Изкуплението на Атлантида

Глава 11

- И така - започна Тиарнан като за бъдеще си отбеляза, че вампирите са много, ама много студени, дори и облечени официално, - готина кола.

Девън се засмя.

- Харесва ли ти?

- Как да не я харесам? Ламборджини Галардо ЛП-560-4 не е точно като стария буик на майка ти - осъзна какво е казала и вътрешно изръмжа. - Не че имаш...

- Майка?

- Буик. Виждам те с майка, която притежава файтон или може би четири роба, които да дърпат колесницата.

Той се засмя отново, но този път звучеше сякаш наистина му е забавно, а не го прави от учтивост. След това я дръпна, за да я завърти и я хвана в точния момент. Макар и с досада тя трябваше да признае, че вампирът беше отличен танцьор.

- Не много жени биха могли да разпознаят колата. Запалена си по коли или просто си много добър репортер?

Тиарнан не видя причина да лъже.

- И двете.

- Разбирам. Тогава трябва да ви възнаградя, като ви кажа, че майка ми в действителност притежаваше едно муле, което се ползваше само за стопанските дейности. Тя сама ходеше където се налагаше, което не е много след като изживя целия си живот без никога да се е отдалечавала на повече от десет километра в радиус от фермата. - Докато говореше гласът му бе омекнал, което отново я караше да желае да зърне очите му. Разпознаващите й истината сетива не дрънчаха, но и без това не постигаше добри резултати с вампири, тъй че това не бе чак толкова съдържателно. - Ще ви помоля да запазите тази информация за себе си, защото могъщата инфраструктура на вампирската управленческа класа предпочита да се придържа към така учтивото вярване, че всички вампири сме родени и отгледани аристократи, ако ли не - кралски особи.

- Извън протокола ли?

Той й се усмихна и Тиарнан се препъна шокирана до такава степен, че излезе от ритъма на танца. В усмивката му имаше истинска топлина. Той я хвана с големите си, така студени ръце и спря, докато тя не възвърна баланса си.

- Добре ли сте?

- Да, добре съм. Тези глупави обувки - отвърна леко и повдигна единия си крак, за да му покаже.

Притаи дъх, когато той погледна към стъпалото и крака й, а после погледът му бавно обходи цялото й тяло. Този мъж - този вампир - беше хищник, надхитрял хората в продължение на векове, ако не и по-дълго.

Може би се целеше съвсем леко над летвата.

- Прекрасна сте, Трейси Баум - промълви той, като се приближи по-близо и вдиша дълбоко. - Уханието ви е опияняващо и не мога да не се зачудя дали й кръвта ви ще бъде същата. Мисля, че е време да прекратим този танц, освен ако не сте съгласна да ме придружите до дома ми?

Мисли за вътрешната информация, до която може да се добере преминаха през съзнанието й, но все пак не бе живяла толкова дълго като сама се пъхаше в устата на лъва.

- Благодаря ви, но ще откажа. Приятелят ми е на бара и аз наистина трябва да се връщам при него.

Девън хвърли поглед по посока на бара.

- А, да. Уединеният и много богат господин Бренан. Изненадан

съм, че ви е позволил да се отделите от него дори и за минута.

- Той не ме контролира, без значение колко богат може да бъде. Ние сме просто - спря да говори, търсейки подходящия термин и се задоволи с един обикновен - приятели.

- Защото без значение колко могъщи са мъжете, вече не контролират жените си. Не съм ли прав? Този разговор повтаря друг, които имах наскоро, но разбира се, след като си изживял толкова животи, колкото мен, в света е останала малко оригиналност, която да бъде видяна, направена или изречена.

Тя спря да танцува и се измъкна от хлабавата му прегръдка, като потърси с поглед лицето му.

- Съжалявам. Това изглежда като ужасен начин на живот. Никога ли не се изненадвате?

Девън вдигна ръка и докосна рамото й; допирът му приличаше почти на милувка.

- Рядко се изненадвам. Но тази нощ обаче е изключение. Много съм изненадан от вас. Моля ви, поздравете Бренан от мен.

