Изкуплението на Атлантида

Глава 28

Килиите на Литън

Тиарнан знаеше, че ако не успее да намери начин да помогне на Бренан да се успокои, той ще се прекърши и самоубие, докато хвърля клетото си, сломено тяло срещу тези електрически решетки.

Стаята беше като стоманено-бетонна кутия, а скосеният таван, който макар и странно, но я навеждаше на мисли, че конструкцията наподобяваше повече на тази на пещера или тунел, в противовес с основите на една истинска сграда. Чувала бе слухове за система от тунели под Йелоустоун, но те почти винаги се появяваха във вестниците заедно със снимки на Голямата стъпка или извънземните бебета на знаменитостите, затова не им обръщаше внимание.

- Бренан, той, Смити казваше истината. Когато спомена, че не наранява жени, искам да кажа, но останалото - също бе истина. Вероятно можем да го използваме - прошепна тя, без да сваля очи от пазачите.

- Няма да има смисъл, след като изпълни плана си - Бренан изръмжа, а очите му заблестяха в яркозелено. - Ти ще бъдеш поробена и на него няма да му се налага да те наранява.

Тя потрепна при идеята, но след миг премигна. Изведнъж разбра защо Бренан прекара толкова време в криене на очите си или взирайки се в пода.

- Очите ти. Затова ли той каза, че не си човек?

Очите на Бренан върнаха цвета си към обикновено, а не пламтящо зелено.

- Не. Мога да скривам силата си, стига да го желая. Той заподозря, защото оцелях след многократните контакти с решетките на клетката.

- Ще сме добре до идването на нощта, не мислиш ли? - загледа се тя към пазачите. - Изглежда не им се занимава да ни притесняват и слава богу.

- Смити ги предупреди. За наемен убиец има интересна ценностна система. - Очите на Бренан не спираха да шарят наоколо, докато той оглеждаше всеки сантиметър от стаята. -Трябва да се опиташ да си починеш - каза внезапно.

Тиарнан се разсмя.

- Да бе, сякаш бих могла да заспя. Хваната в капан в леговището на лудия учен? Паднах в заешката дупка, но вместо в страната на чудесата, се озовах в един от онези лоши филми на ужасите - тя притисна колене към гърдите си и отпусна глава върху скръстените си ръце. - Ако се появи убиец-домат, се махам оттук.

Бренан я изгледа в недоумение, а после поклати с глава.

- И представа си нямам за какво говориш.

- Може би така е по-добре - отвърна тя и затвори очи.

Изведнъж тръпка разтърси тялото й и тя се сви още повече. Подът беше студен, а стаята - ледена. Просто не го беше забелязала по-рано.

Миг по-късно нещо топло и меко се приземи на главата й. Усети аромата на Бренан и още преди да е отворила очи, знаеше, че това е неговата блуза. Придърпвайки я по-близо, тя си позволи кратка почивка, прекараноа във фантазии, че топлината в материята всъщност беше утехата отново да се намира в обятията на Бренан. После се принуди да ги пусне - както ризата, така и фантазиите за онова, което никога нямаше да има.

Подаде му я обратно, докато се опитваше да не запя мускулестата му и гола гръд.

- Вземи си я. Ще измръзнеш.

Той тръсна глава и избута дългите вълни на черната си коса от лицето си.

- Телесната ми температура е висока. Нямам нужда от нея, а на теб ще ти е от полза.

Спомените за това точно колко висока бе телесната му температура, блеснаха в съзнанието й и бузите й съвсем леко се зачервиха. Той се ухили с присъщата за него бавна и изкусителна усмивка, и в нея нахлу страх, че боецът знаеше точно за какво си мислеше тя.

- Разкажи ми за Сузана - каза той като напълно я изненада. - Ако разбира се, можеш да понесеш да говориш за нея.

Тиарнан се замисли, преди да му отвърне и осъзна, че наистина иска да говори за приятелката си. Не го бе правила преди, освен да сподели повърхностно с Рик и още няколко приятели. В общи линии им разказваше, че е имала приятелка, която била шейпшифтър. Убита в сблъсък с полицията.

- Обожаваше кафе, което е невероятно качество за една съквартирантка. По цял ден, а не само сутринта - заговори тя и се усмихна при спомена. - Всички онези луксозни, с различни вкусове кафета. От време на време ме изненадваше със закуска в леглото, като винаги се опитваше да ме сюрпризира с нов аромат кафе.

- Звучи като страхотна приятелка - отвърна той. - Не бих могъл да си представя, Алексий да ми носи закуска в леглото.

Усмихна се на идеята, но усмивката й изчезна, щом реалността я връхлетя. Затворена в килия, от която вероятно нямаше да се измъкне с непокътнат ум. Тя... тя...

- Убих онзи мъж - прошепна и ярките образи на окървавеното му тяло затанцуваха в предните редици на съзнанието й. - Как ще живея с това?

