Изкуплението на Атлантида

Глава 37

Девън отвори широко очи след кратката дрямка. Нуждаеше се от повече от дългия, лековит дневен сън, но нямаше време за губене, а щеше да оцелее и без него под земята. Незабавно загря няколко бутилки кръв; той и Дийдри се нуждаеха от храна. Мразеше да я буди, но тя щеше да се ужаси, ако се събудеше и разбере, че е сама.

- Дийдри - повика я той.

Тя скочи от дългата пейка, на която я бе положил, когато стигнаха покоите си, след което полетя към него с очи побелели от страх.

Той я хвана и я утеши, повтаряше името й, докато тя не се осъзна и започна да се успокоява. Дийдри изпи четири бутилки на няколко големи глътки, като не се спря и за миг, докато не ги пресуши. Когато приключи, избърса устата си и се взря в него, отново без да казва и дума.

- Трябва да тръгна след тях - започна той. - Трябва да отида при Бренан. А ти ще останеш тук, където ще си в безопасност. След случилото се с Джоунс, останалите ще ме виждат като слаб и ще ми се наложи да се бия най-малко с един, ако не и с повече от тях.

- Идвам с теб - отвърна тя, разкривайки резците си.

- Опасно е.

- Никога не съм била в безопасност - каза равно тя и с разговора им бе свършено.

Тръгваше с него.