Преди тя да успее да измисли подобаващ отговор, той се поклони, завъртя се и изчезна в тълпата. Тиарнан гледаше след вампира в продължение на няколко минути, но тогава чифт до болка познати ръце обгърнаха кръста й изотзад, при което тя затвори очи и се отпусна върху топлината на мускулестите гърди на Бренан.

- Това беше странно - каза тя. - В този вампир има нещо така различно. Наистина искам да науча повече за него.

- Вярвам, че той се чувства по същия начин спрямо теб - отвърна воинът сурово. - Съжалявам, но не можах да прекарам и минута повече, гледайки те ръцете му.

Тя се завъртя към него и го прегърна набързо, усещайки колко отчаяно се нуждае от физическия контакт с нея.

- Танцувай с мен. А след това ще трябва да си поговорим.

Бренан най-накрая се отпусна, когато Тиарнан с грация се намести в прегръдките му. Въпреки че добре знаеше, че причината е в проклятието, нямаше как да възпре дълбокото облекчение, когато сякаш частица от сърцето му се бе върнала при него. Носеха се като един под звуците на музиката: тя без усилие го следваше, като че ли бяха двама партньори, които са танцували векове наред.

Тя пасваше. Беше перфектната за него във всяко едно отношение.

Усещането бе нереално, ала той знаеше, че не трябва да му се доверява. Любовта не идваше така скоростно, колкото привличането и похотта, които долитаха на бързи криле. Проклятието събуждаше онова, което се криеше спящо в сърцето му. Един от многото уроци, набивани в твърдите черепи на младоците по време на тренировка, бе, че никой бог или богиня, любовна отвара или заклинание, вълшебница или най-могъщата вещица не биха могли да събудят любов, ако такава не съществува. Така че чувствата му към нея наистина бяха истински и щяха да стават все по-дълбоки и по-дълбоки, в случай че прекарваше повече време с нея. Иначе проклятието нямаше да я разпознае като неговата предопределена половинка.

Как обаче би заслужил такава жена, когато той - и най-вече тя - винаги ще се съмнява в искреността на чувствата му към нея? Бренан стегна хватката си около Тиарнан и тя отпусна лицето си на гърдите му, така че уникалният й прекрасен аромат отново изпълни сетивата му.

Изгубен. Той беше напълно и безвъзвратно изгубен.

Бренан! Бренан! Буден ли си? Нетърпеливият глас на Алексий зазвуча чрез психическата им връзка.

Воинът наклони глава към най-далечната стена в залата и Тиарнан на мига тръгна натам.

Тук съм. Какво си открил?

Сред охраната има един добре въоръжен вампир. Повече, отколкото някой би си представил за охрана на сбирщина научни гении. Или очакват някакви неприятности, или са на път да създадат такива.

Бренан и Тиарнан пристъпиха ръба на дансинга и се запътиха към празния коридор.

- Алексий - отвърна на въпроса, изписан в очите й.

В отговор тя кимна и зачака, без да казва нищо.

Най-малкото, предполагам, че той е предназначен за мен. В края на краищата не могат да позволяват на богатия си спонсор да избяга.

Алексий мълча толкова дълго, че Бренан сметна, че побратимят му е прекъснал комуникацията, но след това изпрати ново съобщение.

Напълно си прав. Току-що ми показаха ваши снимки с Тиарнан, въпреки че те я наричат Трейси, така че прикритието й не е съсипано. За теб ще е чест да узнаеш, че и двамата сте от голямо значение и не трябва да бъдете изпускани от поглед. Не се препоръчва да използваме сила, но ни е позволено, ако ни затрудните.

Първичните инстинкти на воин се задействаха прекалено бързо у Бренан и той осъзна, че е стиснал юмруци около невидимите си кинжали, когато Тиарнан нежно хвана едната му ръка и един по един отпусна пръстите му.

Да ги затрудним ли? Ще ги убия, ако се опитат да я докоснат, каза той на Алексий. Ще смъкна кожата от телата им и ще ги обеся на вътрешностите им, като ги оставя на слънце, за да изгорят. Да, това може да се каже, че би ги затруднило.

Колко цветущо. Брой ме и мен. Грижи се за Грейс вместо мен.