Загледа се в лицето на Бранан, върху което искаше да открие отговори на въпросите си.

- Как живееш с това?

- Правиш го, защото нямаш друг избор. Той те нападна, а ти се защитаваше. Не си искала да го убиеш, въпреки че го видя как измъчва приятелката ти. - Бренан протегна ръка, сякаш да я докосне, но я свали, преди тя да достигне решетките. - Тиарнан, нямаш никаква вина.

- Знам, че го вярваш, но определено имам вина - отвърна тя жлъчно. - Въвлякох те в това и всичко е по вина на проклетата ми арогантност, заради която забравих за веруюто си като репортер: „проникни, разгадай историята и се омитай“. Вината е изцяло моя.

Лицето на Бренан стана по-сурово и още по-мрачно, ако това изобщо бе възможно.

- А аз съм воин с вековен опит с опасни ситуации. Не е ли моя по-голямата вина?

- Но...

- Достатъчно. Стига толкова, моля те. Кажи ми повече за Сузана. Казваше, че ти е носела закуска в леглото. Беше ли добър готвач?

Тиарнан дръпна блузата му по-плътно около раменете си, като преди да отговори, за момент потъна в топлината й, както и пропилия се в нея аромат на чиста, морска вода. Уханието на Бренан.

- Зная какво се опитваш да направиш. Искаш да ме разсееш?

- Действа ли?

- Малко - призна си тя. - Мозъкът има невероятна способност за отрицание, не мислиш ли? Ако мисля за Сузана, не трябва да мисля за онова, което може да ми се случи утре.

- Утре Алексий ще пристигне заедно с подкрепление от Лукас и ние ще бъдем спасени - заяви Бренан, а очите му отново горяха. -Тази нощ ще ми разкажеш за Сузана, а след това ще си починеш.

Това и направи. Разказа му за Сузана, която имала собствена странна приумица: никога да не изрича лъжа. Специалността й била психология и изучавала лъжите и човешкото поведение.

Всички я виждали като груба и дразнеща; можело да се каже, че било почти невъзможно да се живее в пълна честност в изисканото общество. Но тези й качества превръщали Сузана в перфектната съквартирантка за Тиарнан. Било така спокойно да си с някого, около когото сетивата ти не дрънчали заради нехармоничния звук на изречената лъжа.

Тиарнан дори харесвала приятелят на Сузана. Свястно момче. Безгрижен. Единствените лъжи, които някога е изричал около Тиарнан, били от сорта „новата прическа ти отива“.

Било славно, златно време.

- Мирът - заяви тя, - е значително недооценен. Както и тишината. В продължение на почти четири пълни години, прекарах повечето от времето си, с изключение когато учех или работех, със Сузана, и към края на това време, с нея и приятеля й. Толкова много тишина и мир, дори повече - музикалната красота на пълната истина.

- Нямала ли си други приятели?

Тя поклати с глава.

- Не ми трябваха други. Опитах се, но винаги ми се налагаше да избягам, когато започнеха да лъжат. Знаеш ли, вече не можех да ги понасям? Бях толкова разглезена покрай Сузана. Тя имаше още няколко приятели, които бяха страхотни и тъй като понякога обичам да прекарвам времето сама със себе си, използвах възможността да си вися в апартамента, когато тя излизаше.

- Но нещо се е случило?

- Да, случи се. Да, това е единият начин да се каже. - Стисна ръцете си една в друга с надеждата да ги накара да спрат да треперят. - Нещо се случи и тя умря.

* * *

Бренан трябваше да утеши своята жена. Би дал ръката, с която въртеше меча си, за способността да премине през решетките и да вземе Тиарнан в прегръдките си, а след това да изчезнат през портала в Атлантида преди пазачите да са успели да вдигнат пръст, камо ли оръжията си. Но порталът не отговаряше на повика му, не можеше да се свърже и с Алексий, беше сам, напълно безпомощен, хванат в капана на една бетонна клетка, намираща се дълбоко под земята, далече от убежището, което Седемте острова предлагаха.

Ако... не ако. Когато я измъкнеше от тук щеше да я завърже и да я предпази от склонностите й да поема рискове. Само мисълта за всички неща, които е правила преди да го срещне бе достатъчна да накара сърцето му да изгуби ритъма си. Тя бе безстрашна и упорита - лошо комбинация за воин: воинът поне разполагаше с оръжия и умения, за да се измъкне от задънените ситуации. Журналистите обаче ...

Той се скова принуден да признае недостатък в логиката си. Той беше славен воин, а ето къде го докараха подготовката и уменията му? Също както нея, бе хваната в капан.

- Тя беше шейпшифтър, както видя по-рано преди адът да се отприщи - продължи внезапно Тиарнан. - Шейпшифтър лисица. Четири години живях с нея и първият път, когато я видях като лисица, беше на това видео. Кога разбрах, че е такава? - обърна измъченото си от болка лице към него. - Нощта, в която умря.

