Изкуплението на Атлантида

Глава 13

Кожата на Тиарнан изтръпваше всеки път, щом Бренан погледнеше към нея, докато бяха в асансьора на път към фоайето. Атлантът доста сериозно приемаше идеята да прегърне емоциите или поне идеята да прегърне нея. Той я желаеше и щеше да тръгне след нея. Целеустременото преследване би трябвало да успокои страстите й, но не го направи. Имаше напълно обратния ефект. През повечето време се чувстваше изключително неспокойна около него.

- Време е за шоу - промърмори той когато бутонът, на които бе изписано „Ф“, светна и вратите на асансьора се отвориха.

Съблазнителната половинчата усмивка на Бренан премина в арогантен и гневен поглед и той обгърна властната си ръка около кръста й.

- Не забравяй, че това е част от плана, така че не бива да се притесняваш - прошепна тихо в ухото й.

Сразена от порочен импулс, Тиарнан спусна ръка към страхотния му, стегнат задник и го стисна.

- Същото се отнася и за теб.

След това изви глава назад и силният й гръмък смях, с който казваше „Боже, аз съм нечия кукла“, изпълни малкото пространство, а сетне размърда бедрата си, докато излизаха от асансьора.

- Сигурен ли си, че искаш да се разходим в тези гори. и то през нощта, сладкишче. Искам да кажа, че може да има диви животни и много страшни неща - отеляза тя в най-добрия си опит да изглежда задъхана и безмозъчна.

- Аз съм единственото диво животно, за което трябва да се притесняваш - отвърна воинът с дълбок и дрезгав глас и въпреки че тя знаеше, че той играе пред вероятната им публика, нещо в тона му я накара да се зачуди каква част от собственическия инстинкт, който демонстрираше, беше част от постановката.

Последното, от което се нуждаеше, беше той да мисли, че може да управлява живота й. Имаше си работа и мисия, към които щеше да се върне, след като всичко това приключеше. Щеше да разобличи всяко едно от чудовищата, които стояха зад ужасния план за поробване на човечеството и имаше чувството, че Литън и приближените му са само върхът на айсберга.

Точно навреме, почти идентични, лишени от врат, мускулести главорези им препречиха пътя към изхода.

- Съжаляваме, сър, но молим гостите тази нощ да не напускат хотела. Просто предпазна мярка, надявам се, че разбирате - каза Глупав.

- Да. Предпазна мярка. Не искаш никой да те изяде, нали? -гласът на По-глупав иззвънтя, докато гледаше похотливо към гърдите на Тиарнан.

Ръката на Бренан се стрелна напред и той сграбчи По-глупав за гърлото, вдигайки го толкова нависоко, че обувките му едва докосваха пода.

- Склонен съм да приема похотливите ти погледи към приятелката ми като лична обида. Какво ще кажеш за това?

По-глупав не каза нищо, което не я изненада, след като Брена го душеше. На лицето му се появиха червени петна и успя да издаде няколко сподавени звуци, докато неуспешно се опита да се освободи от ръката на атланта.

Партньорът му извади оръжие изпод якето си и Бренан вдигна вежда.

- Наистина ли мислиш да го направиш?

Гангстерът се скова, докато обмисляше възможностите си.

Мисленето, изглежда, не фигурираше в длъжностната му характеристика.

Тиарнан сложи ръка върху тази на Бренан.

- Спри! Пусни го. Не искам да защитаваш честта ми, ако ще се стига до подобни сцени.

Бренан стисна още веднъж, но пусна жертвата си точно когато лицето на мъжа бе придобило интересен нюанс на тъмнолилавото.

- Ще те убия - успя да каже той, между няколко накъсани вдишвания.

- Може да опиташ - отвърна спокойно Бренан - Ако сте приключили, аз и приятелката ми искаме да излезем и да си направим кратка разходка. Ако ни задържите допълнително, го правите на своя отговорност, да не говорим, че д-р Литън ще бъде много разочарован, ако ценният за него милиардер се оттегли от цялото това начинание.