С тези думи Алексий прекъсна връзката им, но не преди Бренан да долови надвиснала заплаха. Алексий и Лукас бяха на път да се изправят срещу нещо голямо и вероятно страшно опасно. Трябваше да отиде там и да им помогне.

- Алексий е в опасност - прошепна в ухото на Тиарнан. - Трябва да му се притека на помощ

- Поиска ли помощ?

- Не, но...

- Разбирам, че искаш да помогнеш на приятеля си - промълви тя толкова тихо, едва ли не безгласно. - Но ни наблюдават много внимателно и не съм сигурна дали ще можеш да се измъкнеш оттук, без да бъдеш изключително забележим. - Тя стрелна поглед към подиума под размаха на дългите си и тъмни мигли, а Бренан я придърпа по-близо към себе си, като използва това си движение като прикритие, за да погледне там където гледаше тя.

Право към Литън, разбира се, който ги наблюдаваше и дори не правеше усилие да го скрие.

- Добрият доктор е прекалено нахакан за учен, готов да пълзи за пари - отбеляза Тиарнан. - Води ме на мисълта, че „План Б“ е да те убият или да промият мозъка ти и да запазят парите ти.

- В края на краищата, ако следват плановете ми, ще получат десет милиона долара - каза Бренан. - Ако стана техен роб, ще получат всичко.

- И колко се предполага, ще струваш?

Бренан вдигна рамене, повече заинтересуван от деликатните извивки на ухото й, отколкото да говори за пари.

- Не обръщам много внимание. Когато предишния ни крал настоя да работим с човешките банки, започнах да го правя. Предполагам, че до този момент разполагам с дузина, дори повече.

Тиарнан премигна.

- Дузина какво? Атлантски долари? Морски звезди? Какво изобщо използвате за валута?

Той й се усмихна.

- Не, в Атлантида нямаме валута. Не ни е нужна. Моите средства са съсредоточени в американски долари, но разбира се, имам и няколко офшорни сметки.

Тя отвори уста, после я затвори и отново я отвори.

- Искаш да ми кажеш, че разполагаш с дванадесет милиона долара? Наистина?

- Разбира се, че не.

Тя се засмя и въздъхна силно.

- Уф. Щеше да ми е трудно да се мотая с теб след като си толкова по-възрастен от мен и така фрашкан с пари. Не съм момиче, което си пада по богато татенце.

Бренан затърси значението на термина в спомените си, но не успя да го намери.

- Не съм сигурен какво значи „богато татенце“, но аз нямам дванайсет милиона долара. Разполагам с приблизително дванадесет милиарда. Да си вземем ли по още едно питие? Трябва да поговоря с Грейс.

Той тръгна към бара, но се спря, когато осъзна, че тя не е с него. Воинът се завъртя на пети, готов да я предпази от всяка опасност, но тя беше в безопасност. Точно там, където я бе оставил, но със странно изражение на лицето. Загрижен, че може да се разболява или се страхува, ако това изобщо бе възможно за човек с такъв кураж като нейния, Бренан се върна при нея.

- Тиарнан?

- Дванайсет милиарда долара? Шегуваш ли се?

Той за секунди изучаваше лицето й, докато се опитваше да реши какъв щеше да бъде най-правилният отговор. Но както винаги избра най-простия.

- Аз рядко се шегувам. Нямаше как да определя комичния потенциал на повечето забавни ситуации, след като съм лишен от емоции.

Тя замига.

- Рядко се шегуваш Дванадесет. Милиарда. Долара.

Една възхитителна идея го осени и той се разсмя с глас.

- Но това вече не е проблем. Може да правя шеги по всяко време. Мога да се шегувам дори с Вен.

Тиарнан, която вече бе срещала Вен, вдигна вежда.

- Може би искаш да започнеш с някой по-неопитен. Вен е по-скоро комик от световна класа.

- Ще отидем ли да говорим с Грейс?

- Разбира се, води, г-н Дванайсет милиарда - отвърна тя, все още с онзи смаян тон.

Но преди отново да закрачи по пода, Бренан си спомни какво му беше казал Алексий.

- Ако нещата станат още по-опасни, изхвърчаш от мисията - отсече сурово. - Без възражения.

