Изкуплението на Атлантида

Глава 45

Бренан извика наново мълнията, яростният й пламък покоси и втората вълна от вампири, но постепенно силата в него отслабна и сетне изчезна, оставайки празнота в стомаха му, напомняйки му на овъглена земя на бойното поле. Когато понечи да достигне непознатата мощ поне още веднъж, нещо дълбоко в черепа му, нещо жизненоважно, се усука и щракна. Той се залюля напред, но Тиарнан се стрелна пред него и го улови, преди да е паднал, като хвърли тялото си под неговото, поемайки тежестта му на гърба си. Тя се препъна, но след това се закрепи, а той си върна равновесието и успя да се изправи.

- Няма я. Силата. Не мога да призова светкавицата - каза той.

- Тогава повикай водата. Не е ли това истинската ти способност? - попита Тиарнан, а докато говореше разсече със скалпелите си вампира, осмелил се да се приближи твърде близо до тях.

Даниел и Дийдри се сражаваха като диви животни, необуздани и целенасочени в яростта си. Те посичаха по двама наведнъж от нападащото ги ято; Даниел посрещаше единия водач, а Дийдри -другия. Но без гръмотевичните мълния на Бренан нямаше да бъде достатъчно.

Изобщо не беше достатъчно.

- Повикай водата - настоя Тиарнан. - Направи трика с ледените копия.

Бренан стори точно това, но за първи път след повече от две хиляди години нито мощта, нито водата дойдоха така лесно в ръката му Може би мълнията го беше съсипала. Беше убила магията.

- Сега е подходящият момент за малко помощ - извика Даниел, след което падна, погребан от звуците на половин дузина вампири.

- Бренан! - разкрещя се Тиарнан. - Помощ!

Тя посочи нагоре и воинът съзря вампир да пълзи по тавана към тях, висеше като дебел паяк, но за разлика от него се движеше по-бързо, отколкото който и да е паяк. Преди Бренан да е успял да реагира, отблъскващото създание скочи във въздуха и сграбчи Тиарнан, след което силно я хвърли през коридора, така че тя се удари в отсрещната стена със силен трясък.

Жената изпищя и вдигна ръката си, която очевидно счупена, се поклащаше по неестествен начин. Отпусна се назад към стената, притиснала ранената си ръка към себе си, плъзна се надолу, докато не се озова седнала на пода, загледана в Бренан с лице, разтегнато от болка.

Агонията й взриви бариерата около съзнанието на Бренан и той отново призова водата.

- За Атлантида! - изрева и този път водата дойде при него. Отзовавайки се на повика му, тя създаде копия от лед и стрели от чиста, блестяща енергия, изстрелващи се по коридора в спираловидни и подобни на панделки движения, достойни за един смъртоносен балет, чиито танцьори правеха пируети по остриетата на смъртта.

Вампирът, наранил Тиарнан, умря първи.

Когато, в края на краищата, Бренан свали ръце и освободи водата, не бе останал никой, който все още да стои на крака. Коридорите и в двете посоки бяха обсипани с купчини разлагащи се вампири, и боецът също така успя да види гърбовете на няколко, които напускаха бойното поле очевидно решили, че все още не им пука дотолкова, че да рискуват да се изправят пред истинската смърт.

Той изтича при Тиарнан и внимателно я вдигна на ръце. Беше пребледняла от болка, все още стискаше зъби и не издаваше нито звук.

- Даниел? - промълви тя и той се завъртя, готов да съжали, задето заедно с останалите е унищожил и своя съюзник, но същевременно знаеше, че бе готов да жертва много повече за Тиарнан.

- Тук съм - продума вампирът, но гласът му звучеше някак накъсан. - Но Дийдри не се справя много добре.

Бренан се обърна внимателно, за да не бутне Тиарнан.

- Да не би аз...?

- Не - обади се Дийдри, която лъжеше на земята с кол, забит в гърдите. - Не, не си. Беше един от тях. Той щеше да забие кол в Даниел.

