си.

- Ти върви. Аз ще се справя.

След като Лукас го остави, Алексий не губи време, за да стигне до проблема.

- Ти - каза той и посочи Бренан. - Какво, по дяволите, се случва?

След това се обърна към Тиарнан.

- Кой или какво те захапа?

Тя изглежда отново позна от какво имаше нужда Бренан и го хвана за ръката, преди той да даде глас на яростта, която изгаряше вените му при спомена, че някой се бе осмелил да нарани неговата жена, не, не неговата жената, а Тиарнан, защото само в мечтите си може да бленува тя да бъде негова.

- Не звучи толкова зле, колкото го изкарваш Всъщност мисля, че се сдобихме с нов съюзник. Проблемът е, че не съм сигурна кой е той, въпреки че имам подозрение - започна тя и им разказа набързо за срещата си със загадъчния вампир.

- Мислиш ли, че може да е онзи Девън? - попита Бренан, който все още я държеше здраво за ръката.

Нежният й допир усмиряваше чудовищната ярост, заплашваща да го погълне при мисълта за това, че тя е в опасност.

- Не зная. Може да е Девън или някои, когото работи за или с него. Но трябва да призная, че колата е много слаба следа. Може би е бил шофьорът му или вампирът няма нищо общо с колата. Без усилие прелетя през живия плет. А и няма смисъл вампирът, който е големият бос в този район, съвсем внезапно да реши да саботира собствените си зли планове.

Алексий сви рамене, след това хвърли остър поглед към преплетените им ръце.

- Можем само да гадаем, докато не се сдобием с повече доказателства. По-важното е, дали можете да работите заедно? Бренан, повече от ясно е, че емоциите ти са се завърнали. Едва те разпознах, когато ме викаше, повикът ти бе така оплетен в ярост и... - погледна към Тиарнан, след което отново сви рамене и наклони глава, - други неща.

- Би било по-безопасно за Тиарнан, ако напусне това място -изказа се бавно Бренан, въпреки че всяка следваща дума изгаряше душата му, както солена вода посипана върху зееща рана.

- В никакъв случай, приятелче - ядоса се тя и дръпна ръката си от неговата. - Прокълнат или не, ти оставаш с мен. По-късно ще се опитаме да разберем колко далече можем да сме един от друг и за колко време. А... всъщност по-скоро от очакваното, защото аз... ами, ще използвам тоалетната. Но тази история е моя и оставам.

Очите на Алексий се разшириха от смеха, който напираше в гърлото му.

- Това ще бъде интересно. По-късно обаче. Трябва да се връщам на работа. Спрете се при мен, когато дойдете на партито.

Бренан кимна и пристъпи напред, за да хване Алексий за ръката.

- Ще наглеждам жена ти по време на приема. Имаш думата ми.

Алексий се засмя, но звукът не беше весел.

- Грейс може да се оправи сама, но все пак ти благодаря за подкрепата. Наглеждай твоята жена, докато си там. Имам усещането, че тя може да бъде най-хубавото нещо, което ти се е случвало от много време насам.

Тиарнан завъртя очи.

- Внимавайте с приказките за „моята жена, твоята жена“, момчета, или нощта ще бъде по-дълга от очакваното.

Алексий се засмя още веднъж и си тръгна. След като затвори вратата след приятеля си, Бренан се облегна на нея и насочи изучаващия си поглед към Тиарнан за толкова дълго, че бузите на младата жена пламнаха и онова възхитително и смущаващо изражение отново се настани на лицето й.

- Какво?

- Замислих се колко привлекателна ми изглежда перспективата за една дълга нощ, прекарана с теб - обясни той и позволи на желанието, което изпитваше към нея, да се отрази в гласа и лицето му.

Пенисът му се втвърди при самата мисъл. Тиарнан, гола. Внезапно му е прииска да премахне всяка част от облеклото й за да запомни голото й тяло. Да го направи търпеливо, наслаждавайки се на всеки детайл.

Тя поклати глава и разочарованието от отказа й го прониза, сякаш болезнените му и така опасни емоции поддържаха надеждата, че тя ще предложи да свали дрехите си и да се превърне в звездата на най-еротичните му фантазии.

- Какво ще правя с теб? Не, не отговаряй - поклати глава тя. - Сега обаче трябва да разрешим един много обикновен проблем: как да отида до тоалетната, без да активирам проклятието ти? Защото няма начин да ме гледаш, докато пишкам.