Нещо засия в очите й и онзи удивен поглед изчезна, сякаш никога не е бил там.

- Грешиш. По-добре повярвай, че ще има възражения. Няма начин да зарежа мисията. Ако те се притесняват, че ще избягаме, значи вървим в правилната посока. Това, което ни остава да направим, е да играем ролите си, да разберем каквото можем и да раздухаме историята, така че големците да влязат в пандиза.

Бренан поклати неодобрително глава.

- За съжаление, никога не е толкова лесно, когато става въпрос за вампири.

Тя се ухили.

- Знам. Затова се нуждаеш от мен. Аз ще бъда твоето подкрепление.

След тези думи тя го хвана и го дръпна към бара, като не му остави друг избор, освен да я последва.

- Моето подкрепление - повтори той, чудейки се дали неспирно цунами, наситено с емоции, може да разкъса на парчета сърцето на един мъж или Тиарнан сама би се справила с тази задача.

Алексий избра точно този момент да осъществи връзка с него.

Имаме още проблеми. Лукас трябва да се върне в щаба на глутницата, имало е още една атака и той се страхува за Хъни и бебетата. Отивам с него. Семейството му е в опасност и може да се нуждае от още един чифт кинжали.

Имаш ли нужда от мен? Бренан отвърна обратно. Заради Лукас и семейството му щеше да намери начин да се измъкне от кучетата пазачи на Литън.

Не! Трябва да останеш тук и да разбереш какво, по дяволите, се случва. А и не искам да оставям Грейс сама. Да не забравяме, че Тиарнан е човек, а също така и мишена. Хората са лесно раними.

При тази мисъл гневът, скрит в Бренан, се превърна в ужасяваща ярост.

Първо трябва да минат през мен!

Нека се срещнем в щаба на Лукас след партито, ако успееш да се измъкнеш. В противен случай, ще намеря начин да стигна до теб.

Бренан се съгласи и прекрати комуникацията. Тиарнан дръпна ръката му, а след това положи длан на лицето му, притегли го към себе си и го целуна по бузата.

- Видя ли това? Невестулката, която Литън има за асистент, току-що връхлетя в залата и изглеждаше напълно откачил. Определено се случва нещо съмнително.

Докато той и асистентът му разговаряха, лицето на Литън почервеня, сетне пребледня и ученият напусна тичешком залата. Уесли се втурна да го догони, но за миг се спря, огледа се и хвърли един многозначителен поглед към Бренан и Тиарнан. Тръгна към тях с бързи темпове и след минута се озова пред тях.

- Ааа, г-н Бренан. Съжалявам, но трябва да ви уведомя, че срещата, която бе планирана за след партито, се налага да бъде отложена. Ние, ами, ние ще се свържем с вас на сутринта. Доктор Литън поиска от мен да ви помоля да останете в хотела, защото получихме данни за нападение на животни - мъжът си пое дъх. -Да, нападение на животни. Ще сте в безопасност, ако останете тук.

- Ще го имам предвид - отвърна Бренан уклончиво.

- Чудесно. До утре сутрин.

Мъжът тръгна след работодателя си, като почти се затича в бързината си.

След като изчезна зад вратите на балната зала, Бренан сподели с Тиарнан какво му беше казал Алексий.

- Убедена съм, че не е нужно да ти казвам, че Уесли лъжеше усилено - заяви тя. - Май има проблеми в земята на лудите учени? Объркали са се още експерименти? Надявам се, че никой от семейството на Лукас не е пострадал.

- Както и аз. Засега трябва да кажем на Грейс какво е планирано и да се върнем в стаята ни, за да решим какво да правим отсега нататък.

- Нашата стая? - промълви Тиарнан, сви рамене и му хвърли една крива усмивка. - Предполагам, че е така. От друга страна, никога не съм споделяла стая с милиардер. Имаш ли знака за долар върху пижамата си?

Бренан се втренчи в нея, за кой ли път, чувствайки, че ще има известни затруднения да бъде в крак с тази необикновена жена. Бе така далече от него, но все пак си спомни, че трябва да отговори на въпроса й.

- Аз не нося пижама.