Изкуплението на Атлантида

Глава 48

Два дни по-късно, дворцовите градини, Атлантида.

Тиарнан бродеше из най-великолепните градини, които бе виждала извън царството на съня и се смееше високо и радостно. Двойка пауни наклониха глави с напълно еднакви движения при звука на смеха й и след това се отдалечиха без спор, решени да свършат важни паунови работи. Птици, които не разпознаваше, изглежда, пееха песните си специално за нея. Вървеше в един миниатюрен рай и най-важната причина, че светът бе така съвършен, в момента се бе проснал на пейка, припичайки се на създаденото с магия слънце.

- Ти си голям мързеливко - подхвърли тя и се спря, за да отметне копринено меката коса от челото му.

Бренан отвори едно око.

- Ако не ме бе изморявала до точката на изтощение с ненаситните си сексуални нужди, можеше и да имам енергията да ти правя компания, докато разучаваш градините.

Независимо от факта, че през последните няколко дни ръцете и устните, даже и двете заедно обхождаха всеки сантиметър от тялото й, горещата руменина отново се настани по страните на Тиарнан.

- Тихо! Някой може да те чуе!

- Никой няма да ни безпокои тук - отвърна й, като отвори и другото око и й се усмихна. - Знаят, че е по-добре да не го правят.

- Ами тогава, стани и се разходи с мен. Искам да видя всичко.

Той простена и направи опит да се вдигне от пейката, все още усмихвайки се. Топлината, желанието и щастието се завихриха в нея като една пенлива смесица, докато Тиарнан не си помисли, че главата й ще гръмне като коркова тапа.

Той протегна ръка и тя я пое, след това го дръпна надолу по пътя към интригуващите звуци от камбани и вода.

- Какво има там?

- Един от многото фонтани. Този е едно идилично представяне на Посейдон по време на игра - отвърна той.

И само за миг сянка премина през лицето му.

Тя забави крачките си, изпита внезапното нежелание да се сблъсква със спомена за проклятието, все още страхувайки се, че то някой ден ще се върне.

- Може да поемем в друга посока.

- Това е само фонтан. Не можем да се страхуваме от собствените си сенки. Освен това е прекрасен. Трябва да го видиш - Бренан я дръпна леко напред и двамата навлязоха в поляна.

Фонтанът беше огромен: първото й впечатление бе, че Посейдон е достатъчно голям, за да наводни целия свят.

Но разумът замени фантазията и статуята отново си беше само статуя, изработена от мрамор и камък. Посейдон, наклонен на една страна, заобиколен от няколко нимфи, които му поднасяха различни деликатеси.

- Изглежда ми доста хедонистичен - изтъкна тя наблюденията си. - Не ми се струва честно, че те е наказал заради провинения в младостта.

Усмивката на Бренан изчезна.

- Той е бог: капризен, но всемогъщ Прави каквото си поиска с воините си.

Тиарнан потръпна внезапно и настръхна цялата.

- Майка ми би казала, че гъска се е разхождала по гроба ми - каза тя и се опита да се засмее.

- О, не - отвърна Бренан.

- Това е само израз, приказки на стари жени. Не значи, че... - Тя замлъкна и зяпна с отворена уста, разбрала защо Бренан е изрекъл това „о, не“.

Статуята вече не беше просто статуя. Мраморните й очи се въртяха в гнездата си и главата й се извърна, докато не се загледа право в тях.

Бренан коленичи незабавно.

Статуята отвори уста и Тиарнан залитна назад от шок, губейки равновесие, ала Бренан я хвана за ръката и я дръпна надолу, за да коленичи до него.

- ТЯ НЕ Е МЪРТВА! НАИСТИНА ЛИ СМЯТАШЕ, ЧЕ МОЖЕШ ДА МЕ ЗАБЛУДИШ? - прогърмя гласът на статуята, докато се изтръгваше от мраморната основа и се изправи, като че ли надвиснал над тях.

Нимфите около него се върнаха към живота и започнаха да танцуват.