Двамата глупаци се вгледаха един друг, очевидно изгубени в мисли и пресмятане на новите им перспективи. Тиарнан не ги изчака да го обмислят особено след като онзи с оръжието вдигна радиото си и го включи. Тя хвана Бренан за ръката и го дръпна към стъклените врати. В началото беше сякаш се опитваше да дърпа планина, но след като видя, че породеното от свръх доза тестостерон състезание по съзерцаване между него и главорезите в крайна сметка бе свършило, той я последва. След като излязоха навън, тя не спря, а пусна ръката му и тръгна по пътеката, която водеше към пътя, без да знае на къде отива, но честно казано, не й пукаше. Докато все още изкачваше пътя, вървейки толкова бързо, колкото бе способна, той я настигна и й хвърли остър поглед.

- Ядосана ли си ми? - осмели се най-накрая да попита.

- Леле, Шерлок, какво те наведе на тази идея? - прошепна едни от най-грубите думи, съществуващи в речника й. - Само защото застраши мисията и рискува прикритието ни да бъде разкрито, и то защото някакъв мъж е зяпал гърдите ми. Че защо да съм ядосана?

- Трябва да ти се извиня, задето защитих честта ти? - С ярост Бренан изрита един паднал клон от пътя си. - Да ги оставя да се държат като дегенерирала измет и да не правя нищо? И после -какво? Да легна на земята и да изпадна в истерия, докато те опипват?

Тя стисна устни, за да не позволи на усмивката й да излезе на показ, а след това се спря и се обърна към него.

- Добре, трябва да те светна относно доста неща. Първо, никой не казва „да изпадна в истерия“. Опитай се да влезеш в крак с този век. Второ, не реагира ли твърде пресилено? Държаха се цинично. Бяха прости главорези, вероятно с пет мозъчни клетки, които споделят помежду си и трябваше да се задоволят само с визуалното опипване. Голяма работа. Това е нищо в сравнение със случващото се, когато мина покрай строителен обект в Бостън.

Бренан скръсти ръце пред широките си гърди, така мускулите му се стегнаха и изпънаха тъканта на ризата му, и за момент Тиарнан забрави какво имаше за казваше. Този мъж беше просто великолепен. Сетне тя погледна нагоре и невъздържаното изражение на лицето му я върна към реалността, и то бързо.

- Знаеш ли, приличаш ми на двегодишно дете, което се нуждае от сок и дрямка - изтъкна тя, но на мига стигна до изненадващо за нея умозаключение. - Всъщност проблемът може да се корени тъкмо в това, не е ли така? Още от деца всички сме се учили да контролираме емоциите си, но ти не си имал възможността да го направиш. Или онова, което си научил като дете, е било заличено през последните две хиляди години. Тъй че, изглежда, си в „Искам!“ и „Не, не, не!“ фаза на емоционалното си развитие.

Тя вдигна ръце и отново тръгна напред.

- Чудесно. Нуждаех се от солидно прикритие, за да си свърша работата, а вместо това получавам Рамбо, несъмнено нуждаещ се от столчето, с което се наказват малките деца.

Той сложи ръка на рамото й не толкова нежно и я обърна към

себе си, за да срещне погледа му.

- Не си го и помисляй. Не може да правиш такива твърдения и просто така да си тръгнеш.

Тя се взря право в лицето му. Никой нямаше право да й казва какво може или не може да прави, бил той древен воин или не.

- Защо не?

- Ами, първото е, че си тръгнала в погрешната посока.

Тя се огледа около себе си, чувствайки се като пълна глупачка.

- О!

- И освен това сега искам да те целуна - каза той и я придърпа към себе си. - Имаш ли някакви възражения относно това?

- Убедена съм, че мога да измисля...

