Изкуплението на Атлантида

Глава 24

- Ще се обадим в полицията - предупреди ги Тиарнан. - Ще лежите на топло за дълго.

По-голямата част от присъстващите хукнаха да бягат, обзети от различни нива на паника с изключение на Литън и онези, които Бренан бе обявил за фанатици. Ученият се усмихна с характерната за него малка и противна усмивка, като след това се обърна към мъжа до компютрите.

- Извикай охраната. Веднага!

- Това ли е новото определение на думата прикритие? - попита Бренан Тиарнан, докато тя изваждаше телефона от джоба си. -Мислех, че ще съберем доказателствата, ще напуснем мястото и чак след това ще се свържем с органите на реда.

- Имаш предвид, да ме скриеш на безопасно място.

- В идеалния случай, да.

Жената започна да набира цифрите на телефона си.

- Не искам безопасност, а справедливост.

- Това, от което се нуждаеш, е да оставиш телефона. На мига - гласът на Литън разцепи въздуха като камшик. - Или ще наредя на охраната да застрелят в главата първо вас, а след това и г-н Бренан.

Учените, които блокираха вратата, се разделиха като вода, за да могат четирима главорези да влязат в стаята, като, разбира се, бяха насочили оръжията си към Бренан и Тиарнан.

- Точно сега, господин Бренан, искам да млъкнете и да седнете обратно на стола си, за да догледате записа. Без съмнение ще искате да знаете какво ще направим с прекрасните ви пари, след като поемем контрол над ума ви. Не съм ли прав?

- Такъв ли беше планът през цялото време? - попита Бренан, докато пресмяташе възможностите дали бе в състояние да обезвреди всички главорези, преди един от тях да е застрелял Тиарнан.

- Нали не мислехте, че ще ви разкажа всички това и ще ви пусна да си тръгнете? - засмя се Литън. - Трябва да призная, че никога не съм ви приемал за глупак.

- Странно - започна Тиарнан, която току-що бе подхвърлила телефона си към един от останалите учени, - аз винаги съм ви смятала за бездушно, способно на мерзости копеле.

Вълни от ярост излизаха от кожата й и Бренан се чудеше как така никой друг не ги усещаше. Беше се разгорещила до такава степен, че изглеждаше невероятно, че боята по стените не е започнала да ври и кипи.

Или може би причината да го усеща се коренеше в сливането на душите, което значеше, че ако нещо я нарани... За всичките си години живот, само веднъж се бе натъквал на обезумяла ярост и пътят, осеян с клане и разрушение, бе повече от ужасяващ.

Ако някои от тях се осмелеше да нарани Тиарнан, щеше да го сполети нещо дори по-лошо.

Докато яростта му се извисяваше все по-високо и по-високо, мощта на Бренан се надигаше, изграждаше ли изграждаше, докато тялото му не се изви в опит да я овладее. Мощ, търсеща своето освобождение, но толкова неконтролируема, че ако не я обуздаеше, щеше да взриви покрива. Почти несъзнателно погледна към тавана.

Може би идеята не беше лоша.

- Моля, седнете, г-н Бренан - настоя д-р Литън с преувеличена любезност. - Има какво още да видим.

- Не искаме да виждаме каквото и да е било, садистично чудовище такова - извика Тиарнан.- Ще те накарам да си платиш, дори това да е последното нещо, което ще направя.

Литън се засмя, а смехът му бе продължителен и безмилостен.

- Ах, мила моя, г-це Баум - проговори най-накрая, докато триеше очите си. - Най-хубавото от всички клишета. Последното нещо, което вероятно ще сторите, включва вашето голо тяло и един, дори двама от моите пазачи. Обичат да пробват новите ни субекти, а и аз не виждам причина защо да не им позволя да го направят.

- Няма да я нараните - изрева Бренан.

- Ние имаме оръжията, г-н Бренан. Вашите кинжали не са ви от голяма полза, нали така? Но въпреки това, ми е страшно интересно да разбера как успяхте да заблудите детекторите за метал - отвърна Литън, след което повика охранителите. - Моля, заведете ги до квартирите им. А и да не забравя, оставете ножовете на масата.