- Никога ли не ти е казала?

- Криеше го. Не знам как е успявала, след като никога не ме е лъгала, но е факт. Никога не я заподозрях. - Тиарнан се засмя за кратко, но смехът й беше горчив с едва доловима нотка хумор. - Не я попитах, „Хей, превръщаше ли се в пухкаво животинче, което тича наоколо и яде зайчета при пълнолуние?“, но все пак като се замисля, можеше да й задам някои въпроси, като се връщаше у дома, след една от онези нощи, в които я нямаше.

- Не е нормално постоянно да подозираш приятелите си - отвърна й нежно Бренан. - Не бива да се обвиняваш, че не си заподозряла.

- Не беше нормално преди има-няма единадесет години. Но сега всичко се счита за нормално. Приятели шейпшифтъри. Полицаи вампири. Вампири в Конгреса, за бога!

- Не мислиш ли, че Томас Джеферсън⁹ и Основателите¹⁰ се преобръщат в гробовете си? - тя свъси вежди. - Познавал ли си Томас Джеферсън?

Бренан се засмя, но поклати глава.

- Не. Но въпреки това веднъж съм се срещал със Сакагауея¹¹. Напомняш ми за нея. Същия безстрашен, приключенски, изпълнен с въпроси характер. Тя щеше да те хареса.

Тиарнан му се ококори, но той не можеше да каже, дали идеята й се е харесала. Доставяше му удоволствие, макар и за кратко, да я разсейва и тя да не мисли за болката от историята й и страха от настоящата ситуация.

- Това е най-странният, но въпреки това най-хубав комплимент, който съм получавала - отвърна накрая.

Той си спомни нещо, което веднъж му бе казала.

- Дръж се за мен, хлапе. Всеки ден с мен се равнява на едно ново преживяване.

Разпознала собствените си думи, Тиарнан се усмихна и очите й засияха. Усмивката й бе лека и изчезна на мига, но беше истинска. Достатъчно истинска, за да му покаже, че тя е силна и жилава и че би могла да издържи още съвсем малко. Толкова, колкото Алексий да ги открие и спаси.

Бренан отказа да мисли как точно Алексий щеше да ги намери, след като не можеше да се свърже с него чрез психичната им връзка. Някак Алексий и Аларик щяха да намерят начин. Но ако не го стореха... Нуждаеше се от малка пролука.

- Това е изражението - каза Тиарнан, като сниши гласа си още повече, докато двама нови пазачи дойдоха да сменят предишните. -Лицето ти на хищник. Странно, но се чувствам в безопасност.

След това и двамата замлъкнаха, затворили очи, преструвайки се, че си почиват, докато новите пазачи прекараха известно време до решетките в опити да ги подразнят. Лесно беше да бъдат пренебрегнати. Те не бяха никои. Литън командваше. Измежду всички главорези само Смити имаше сила и разум. Никой от останалите не можеше да каже нещо, което Бренан ще сметне за нужно да чуе.

Атлантът наблюдаваше Тиарнан едва притворил очи, страхувайки се да ги затвори за твърде дълго време. Обзет от страх, че дори и няколкото минути, по време на които не я вижда, ще задействат проклятието. Тя се преструваше, че се унася, но всяка част от тялото й бе напрегната и готова да я защити срещу нападение. Тази негова жена имаше кураж.

Неговата спътница.

Никога нямаше да позволи да бъде наранена.

Времето отлиташе. Може би бе минал около половин час и на пазачите им писна от игричките и се настаниха на удобните столове, намиращи се до най-далечната стена, където извадиха пиячка и нещо за хапване и започнаха да обсъждат жени и спорт. По-точно жените в спорта. Споменаха някакво ролер дерби, но Бренан не беше запознат с подобен термин.

И без друго не беше от значение. Важното в момента бе да оставят Тиарнан на мира, за да може тя действително да си почине. Раменете й се бяха отпуснали и от далеч изглеждаше спокойна, така че вероятно наистина бе заспала. Това го радваше. Тя се нуждаеше от почивка.

Но тя отвори очи, с което му доказа, че е сгрешил.

- Сузана не беше само шейпшифтър. Искам да кажа, че това не беше единственото, което е крила от мен. Беше бременна.

Трябваше му минута, да се ориентира и да продължи да следи историята, която тя отново започна, сякаш изобщо не е спирала.

- Бременна? Не е ли трудно да се скрие, дори и при хората?

На устните на Тиарнан се появи лека усмивка.

- Така е. Или поне е по-трудно да се скрие след определен момент. Тя все още беше в първото си тримесечие, а коремът й -почти идеално гладък. Нямаше да заподозра с месеци, след като, така или иначе, носеше широки и отпуснати рокли. Не е като да сме се разхождали голи из апартамента и да сме си правели пижамени партита.

