Изкуплението на Атлантида

Глава 27

Тунелите, дълбоко под национален парк „Иелоустоун

Девън можеше да си е помислял, че в момента се намира в най-отвратителната ситуация за дългото си съществуване, ако преди това не се беше изправял пред луди древни вампири и веднъж... но напълно достатъчно пред самата богиня на вампирите.

Този обаче заемаше челно място в неговия топ пет.

Ако всички от тях успееха да се измъкнат живи, това щеше да бъде първият вампирски конклав, на който някога е присъствал, в който случаят е такъв. Дори и идеята за сформиращи съюзи вампири, известни с тяхната пословична неспособност да се държат добре с другите, беше нелепа.

Девън забеляза Джоунс, който стоеше от едната страна на голямата и гола стая, откъдето могъщият вампир държеше реч. Джоунс беше този, който преди повече от век бе открил тези тунели и ги разширил с помощта на голямата сила на робския труд, които по-късно поели двойна смяна, като негова храна. Сега само костите на мъртвите работници знаеха местонахождението на заседателната зала на вампирите, а и всички бяха наясно, че мъртъвците не можеха да говорят.

Освен ако тези мъртъвци не бяха вампири. Тогава не само че приказките се разказваха, но бяха украсени, или заменени с отровни лъжи.

Нуждаеше се от Тиарнан Бътлър. Въпреки че може би не беше така. Нейната дарба не се простираше до вампири и психопати. Тъй като много вампири бяха и психопати, Девън съвсем небрежно се зачуди дали лъжите им бяха по-неуловими за нея или двете условия взаимно се изключваха. Трябваше да я попита.

Ако изобщо оживееше.

Смит пресуши бокала, пълен с качественото бренди, от който допреди минута бавно отпиваше и го стави на масата.

- С кого говори по телефона?

Девън сведе поглед надолу към телефона, който току-що бе затворил и отново погледна към Смит.

- Беше нашият любим гении - доктор Литън. Хванал е Бренан.

- Богаташчето?

- Точно него - намръщи се Девън. - Изрично му казах да се сдържа и държи прилично, но той твърди, че Бренан е проявил насилие.

- Чудя се по какъв начин го е манипулирал Литън, за да се стигне до там - добави Джоунс с подигравателна усмивка. - Той е най-неприятният от всичките тези овце, които съм имал нещастието да срещна, но не мога да отрека, че копелдакът е умен.

- Има ли значение? - попита Смит. - Нали набавихме парите, които ни трябваха? Не беше ли Бренан един вид милиардер?

Девън сви рамене.

- Предполагам. Но колко ли сме жалки, задето трябва да се крием по тунелите и да разчитаме на финансите на човеците. Кой сред нас е подходящ да бъде лидер, след като не можем да спонсорираме собствените си планове?

Девън знаеше, че измежду всички вампири в залата, само той бе достатъчно богат, за да поеме част или дори цялата политическа намеса. Останалите също го знаеха.

Джоунс се изплю на пода.

- Всички знаем, че имаш пари, Девън, не е нужно да ни напомняш с дебелашки намеци. Но защо да харчим и стотинка от нашите пари като лесно можем да контролираме овцете? - Обви ръка около настоящия си кръвен роб: блондинка със замъглено съзнание, която, изглежда, бе наследницата на значително състояние от производство на сапуни.

Джоунс винаги разумно бе избирал хранителните си източници, но въпреки поредицата жени, които през годините беше поробвал, никога не успя да задържи завидно богатство.

Защо да си прави труда, като може да завърти главата на друга богаташка?

Девън се бореше да поддържа спокойното си изражение и да не показва отвращението, което изпитваше.

- Належащият въпрос е кой от нас ще кандидатства и поеме властта като Приматор? Притеснението ми, разбира се, се крие в това, че ако постът остане свободен твърде дълго, хората ще започнат да се чудят дали изобщо има смисъл от Приматор. Първо Приматорът, а защо не и самият Примус? Все пак двеста години достатъчно оплескваха нещата само с двете си мижави камари в Конгреса.

Смит кимна.