Бренан нямаше друг избор. Пазачите бяха добре обучени професионалисти, а и двама от тях винаги стояха далеч от обсега му. Щяха да застрелят Тиарнан, ако той окажеше съпротива. Което значеше, че трябваше да се оглежда за възможност да действа, когато те напуснеха стаята.

Докато излизаха от помещението, притиснати от двете страни от четиримата главорези, образите на екрана образуваха ярките и заплашителни картини на онова, което непосредственото им бъдеще може би им вещаеше. Все още завързана за стола, Сузана крещеше. Само че този път го правеше, приела формата на лисица.

Един от охранителите избута Тиарнан напред, при което тя усука глезена си и извика от болка. Слабият контрол на Бренан върху нрава му се срина. Затова сведе глава, преструвайки се, че гледа към пода, така че те да не видят блестящите му заради магията очи и призова мощ отвъд границите на всичко познато. Призова унищожителната сила на водата.

Повика гръмотевица.

Първият рязък тътен разтърси стените на сградата, а гърмът на придружаващата го мълния удари силно след него. Бренан засили магията си и градушката заудря покрива като звуците от нея отекваха в цялата стая.

- Какво по дяволите! - извика един от пазачите, като несъзнателно погледна нагоре, след като още една гръмотевица, по-силна от предишната, удари сградата и електрическата инсталация даде на късо.

- Залегни - извика Бренан към Тиарнан, с надеждата, че тя ще го послуша, но сметна, че не бива на разчита на това.

Скочи към двамата главорези пред себе си и счупи врата на единия, преди мерзавецът дори да е успял да го види. Бренан се завъртя и изрита яростно другия в гърлото, не успя да прекърши врата му, но го повали на земята. Резервният генератор на сградата се включи и редица от лампи, чиято светлина бе по-слаба от тези, които преди малко осветяваха стаята, заблещукаха и Бренан тръгна към кинжалите си. Скочи над падналия на земята пазач и се насочи към масата, но след миг осъзна, че едно от остриетата му липсваше. Заби онзи, който намери в гърлото на третия охранител и потърси Тиарнан с поглед, която, ако се беше вслушала в него, щеше да се намира на пода, скрита под масата.

Тя стоеше над тялото на един от учените и държеше кинжала на Бренан, от който капеше кръв. Жената вдигна глава и независимо, че хаосът бе погълнал стаята, тя се взря в Бренан, разкривайки ужаса и недоверието обзели така изразителните й черти.

- Аз го убих - каза тя и някак си въпреки шума, виковете и крясъците, той успя да я чуе. - Убих го.

Изстрел разкъса шумотевицата и всичко спря. Последният пазач се намираше на половин метър зад Бренан и стреля право в тавана като парче от него падна на земята.

- Искам да легнете на пода и да млъкнете - изрева той. - Всеки, които след пет минути все още е изправен, ще бъде прострелян.

Бренан не помръдна, а Тиарнан, изглежда, изобщо не беше чула заплахата, но всички освен Литън, разбира се, се строполиха на земята. Вероятно изпаднала в шок тя просто стоеше изправена и се взираше в мъртвия учен. След миг пусна оръжието си и трепна при звука, който острието издаде, падайки на земята.

Литън закрачи към нея, а Бренан се приготви да скочи между нея и ученият, но пазачът насочи пистолета си право към главата на Тиарнан. Нямаше начин да не улучи, след като се намираше на по-малко от метър от нея.

- Просто опитай и мозъкът й ще залепне по стената - предупреди го спокойно охранителят.

Спокойствието му издаваше отличната му подготовка. Мъжът бе овладян и контролиран, когато всички останали се побъркваха. Щеше да убие Тиарнан, преди Бренан да е успял да се доближи достатъчно близо до нея.

Атлантът сложи бавно ръце на главата си и освободи магията на водата. Дори и най-незначителната мълния можеше да стресне достатъчно мъжа, така че пръстът, които стоеше до спусъка, да потрепне. Тътенът от градушката, която се сипеше по покрива намаля и след време спря.

- Изритай ножа към мен - нареди пазачът. - Повече няма да те подценя, боготашче.

