Изкуплението на Атлантида

Глава 32

Атлантида, три дни по-късно

Алексий крачеше напред-назад из стаята предназначена за военни разговори, като при това доста умело игнорираше сигналите, които Грейс му правеше да се успокои или да седне, но познавайки любимата си, може би се опитваше да му каже да удари главата си в някоя стена, за да изпусне парата. Ако не се движеше, щеше да гръмне.

- Претърсихме навсякъде. След като Бренан едва не издуха мозъчните ми клетки с онзи ментален взрив, настана пълна тишина. С изключение на онова странно жужене. Нуждая се от Аларик, Конлан. Не съм достатъчно силен, за да се справя без него. Бренан трябва да е в голяма опасност, в противен случай щеше да ми отговори.

- Сигурен ли си? - Конлан удари с пръст по масата. -Проклятието е развалено и той си е върнал емоциите. Не мислиш ли, че може би иска да прекара малко време насаме с Тиарнан.

- По време на мисия? Ти луд ли си? - Алексий замлъкна, спомняйки си, че всъщност говори с висшия им принц. -Извинявай, Конлан, но наистина съм притеснен. Нужда я се от теб или Аларик, за предпочитане, и двамата.

Конлан се изправи с едно рязко движение и напълно неочаквано запрати чашата си през стаята, която се разби в стената. Сетне се завъртя, за да се изправи лице в лице с Алексий, а очите му бяха освирепели.

- Мислиш ли, че не го знам? И че не се притеснявам? Бренан е един от нас, Алексий, също както теб, Бастиян, Денал, Джъстис и Вен, мамка му, че дори и Кристоф. Отговорността за всеки един от вас лежи на плещите ми.

Алексий отметна косата от лицето си като напълно забрави за белезите си. Конлан и без това вече ги бе виждал.

- Трябваше аз да го защитя, но пристигнах твърде късно. Претърсихме навсякъде, както за него, така и за Тиарнан, но не открихме нищо. Никой нищо не е видял, никой нищо не знае. Нищо.

- Къде е Литън? - попита Грейс. - Или онова копеленце Уесли?

- Никой не е виждал и тях - изтъкна Алексий раздразнено. -Компютърджията на Лукас се е заел със задачата да намери домашния адрес на Уесли. Литън изчезнал от регистрите, когато основал компанията си и по всичко личи, че живее в дома на Уесли.

Конлан кимна и за известно време затвори очи. Миг по-късно погледна към Алексий, на когато му се наложи да се дръпне, стреснат от мощта, блестяща в очите на принца.

- Той идва насам - каза Конлан. - Аларик. Води със себе си няколко от местните бунтовници. Смятат, че ще се заформи голяма битка и че някъде там има подземна крепост. Куин ще ви чака в щаба на Лукас.

- Куин познава Лукас?

- Тя познава всички - информира го Грейс. - Как според теб е станала водач на всички бутновници в Северна Америка?

- А ти? - попита Алексий Конлан.

- Аз - отвърна му мрачно Конлан, - изглежда съм призован да се явя пред Върховния двор на Фае.

- На Благословените ли? - зададе въпроса си Алексий.

- Изобщо нямаше да го обмисля, ако се отнасяше за Прокълнатите - сопна се Конлан. - Не и след като имам Райли и Ейдън. В никакъв случай.

- Това обаче е предложение, на което не можеш да откажеш -промълви Грейс. - Повярвай ми, знам повече за света на Фае, отколкото ми се иска.

Алексий срещна поглед с нейния, докато и двамата си спомняха последния път, когато се бяха срещнали с Рийс на Гарануин, висш принц във върховния двор на Благословените. Беше им спретнал номер като на Рип Ван Уинкъл, както Грейс го наричаше и двамата с Алексий се страхуваха, че е отнел години от живота им. Вместо това открадна нещо, което все още не успяваха да идентифицират, от доста неприятен вампир и остави Грейс и Алексий да се справят сами с последиците.

Що се отнася до Фае и воините на Посейдон, думата „чест“ имаше две напълно различни значения. Феите не можеха да лъжат, но и никога не казваха истината. Присмиваха се над самата идеята за лоялност. Не, Алексий нямаше желание да вижда никакви фае. Никога повече. Ако Рийс, като царска особа, бе оправил молбата си за среща, отказът на Конлан щеше да бъде равносилен на обявяване на война между елфите и атлантите.

- Кога ще се срещнем с Куин и Аларик? - попита Алексий, докато крачеше към вратата, плътно следван от Грейс.

Оставаше му още една битка, пред която щеше да се изправи: онази, в която казваше на Грейс, че тя не може да рискува живота си и този на бебето дори за да спаси Бренан.

- Колкото по-скоро, толкова по-добре - отвърна Конлан. - И, Алексий?

Воинът се спря с ръка, здраво стиснала дръжката.

- Да?

- Доведи ги у дома!

Алексий бе способен на едно кимване, смирен от болката, изписана по лицето на Конлан.

- Давам ти думата си - отвърна той.