Бренан вдигна глава от скръстените си ръце.

- Би ли могла да дадеш повече подробности за последното?

Тиарнан наклони глава.

- Коя част? А, тримесечие! Това е...

- Не тази. Частта с голите пижамени партита, моля - той я дари с най-фалшивата си порочна усмивка и точно както очакваше, тя се засмя.

- Гледали сме твърде много Подивели атлантски момичета в самотните стари векове?

Той кимна и въздъхна дълбоко.

- Уви, бях силно лишен от диви момичета под каквато и да е форма или начин.

- Как го правиш? Как така се шегуваш, когато ние сме.когато нещата са толкова страшни? - гласът й бе равен, но очите -умоляващи.

- Правя го, защото са страшни - отговори й той. - Когато си в мрачна ситуация като тази, откриваш вътрешната си решителност. Смееш се в лицето на опасността, животът е най-непрогледен точно преди изгрев слънце и всички онези ужасни клишета, за които се говори, че са твърде много употребявани.

Бренан хвърли един таен поглед към пазачите и след това извади малкото шишенце, което Аларик му беше дал, от джоба си.

- Също така го правя просто защото мога. Не бях способен да се шегувам през последните две хиляди години. Не можеш да си представиш какъв ободряващ ефект има смехът ти върху ранената ми душа.

- И това ли беше шега? Ранената ти душа? - Тиарнан се загледа в него, а от радостта, изписана на красивото й лице, нямаше и следа. - Твоите речеви модели са много различни. Понякога говориш почти модерно, а друг път хвърляш изрази като „две хиляди години“ или коментари от рода на „ранена душа“, което е адски объркващо.

- Не мога да го спра. Представи си, че си изживяла първите десетина години от живота си във Франция, следващите в Испания, а след това в Германия. Във френския ти ще присъстват смесица между испански и немски думи. Не мислиш ли?

Тя кимна.

- Чувала съм те да говориш и на друг език. Това езика на атлантите ли е?

Той се обърна към главорезите, но те се смееха на нещо и не обръщаха внимание на затворниците си.

- Да, но нека да си остане между нас.

- Конлан ми поговори малко на него, когато дадох клетва да пазя съществуването ви в тайна, при първото ми посещение - погледът й се сведе към ръцете му и тя прошепна: - Какво е това?

Бренан бавно отвори шишенцето и смени позицията си, като след миг се престори, че се прозява и разтяга, а после кашля. Докато ръката му покриваше устата му, той капна две капки от еликсира върху езика си.

Той, подобно на течен огън, незабавно проправи жарка следа надолу по гърлото му.

Каквото и да беше несъмнено даваше усещането, че работи.

Атлантът отново промени позицията си и докато го правеше, затвори флакончето и го върна обратно в джоба си. Надяваше се, че повече няма да го принуждават да се съблича. Първият път извади късмет, когато успя да го скрие в устата си, преди да даде дрехите си на Смити, но се съмняваше, че щеше да успее да заблуди наемния убиец още веднъж. За жалост, в студените му и мъртвешки очи имаше огромно количество интелект.

Тиарнан все още го гледаше втренчено, но очите й бяха свити и той можеше да каже, че е на път да изисква отговори на въпросите си, затова я изпревари давайки й късче информация и още един въпрос.

- Аларик ми даде малко освежаващо питие, което ще ми помогне да не заспя. Не мога да си позволя да поемам рискове, след като знам какво се случи сутринта. Кажи ми повече за Сузана. Радваше ли се, че носи дете?

- Ще бъде ли достатъчно? - прошепна му, като напълно игнорира нескопосаните му опити да смени темата. - Ще свърши ли работа?

- Не зная, но усещам прилив на енергия дори сега, докато говорим - отвърна той и говореше истината.

Вълна от щипеща топлина го обливаше, блестящи точици обгръщаха зрението му, докато в един момент Тиарнан изглеждаше сякаш е покрита със сребърна позлата. Образът предизвика реакция у пениса му, който подскочи в панталоните му, карайки го да изръмжи заради изключително неподходящия момент да се прояви либидото. Копнежът очевидно не се влияеше от нищо и нямаше да отстъпи пред опасността или най-малкото абсолютната невъзможност.

- Бренан? За какво мислиш?

- Повярвай ми, не искаш да знаеш - отговори й, а след това върна разговора към някак си по-безопасна тема. - Аларик ми даде отвара, така че е проява на богохулство да мисля, че няма да действа, по начина, по които той ми е казал.

- Наистина ли искаш да чуеш повече за Сузана?

- Само ако желаеш да ми разкажеш.

Тиарнан вдиша дълбоко.

- Най-важната подробност, която остава да се спомене, е че тя е мъртва и аз я убих.