- Човеците вече са вдигнали шумотевица, че сме твърде агресивни и неуравновесени, за да сме в Конгреса. Плюс това организират съвети из цялата страна, а и чувствата на омраза у тези, осмелили се да говорят против нас, са много силни.

- Хората вече по-малко се страхуват да говорят, заради многобройните успешни набези на бунтовници върху нас - изтъкна Девън.

Джоунс изсъска, а очите му заблестяха в яркочервено.

- Веднъж завинаги трябва да смажем тези бунторници. Правят всичко по силите си, за да направят дупки върху нашия внимателно изграден образ на спазващи закона граждани.

- Ако успеят да ни изритат от Конгреса, законите, защитаващи нашите права, ще ни последват - добави Девън и ококори очи, като че ли тази мисъл за първи път минава през ума му

- И проклетите шейпшифтъри ще са готови да запълнят тази празнина. Нали си имат влиятелни приятели, които разправят, че са хора, но с една малка разлика. Вирус, който от време на време ги кара да се преобразяват. Не са мъртви като нас - изказа се Джоунс.

Девън размъти кръвта в бокала си, след което го върна на масата. Студената кръв никак не го привличаше.

- Силата ще е в наши ръце, ако контролираме шейпшифтърите. Хората няма да имат никакъв шанс срещу съюзените вампири и шейпшифтъри.

Джоунс удари с юмрук по масата.

- И дума да не става. Ние не се съюзяваме с животни. Трябва да контролираме гадините чрез процедурата, в която вложихме толкова време и пари. Само тогава ще можем да разчитаме на пълно господство.

Девън наклони глава настрани.

- Разбира се. Защо мислиш, че заставам начело на тези усилия? Просто изтъквах, че за външния свят трябва да изглежда като съюз, иначе ще се стигне до масова паника. В крайна сметка няма как да се справим с ракети, изстрелвани от самолети или бомбардиране на крепостите ни. Технологията на човечеството е извървяла дълъг път от времето, когато използваха колове, факли и вили.

Някои от вампирите в залата потръпнаха, вероятно връщайки се към спомени отпреди векове, спомени за разярени тълпи от селяни, въоръжени само с тези оръжия.

- Ами Атлантида? - попита Джоунс внезапно.

Девън се скова.

- Атлантида?

- До нас достигнаха много слухове за отмъстителни воини, които твърдят, че са атланти и не бива да ги пренебрегваме - настоя Джоунс. - Със сигурност са забъркани във внезапното нападение срещу Примуса!

Девън се изсмя любезно.

- Да не би да са довели торбалан с тях? Или може би феята на зъбките?

Джоунс изръмжа и оголи зъби към него.

- Подигравай ми се, но знам какво съм чул и само глупак би пренебрегнал реална заплаха.

- Когато чуя истинска реална заплаха, със сигурност ще внимавам. За момента може ли да оставим идеята за подводни мъже-риби, идващи от изгубения континент, който Платон вероятно си е измислил, и да се върнем към плановете ни?

- Слушах достатъчно! - заяви Смит. - Предлагам да гласуваме. Тук и сега. Девън да заеме поста на Приматор. Никой от нас няма неговите политически връзки или състоянието му.

- Това ще се промени в момента, в който парите на Бренан станат наши - каза Джоунс.

Девън сви рамене, симулирайки нехайство, което всъщност не изпитваше.

- Не искам мястото, но съм склонен да приема, ако вие желаете. Не забравяйте обаче, че всеки глас е подчинен на една основна и често непредвидима личност.

Някои изглеждаха озадачени, други уплашени, но само един имаше смелостта да изрече името.

- Анубиса - Дийдри, която стоеше тихо в ъгъла, се насочи към Девън. - Нашата не толкова благосклонна богиня. Готов ли си да застанеш пред мерника й, любов моя?

Девън се приведе към ръката й и я целуна.

- Бих направил всичко за теб, скъпя моя.

Жената извърна глава назад и се засмя, така че от звука по гръбнака му затанцуваха ледени тръпки.

- Да гласуваме, тогава. Всички ли сме за Девън като Приматор?

Всички вдигнаха ръка, с изключение на Джоунс, който се вгледа яростно в Девън.

- Ако искаш позицията, може да я вземеш - обърна се към него

Девън и се поклони грациозно.