Покритият с рани Даниел, в чиито очи се отразяваше неописуема мъка, придърпа Дийдри в обятията си.

- Тя го стори заради мен. Застана между мен и кола.

Даниел погледна надолу към Дийдри и кървави сълзи се стичаха по лицето му.

- Не и за мен. Не биваше да се жертваш заради мен. Все още беше слаба от мъченията, за да можеше да преживееш такава травма.

Дийдри се засмя съвсем леко, след което ахна и се преви на две. Даниел извика, обаче тя не беше мъртва. Все още не. Но съдейки по вида й, Бренан можеше да каже, че не й оставаше много.

- Ти ме спаси веднъж, сега аз ти връщам услугата - каза Дийдри на Даниел. - Можеш да постигнеш толкова много. Аз съм пречупена и повече от готова да намеря своя покой - погледът й се премести към Бренан. - Моля те, предай на сестра ми колко я обичам и й кажи, че съм си отишла от този свят, молейки се за нея.

След което сграбчи кола и преди Даниел да успее да я спре, го натисна надолу, докато не стана под ъгъл със сърцето й и с едно бързо и мощно движение го заби дълбоко в гърдите си.

- Не! - извика Тиарнан, но беше твърде късно и те гледаха, неспособни да отместят очи как Дийдри се превърна в бледа, сребриста пепел в ръцете на Даниел, която дори избледня и изчезна пред очите им.

- Не! - някой извика, но този път не беше Тиарнан.

Бренан погледна вдясно, за да види новата опасност, която ги грозеше, но видя Куин, която тичаше по коридора към тях, следвана от жонглиращия със синьо-зелени магически сфери Аларик.

Куин се спря и падна на колене пред Дийдри.

- Не - повтори тя.

Но беше прекалено късно.

Даниел изви глава назад и нададе дълъг, подивял и яростен вик, който накара Куин да потрепне. Аларик се пресегна към нея, но се възпря, преди да е докоснал рамото й и вместо това се обърна към Бренан.

- Тук сме, за да ви спасим - каза Аларик, вдигайки вежда, докато изучаваше района.

- Ама че сте точни - присмя се Тиарнан.

Устните на Аларик помръднаха с милиметър, което за него беше почти усмивка.

- Вероятно бих могъл да помогна с това? - посочи към счупената й ръка.

Преди Тиарнан да е имала възможността да отговори, Аларик освободи енергийните сфери, които държеше, като им позволи да се плъзнат по ръката й, където те се сляха и образуваха формата на ръкав от чиста светлина.

Тиарнан издаде дълбок и гърлен звук на задоволство, главата й се отпусна назад, докато магията вършеше работата и тогава светлината угасна. Тя вдигна ръката си и внимателно я протегна, сви я, а след това с широко отворени очи погледна нагоре и се усмихна на Аларик.

- Благодаря ти. Заболя ме съвсем малко - призна тя.

Аларик наклони глава.

- Не го мисли.

Тиарнан пое ръката на Бренан в своята.

- Добре, няма. След като Бренан ме върна от мъртвите, изцеляването на счупена ръка ми изглежда един вид обикновено.

Аларик насочи пронизващия си поглед към Бренан.

- Трябва да чуя повече.

- Добре, но по-късно. Да се махаме оттук - настоя Тиарнан и коленичи до Даниел. - Толкова съжалявам за загубата ти, Даниел. Тя спаси всички ни. Беше много смела.

Даниел се взря невиждащ в нея. Бренан подозираше, че не вижда нито нея, нито когото и да било.

- Тя бе моя, за да я защитавам, а аз я подведох.

- Не - възпротиви се Бренан. - Тя направи своя избор и умря като герой.

Куин сложи ръка върху тази на Даниел.

- Трябва да тръгваме.

- Да, моля ви - съгласи се Тиарнан. - Умолявам ви, нека да се омитаме от това място. Не мога да умра или да се изправя пред смъртта още веднъж в тези мизерни тунели.