Бренан се приближи до Тиарнан и изрита кинжала си. Той се спря близо до ботушите на пазача.

Литън се взря надолу към мъртвия учен, онзи от видеото, след което дръпна ръката си назад и шамароса Тиарнан. Силно. Главата й отскочи назад от силата на удара му, а Бренан почувства болката и шока й. Крехкият му самоконтрол се разклати дори повече. Само оръжието, насочено към Тиарнан, го спираше да не скочи и да откъсне главата на Литън.

- Нуждаех се от него, кучко - изрева с полилавяло от ярост лице. - Струва поне двадесет като теб. Журналисти. Пиявици в нашето общество.

Отново вдигна ръка, но след това поклати с глава.

- Не. Не го заслужаваш. Имам далеч по-добър план за теб, Трейси

Баум. Ще седнеш на стола. Тази вечер. Нуждая се от лабораторен плъх, за да се уверя дали машината функционира както трябва, след като поправихме щетите, нанесени върху нея. Има шанс да превърне целия фронтален лоб на следващия ни субект в пудинг. - Той се засмя за пореден път с онзи отвратителен смях. - Кой може да го изпробва по-добре от вас?

- Ако я докоснеш, ще те убия бавно, Литън - зарече се Бренан и пазачът присви очи, очевидно преценяващ опонента си, след което затегна хватката си около пистолета.

Литън махна с ръка във въздуха.

- Млъквай. Не искам да те слушам. Нужен ни е само подписът ти за всички онези прекрасни преводи, за които ще се погрижим по-късно. С притесненията ми относно финансирането е свършено. Не е ли така?

- Предупреждавам те за последно, Литън - заяви с леден и смъртоносен глас Бренан. - Ще те оставя жив, ако я пуснеш

Литън посочи пазача.

- Ти. Ако проговори, гръмни го. Не, чакай. Ако каже и дума, гръмни нея. Само в крака. Някъде, където ще я боли, но няма да я убие. Може би в ходилото.

Пазачът кимна равнодушно, от което Бренан не можеше да каже дали нехайната жестокост на Литън отвращаваше мъжа, или беше просто поредният ден от живота на един наемник. Така или иначе не беше от значение. Беше насочил оръжие към Тиарнан. Също като останалите щеше да умре. Силата се изкачи по гръбнака на Бренан, стигайки до черепа му, докато мисълта, че костите му ще се разбият от могъществото й, не го осени.

Убий ги, унищожи ги, смърт за всеки, който заплашва моята жена, изрече силата му и за първи път в живота му тя имаше съзнание и глас, а гласът бе този на пълното унищожение на чудовищата, осмелили се да наранят Тиарнан. Бренан впрегна цялата мощ на самоконтрола си, за да не нападне, но гледката на пистолета, насочен към главата на Тиарнан, служеше като много ефективна каишка.

Литън изрита в ребрата едни от мъжете, които лежаха на пода.

- Ставай, идиот такъв. Иди и доведи още охранители. Нуждаем се от помощ, за да ги заведем долу. Също така се обади на Девън и му кажи, че ни трябва екип за почистване. Един от неговите хора би трябвало да може да се отърве от тази бъркотия.

Мъжът се изправи бавно и се затича към вратата. Думите на Литън изостриха и без това острото обоняние на Бренан и богатият, меден аромат на кръвта сякаш внезапно проникна в помещението. Но вместо да започна да му се гади от миризмата, тя подхранваше необузданата му ярост, в следствие на което хищникът в него се събуди и се засмя коварно. Скоро щеше да донесе смъртта на мъжете, посмели да заплашват неговата спътница.

Внезапно значението на думите на Литън проникна през мъглата от убийствена ярост завзела мозъка му. Спомена Девън. Значи вампирът стоеше зад всички това. Бренан трябваше да предаде информацията на Алексий, който, по думи на Аларик, тази вечер щеше да се върне в щабквартирата на глутницата на Лукас. Мисълта за разговора му с жреца му напомни за необходимостта да скрие шишенцето, което Аларик му беше дал. Бренан за кратко се опита да установи психически път с някои от побратимите си, но Тиарнан издаде звук на ужас и концентрацията му се срина.