Джоунс поклати глава.

- Знаеш, че не я искам. Но също така не горя от желание ти да я заемеш. Ти си хлъзгав кучи син и мога да надуша нещо гнило около теб. Просто все още не съм научил какво - известно време вампирът изучаваше Девън с поглед, но след това тръсна глава. -Веднъж след като открия, ще се насладя да изтръгна сърцето от гърдите ти.

Девън се усмихна.

- Очакваме с нетърпение това предизвикателство.

Дийдри скръсти ръце и се вгледа в Джоунс.

- Гласувайте. Стига с тази драма. Кажете „за“ или „против“ Девън като новия Приматор?

Джоунс вдигна ръка, после обърна палеца си нагоре.

Девън не позволи на останалите да видят облекчението, което едва не подкоси коленете му, но се поклони в отговор на разпръснатите аплодисменти.

- Поздравления, Приматоре - започна Дийдри, хвърляйки подигравателна усмивка по посока на Девън. - Ще получим ли овца във всяко гърне.

- Не беше ли пиле?

- Не обичам пилета - отвърна тя и потрепна деликатно. - С всичките им неприятни пера.

- Ще се срещнем ли с нашия благодетел?

Девън протегна ръка и Дийдри съвсем нежно постави ръката си в неговата. Щеше да си плати по-късно, когато бяха сами, задето я бе поставил в такава позиция. Карайки я да го докосне.

- След малко - отвърна и му показа резците си. - От всичките тези приказки за овце и пилета... огладнях.

- Д-р Литън ни чака - напомни й Девън.

- Нека чака - тя го хвана за ръката и леко го задърпа към вратата с намерението да хапне нещо. Може би него.

Девън надяна фалшива похотлива усмивка и докато подминаваше вампирите на излизане, им позволи да се посмеят на негов гръб.

Преди да излезе, се обърна към Джоунс и Смит.

- Ще се видим утре вечер в лабораторията.

Смит кимна, а Джоунс се вгледа в него със скритите под качулката му очи.

След като се озоваха в коридора, Дийдри продължи да го влачи още известно време, преди да влезе в една странична зала и да се отдръпне от него, трепереща от отвращение, докато трескаво изтриваше ръцете в панталоните си.

Несъмнено, за да премахне всяка следа от усещането за допира му. Девън пренебрегна познатата болка и се престори, че не го е забелязал.

Тя най-накрая приключи с натрапчивото триене и погледна нагоре към него.

- Какъв е планът?

- Не можем да говорим тук. Могат да нахълтат във всеки момент.

- Ще ги чуем - отвърна му нетърпеливо. - А и наглеждам коридора. Та какъв е планът?

Той се заслуша за какъвто и да е звук, който да го предупреди, че останалите вампири са тръгнали по петите му, но когато не чу такъв, потрепна и й каза:

- Прикритието им е разкрито, а дори и ако не е - няма значение. Хванали са ги. Вероятно съюзниците им са им се притекли на помощ, в случай че са намерили начин да се свържат с тях. Трябва да измислим какво да правим, и то бързо - каза й Девън. - Но в покоите ми, не тук.

Когато се завъртя с намерението да напуснат стаята, Джоунс бе застанал малко зад ъгъла, обграден от половин дузина вампири от кръвното му потомство. Девън веднага забеляза, че те всички носеха тежки кожени ръкавици и на мига разбра, че положението никак не е розово.

- Наистина ли мислиш, че като един от най-могъщите вампири не мога да прикрия звука от приближаването си? - Джоунс се взря в Девън сякаш наистина очакваше отговор.

- Не мисля, че си достатъчно могъщ, за да избършеш собствения си задник без чужда помощ - отвърна Девън и сви рамене. - Изненадан ли си?

Джоунс изръмжа, а очите му блестяха в свирепо червено, но Девън не беше изчислил правилно. Той беше провокирал Джоунс, надявайки се на лична атака, но вампирът с жест нареди на слугите си и те се отправиха към Девън и Дийдри, която издаваше равномерни и ниски гърлени звуци зад него.

Девън беше прав. Имаха сребърни вериги. Предстояха неприятности.