Даниел кимна и се изправи, подпирайки се на Куин. Ноздрите му се разшириха, когато се приближи до нея, лицето му придоби по-суров вид, като за част от секундата заприлича на такова на хищник, но след миг се отдръпна, клатейки глава. Бренан забеляза, че Аларик се напрегна, като че ли бе готов да се нахвърли върху вампира и не се отпусна дори когато Даниел се дръпна от Куин. Поеха по коридора, от който жрецът и Куин бяха дошли, без да срещнат никаква съпротива по пътя.

- Лукас събира останалите учени в конферентната зала на горния етаж - съобщи Куин.

- Ще премахна спомените им за всичко, свързано с тази ужасна процедура - заяви Девън.

- Подвизавал си се под името Девън? - попита го Куин.

Очевидно бунтовниците, както обикновено, са знаели доста за

онова, което се е случвало.

- Да. Тук съм по същата причина като вас. Поробването на човеци и шейпшифтъри е грешно. Категорична грешка. Няма да позволя побъркани за власт вампири да завземат планетата и да превърнат всички в безмозъчни, послушни овце.

- Все още ли ще бъдеш Приматор? - попита го Тиарнан.

- Трябва. Нищо друго няма да е достатъчно, за да ни помогне да успеем.

- Ако отнемеш спомените им, това ще засегне ли умовете им? -попита го Бренан, спомнил си за моментите на онзи проклет стол.

- Може би.

След това замлъкнаха, докато изкачваха стълбите, които ги водеха обратно към свежия въздух и светлината, Бренан подозираше, че всеки един от тях обмисляше какви морални съображения бе готов да предложи в името на висшето добро. Или вероятно само той го правеше.

- Това не ми е проблем - думите на Тиарнан най-накрая нарушиха тишината. - Но не и заради Сузана, която се намира на място отвъд всяко желание за мъст. А за всички хора, които могат да бъдат хванати и подложени на експерименти в близкото и далечно бъдеще. Нека се уверим, че никога няма да им се наложи да преминават през такова мъчение.

- Съгласен съм - отвърна Бренан, обвивайки ръце около кръста на Тиарнан, докато прекосиха фоайето и се запътиха към вратата. -Нека го сторим в името на нашето бъдеще.

Високият и пронизващ писък бе единственото предупреждение преди непозната тежест да падне върху гърба на воина и той да осъзнае, че това беше крещящ в ухото му вампир. Кръвопиецът се дръпна назад, стрелна се напред с бляскавите си резци... но те не успяха да проникнат в плътта на Бренан.

Вместо това главата на немъртвия се плъзна бавно настрани и след миг, вече несвързана с врата му, падна. Последва я тялото му, което се строполи на пода, като ясно разкри гледката към Смити, който стоеше там с малък меч в ръце, чието острие бе окървавено.

- Ти! - извика Тиарнан.

Щом я съзря, мъртвешкият поглед на Смити проблесна за част от секундата, позволявайки си минимално количество човешки емоции. Но след като върна погледа си към Бренан, той беше също толкова леденостуден както винаги.

- Просто минавам, за да си взема последния чек. Стомахът ми не може да понесе повече. Сега вече сме квит.

Наемникът изтри острието си в блузата на вампира и после прекоси разстоянието, делящо него и Тиарнан. Спря се пред нея и вдигна ръка, почти докосвайки косата й.

- Съжалявам - прошепна тъй тихо, че Бренан една успя да чуе, а след това се отправи към вратата.

- Бренан? - повика го Аларик, но Тиарнан поклати глава.

- Нагледахме се на достатъчно убийства - заяви тя. - А и той бе почти мил, по своя собствен, убийствен начин.

- Тя пощади живота ти, но искам да знаеш едно. Ако те видя още веднъж, ще те убия - обеща Бренан на Смити.

Смити се спря, но не се обърна. Просто кимна, продължи да върви и излезе от сградата. Когато секунди по-късно излязоха през същата врата, него вече го нямаше.