- Паднахме доста дълбоко в заешката дупка - измърмори Тиарнан, докато реалността се пропукваше пред очите й.

- Тя умря, милорд, и душата й наистина напусна тялото й, като така изпълни условията на проклятието - изтъкна Бренан, а гласът му кънтеше ясно и силно. - Смирено ви моля да приемете моите дълбоки и най-искрени извинения за престъпленията и греховете ми.

- ЗАСЛУЖАВАШ ЛИ ОПРОЩЕНИЕ? - извика Посейдон, защото не беше възможно да е някой друг.

Тиарнан присви очи.

- Един момент, сър. Не мислите ли, че е страдал достатъчно? Две хиляди години? Сериозно? За нещо, което е било толкова негова, колкото и нейна вина?

Посейдон вдигна мраморната си ръка и посочи към нея.

- СМЕЕШ ДА ОСПОРВАШ РЕШЕНИЯТА НА БОГ?

Усещането за могъщество, нажежило въздуха, се засили и

Тиарнан разполагаше със секунда да се зачуди дали Посейдон щеше да хвърли мълния, тризъбеца си, или някоя нимфа по нея. Мраморна нимфа навярно би могла да причини много големи щети.

Бренан скочи и се хвърли пред Тиарнан.

- Предлагам живота си в замяна на нейния. Съществуването ми е нищо без нея, така че, ако трябва да ме накажете, милорд, направете го, като отнемете живота ми.

Богът на моретата взе мраморни зрънца грозде от мраморния поднос и ги хвърли по Бренан.

- ЗАПОВЕДИ ЛИ МИ ДАВАШ, БОЕЦО?

Бренан стоеше непоколебимо, докато гроздовете прелитаха покрай него на по-малко от сантиметър от главата му, удряйки се така силно в дървото зад него, че се забиха в кората му.

- Простете моето нахалство, милорд, но ще повторя молбата си. Пощадете жената, умолявам ви.

Тиарнан подскочи и застана до Бренан, сложи ръце на кръста си и се опита да пренебрегне лудешките удари на сърцето в гърдите си.

- Служил ти е в вярно и е защитавал човечеството повече от всеки друг. Това е толкова несправедливо. Ние изпълнихме условията на проклятието. Аз умрях. Това не ти ли стига?

Посейдон се приведе силно напред, докато огромната му глава не се изравни с нивото на нейната, сплашвайки я до краен предел, ала изражението на мраморното му лице изглеждаше по-скоро развеселено, отколкото ядосано.

- ЩЕ ЗАСТАНЕШ ЛИ НА НЕГОВА СТРАНА И ЩЕ БЪДЕШ ЛИ С НЕГО ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЕН?

Звучеше като обет. Тиарнан не се поколеба дори и за секунда.

- Да, докато съм жива, въпреки че животът ми е нищо друго освен капка в морето в сравнение с неговия.

Посейдон извърна мраморната си глава от нея към Бренан и после обрано към Тиарнан, след което се изправи до пълния размер на статуята и насочи тризъбеца си към жената. Мълния от чиста, блестяща сребърна светлина се изстреля от оръжието и се удари в нея, повали я на земята и болка, по-силна от всяка, която някога е изпитвала през живота, започна да я разкъсва. Тя крещеше и се гърчеше на земята, а Бренан я придърпа в прегръдките си и сълзи се стичаха по лицето му.

- Не - викаше той. - Не нея. Мен. Вземи мен.

Но Посейдон само се усмихна и най-после, след онова, което на Тиарнан й се стори като години, свали тризъбеца си. Болката изчезна мигновено и тя вдигна глава, за да се огледа, но й беше трудно заради замъгленото й от сълзите зрение.

Тя огледа крайниците си и с радост откри, че са цели и в работещо състояние.

- Добре съм - каза сякаш да успокои Бренан. - Вече не ме боли.

Посейдон блъсна три пъти дръжката на тризъбеца в каменната основа на фонтана.

