Изкуплението на Атлантида

Глава 25

Национален парк „Иелоустоун щабът на глутницата

Алексий кръстосваше просторната площ на щабквартирата на Лукас като на всеки няколко минути се спираше и затваряше очи, опитвайки се да установи психическа връзка с Бренан.

- Нищо. Мамка му, нищо. Нещо не е наред. Не е мълчание или празнина, които биха се случили, ако той е извън обсега ми, по-скоро като странно статично и...

Замлъкна. Вярваше напълно на Лукас, но в огромната каменно-дървена стая имаше няколко члена на глутницата, пред които не искаше да издава нищо, свързано с това, което долови от Бренан. Имаше твърде много променливи и шансове, че един от тях можеше да бъде компрометиран.

Случвало се е и преди. Всъщност нощта преди тази.

Лукас го изгледа строго, но кимна почти незабележимо.

- Да сформираме съгледвачи на периметъра - нареди на втория в командването. - Искам всички да са навън, за да се грижат за безопасността ни.

Шейпшифтърът скочи без дори да срещне погледа на Лукас. Алекий не разбираше напълно политиката или йерархията в глутницата: вярваше, че никой друг освен един шейпшифтър не би могъл да я разбере, но от друга страна, знаеше достатъчно за господство и шейпшифтъри, за да е наясно, че Лукас е един от най-могъщите алфи, които някога е срещал. На нивото на Итън, алфата на шейпшифтърите във Флорида, тоест могъщ, но в същото време и мъдър.

Мислите му за Итън се насочиха към Мари, сестрата на един от най-близките му приятели и безстрашен воин, Бастиян. Все още не можеше да повярва, Мари, главната девица в Храма на Нереидите, се бе влюбила в Итън в рамките на едно толкова кратко пътуване до Флорида. Опитваха се да накарат нещата между тях да потръгнат, но както Грейс веднъж бе казала, Мари и Итън даваха ново и напълно различно значение на думата „разстояние“ в израза „връзка от разстояние“. Пътуванията от Атлантида до Маями отнемаха много приготовления. А на Итън все още му беше забранено да пътува до Атлантида.

- Задълбочен размисъл? - попита Лукас и Алексий се откъсна от блуждаещите си мисли, за да осъзнае, че стаята се е изпразнила и двамата с алфата са сами.

- Нещо не е наред, Лукас - обясни му атлантът и се завъртя, за да може да срещне юмрука си с купчината дървета, подредени до камината.

Той гледаше, но с празен поглед, как тя рухна на земята и пъновете се затъркаляха по пода.

- На Хъни ще й се хареса - подметна Лукас сурово. Шейпшифтърът прекоси стаята и стигна до една странична маса, след което наля две чаши с кафява течност и подаде едната на Алексий. - Какво има?

Воинът вдиша дълбоко аромата на първокласния скоч и пресуши чашата на две глътки. Изтри устата си с опакото на ръката си и в този момент Лукас грабна чашата от него, като гледаше многозначително към дънерите на пода.

- Харесвам тези чаши - каза той и повдигна вежда, докато все още държеше бутилката.

Алексий тръсна глава.

- Не искам повече. Имам нужда от бистрия си ум. Бренан не е точно изчезнал, но не е и там. Когато отворя психичната пътека към него, ме залива усещане на ярост и насилие, почти животинско в своята природа.

Лицето на Лукас стана по-сурово от обикновено.

- Не ми минавай с тези предубедени глупости. Не са животните тези, които убиват без причина.

- Нямах предвид това и ти го знаеш. По-скоро беше като ярост и безпричинна болка, като на животно, заключено в клетка. Виждаш ли смисъл в думите ми?

Лукас пресуши и своята чаша, и я остави на масата, обмисляйки чутото.

- Може ли болката сама по себе си да блокира връзката ви?

- Не. Там е проблемът. Нещо друго, може би вид магическо или психическо смущение или...

Погледът им се спря на лампите и друга теория обзе разума му.

- Електричество. Ами ако по някакъв начин е обвързан с електричеството или е държан в някоя от онези научни лаборатории, за които трябва да приемем, че са пълни с електрическо оборудване - очевидното умозаключение го връхлетя със силата на цунами. - О, богове, Лукас. Какво ще стане, ако си играят с мозъка на Бренан? Ако тяхната наука влезе в сблъска с проклятието на Посейдон, може да го унищожи.

- Спри! Спри да мислиш по този начин, така няма да постигнеш нищо - настоя Лукас. - Първо, те не са в неизвестност от толкова дълго време. Така че е малко вероятно учените да са успели да извършват каквито и да е експерименти върху тях. Плюс това за тях той е г-н Торба-с-пари. Ще се държат добре с него поне докато не открият начин да сложат способните си на убийства ръце върху парите му.

- Ако не са разкрили прикритието му - добави мрачно Алекси. -Не е наясно какво знаят или с какви ресурси разполагат. Ти от всички хора би трябвало да го разбереш.

През изминалата нощ още два от вълците на Лукас се бяха побъркали. Като единият убил жена си в леглото им, а след това се самоубил, използвайки няколко ножа. Изглежда се издълбал доста умело, преди очевидно да умре от кръвозагуба. Лукас, който бе виждал какви ли не прояви на насилие, пребледня, докато разказваше на Алексий за случилото се. Вторият поддал се на лудостта вълк, бил убеден, че е шейпшифтър ястреб, така че се качил на едно от най-високите дървета в близост до щаба им и се опитал да полети. Дори и вълците не биха могли да оживеят след някои неща. Мъжът беше мъртъв, а всяка кост в тялото му -натрошена.

Лицето на Лукас стана по-грубо.

- Когато докопам този Литън...

- Ако изобщо е той. Все още нямаме доказателства - напомни му Алексий. - Точно затова Тиарнан убеди Бренан, че трябва да се върнат. Всички знаехме колко е опасно, но смятахме, че ще имат малко повече време, преди примката да се затегне, след като изглежда, че учените вярват, че Бренан е онзи, за когото се представя. А и да не забравяме, че Литън е отчаян за финансиране.

- Не може да го осигури от нормални източници, след като се занимава с налудничава наука. Нито една етична компания, болница или правителствена организация не би го финансирала.

Алексий го стрелна с поглед.

- Неетичните обаче са изключително много на брой. Най-вече радикално насочените към шейпшифтърите, като цяло мразещи ги групи, които изникнаха през последните няколко години.

- Но Литън, той налапа въдицата. Моят компютърен специалист осигури прикритието за милиардера - настоя Лукас. - Нужни са големи познания и достъп на ниво ЦРУ, за да бъде разгадано. Все още мисля, че прикритието им е непокътнато.

Алексий застана пред прозореца и се загледа в задълбочаващите се сенки, предвещаващи идването на нощта.

- Може би това вече не е от значение. Ако могат да контролират

ума на милиардера, могат да се доберат до всичките му пари. Защо да се задоволяват само с десет милиона, след като могат да имат всичко?

- Ще ги открием - увери го Лукас. - След като Хъни отведе децата, всички млади и по-възрастни надалеч, ни остават най-добрите воини и притесненията за семействата ни няма да ни разсейват. Ще ги намерим.

- Ще ги открием, и още как - закле се Алексий, поставил ръце на кинжалите си. - Дори ако се наложи да вземем всеки проклет учен, намиращ се в сградата за заложник.