- Бренан, аз го убих - изстена тя и пълното отчаяние в гласа й го ужасяваше.

Някой изгубил надежда не би бил в състояние да се бори, ала двамата с нея трябваше да го направят, иначе Литън щеше да я сложи на убиващия ума стол.

Само през трупа ми, закле се пред себе си.

Очите на Тиарнан се разшириха, сетне се преви на две като както от устните, така и от корема й излезе странен и неприятен звук. Литън й се развика да се изправи, но мъжът от охраната отстъпи няколко крачки назад от нея, без за сваля пистолета, сякаш също както Бренан и той знаеше какво следва.

Тиарнан извика и повърна, докато не изпразни стомаха си. Литън се дръпна назад и настрани, за да го избегне.

- Веднага след като пристигнат останалите, искам да я махнете оттук - нареди Литън на охранителя. - Ще се срещнем при килиите.

Ученият си тръгна, преди Бренан да успее да каже нещо, каквото и да е, което можеше да го спре или забави по някакъв начин, а след това половин дузина тежко въоръжени мъже нахлуха в стаята.

Тези мъже също бяха добре обучени, нямаха нищо общо с обикновени главорези. Работеха като екип, ескортирайки Бренан и Тиарнан по един коридор, след това през врата, която водеше към стълби, по които слязоха надолу.

Надолу, надолу и пак надолу. До момента, в който стигнаха дъното и един от мъжете ги натика през врата, водеща към друг коридор. Бренан успя да пресметне, че зданието разполага с не по-малко от четири подземни етажа.

Пазачите, отговорни за Бренан, го държаха далеч от Тиарнан и разбира се, бяха насочили оръжията си към главите им. Електричеството тук долу, изглежда, не беше засегнато от мълниите, след като ярка флуоресцентна светлина огряваше коридора. Докато продължаваха напред, успя дори и за миг да съзре Тиарнан, лицето й бе бяло като платно, а на тази светлина изглеждаше дори зеленикаво-сиво. Шокът я бе обзел и тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.

Той трябваше да намери изход и да го направи бързо. Не хареса звученето на израза „килиите“ или злокобния начин, по който Литън го беше казал. Пазачът зад Бренан го сръга между плешките с цевта на оръжието си и му се развика да побърза.

Атлантът погледна през рамо и оголи зъби срещу него само заради удоволствието да го види как трепва.

- Внимавай с този - мъжът се обърна към колегите си пазачи. -Не е с всичкия си, а и преди малко тотално се побърка.

В отговор на изказването му Бренан започна да се смее, но продължи да се движи напред. Бил се побъркал. И идея си нямаха.

Когато пристигнаха, воинът осъзна, че опасенията му са основателни. Посрещнаха ги само отделни клетки. Тиарнан отново изстена и на Бренан му се прииска да разкъсва, изгаря и убива за нея. Желанието да я защити го раздираше като един от собствените му кинжали, оставени да лежат безполезни на пода няколко етажа по-нагоре.

- Бренан - извика го Тиарнан. - Виждаш ли го?

- Млъквай - изрева един от пазачите в нейна посока и я запрати към решетките на клетката.

Бренан извика заплахата, раздираща душата му на езика на атлантите, заплаха, която си проправи път през стиснатите му зъби.

- И ти да млъкваш - онзи зад него изрева отново, преди да забие силно оръжието в главата на Бренан, така че воинът падна на земята.

- Електрическите жици, Бренан. Погледни към жиците - извика Тиарнан, като пренебрегна заплахите на един от пазачите. - Тя е еквивалент на електрическа ограда. Не каза ли, че...?

Тя извика, изглежда един от главорезите я бе ударил и Бренан, докаран до края на търпението си, скочи само за да се запознае от близо с приклада на оръжието на другия пазач, по пътя си към вратата. Над света около него падна почти непрогледен мрак и той трябваше да се бори, за да остане в съзнание. Ако припаднеше, щеше да се събуди, без да знае за Тиарнан и двамата с нея щяха да са хванати в капана на Литън. Едничката му цел бе да остане буден, да оживее, за да спаси своята спътница.

Без значение колко трябваше да умрат, за да го постигне.