- ТАКА ДА БЪДЕ! ПРАВОСЪДИЕТО ПОСТАНОВЯВА, ЧЕ БРЕНАН ЩЕ ПОЗНАВА РАДОСТТА ТОЛКОВА ДЪЛГО, КОЛКОТО Е БИЛ ЛИШАВАН ОТ НЕЯ.

Повелителят на моретата го дари със странна усмивка, придружена с блестящи мраморни зъби.

- РАЗБИРРА СЕ, АКО СИ КАТО ПОВЕЧЕТО ПРЕДСТАВИТЕЛКИ НА НЕЖНИЯ ПОЛ, СКОРО ЩЕ ГО НАКАРАШ ДА ПОЖЕЛАЕ ВЕЧНОСТТА ДА Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-КРАТКА.

Тиарнан се засмя. Не успя да се сдържи. Това божество едва не я изпържи с магическия си тризъбец, а сега пускаше шеги. Да, в заешката дупка и отвъд.

Посейдон кимна.

- БИВА СИ ТЕ, ЧОВЕКО. ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА КУРАЖА ТИ, ГОВОРИ МНОГО ДОБРЕ ЗА ТЕБ, АКО СЕ РАДВАШ НА ВЪЗХИЩЕНИЕТО НА ЕДИН БОГ. ВАШИТЕ ДЕЦА СЪЩО ЩЕ СА ЧАСТ ОТ ПРОРОЧЕСТВОТО.

Бренан затегна хватката си около Тиарнан.

- Деца ли?

- ВСЕ ОЩЕ НЕ. СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ, КОГАТО СИНОВЕТЕ ВИ СА НЕОБХОДИМИ.

- Синове? - повтори Тиарнан. - Колко синове?

- МИСЛЯ СИ ЗА БЛИЗНАЦИ. МОЖЕ И ТРИЗНАЦИ. ЗДРАВИ МОМЧЕТА.

Тиарнан преглътна трудно.

- Но...

- НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА ТОВА. - Посейдон посочи с пръст Бренан. - НЕ МЕ КАРАЙ ДА СЪЖАЛЯВАМ ЗА ЩЕДРОСТТА СИ.

Воинът се поклони дълбоко.

- Милорд, аз ви принадлежа и ви благодаря за всичко, което съм.

- РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Е ТАКА. НЕ ПРЕЦАКВАЙ НЕЩАТА.

Устата на Тиарнан увисна при звука на жаргонните изрази, излизащи от устата на древен бог, но преди да е успяла да намери някакви думи и да отговори, Посейдон и нимфите изчезнаха с един взрив от фойерверки и преливаща на стъпала вода.

Мълчанието завзе Тиарнан и Бренан, които зяпаха към фонтана, останал без статуи, но с няколко капчици вода.

- Аз. аз - неспособна да измисли какво да каже, Тиарнан замлъкна. - Ще ни е трудно да обясним случилото се на Конлан и останалите - отбеляза тя и посочи към лишения от статуи фонтан.

Бренан въздъхна.

- За съжаление, такива неща се случват наоколо по-често, отколкото си мислиш.

Тиарнан тутакси загуби интерес към фонтана.

- Ще имам близнаци? Или тризнаци?

Краката й се подкосиха и тя се отпусна на ръба на празния фонтан.

- Може би трябва да започнем от самото начало - каза Бренан и коленичи пред нея. - Тиарнан Бътлър, ще се омъжиш ли за мен, ще изживееш ли останалата част от вечността като моя съпруга и майка на децата ми.

Тя го гледаше смаяна.

Той пое ръката й в своята и й се усмихна, ала веждите му бяха свъсени.

- Тиарнан, точно сега мълчанието ти ме тревожи повече, отколкото бих могъл да си призная.

Тя се засмя и се хвърли в обятията му, като го събори на тревата.

- Да, хиляди пъти да.

Целуна всеки сантиметър от лицето му, задържайки се на устните, сетне се надигна и го възседна, като издърпа блузата си през главата.

- Колко усамотени са тези градини?

Опасната и така сексапилна усмивка на Бренан разтегли устните му.

- Достатъчно.