Тогава той я целуна и само с един бърз и невинен допир на устните си сложи край на това, което бе на път да каже.

- Ще измислиш - какво?

Тиарнан изстена и обви ръце около врата му.

- Нищо. Но определено ще си получиш сок и дрямка, господинчо.

Той се засмя и обгърна кръста й със силните си ръце.

- Може ли към това да добавя и бисквита?

Щом тя разтвори устни да му отговори, Бренан набързо сграбчи възможността с една дълбока и изгаряща целувка. Горската настилка се стопи под краката й. Нищо не остана освен въртеливо торнадо от емоции като тя и Бренан стояха в неговия център, вкопчени един в друг също както удавници в парче дънер.

Езикът му се стрелна в устата й и я покори - обяви Тиарнан за своя и я дръпна толкова плътно към тялото си, че тя нямаше как да пропусне твърдата издутина на ерекцията му, пулсираща срещу нея, точно там, където искаше да го усеща. Тя изстена, а може би той го направи, след това Тиарнан прокара пръсти през копринено дългите вълни на косата му и издърпа лицето му по-близо към себе си, за да може да задълбочи целувката.

Той завладяваше устните й, целуваше я с такава сила и умения, че

Тиарнан почти повярва, че костите й се превръщат в разтопено сребро в обятията му. Чувстваше се така безпомощна и единственото, което можеше да стори, бе да се вкопчи в него и да затегне хватката си, поглъщайки го, сякаш целувката бе едничкото нещо, което я възпираше да се счупи на парчета и да полети в бурята от страсти.

В опит да си поеме дъх и да възвърне баланса си, тя се дръпна съвсем леко назад, но той започна да я целува по врата и после с нежност допря устни до мястото, където по-рано я беше захапал вампирът.

- Какво правиш? - прошепна тя, когато Бренан нежно обхвана гърдите й с голямата си и елегантна ръка.

- Измъчвам се - отвърна той, дишайки тежко, - след като няма начин да си позволя да те обладая върху някое от дърветата тук, въпреки че всичко в мен крещи да го направя. Фантазирам си как вдигам този пуловер и покривам пищните ти и зрели гърди с ръцете си и обхващам втвърдените ти зърна с устните си. Сетне ще коленича пред теб и ще сваля дънките ти надолу, чак до глезените ти, след това ще вкуся сладостта на пищното ти, зряло тяло, докато не свършиш в устата ми.

Когато приключи да обрисува визуалната картина, тя самата дишаше много накъсано.

- Доста използваш „пищни и зрели“ - продума тя.

- Копнея за теб, Тиарнан. Изпълва ме желание на две хиляди години - изръмжа той.

Вдигна я напълно от земята и тя инстинктивно обви крака около кръста му, докато той я понесе към едно от дърветата, които преди малко бе споменал, намиращо се на повече от десет метра от пътя, скрито от сенките, хвърляни от другите дървета. Дори и лунната светлина не можеше да проникне на мястото, на което стояха.

- Позволи ми да го направя. Само за няколко съвсем кратки мига. Позволи ми да ти доставя удоволствие.

Бренан спря, щом стигнаха до дървото и дори още по-нежно я опря на студената му кора.

- Моля те, моля те, моля те - прошепна срещу устните й, преди да ги вземе в още една изгаряща и страстна целувка.

Изящните вълни на екстаза препускаха диво през тялото й при съвсем лекото докосване на устните му върху нейните и въпреки че знаеше, че трябва да си спомни всички причини, според които това бе лоша идея, всичко, което можеше да мисли, беше да и все пак не можеше да отрече две хилядите години, изпълнени с желание, затова го каза на глас.

- Как едно момиче би могло да устои? Да, да, да - прошепна набързо, нуждаейки се от ръцете му върху себе си.

От устните му върху своите.

Той нададе вик на триумф или на притежание, или може би беше нещо, което атлантите вършат, докато правят любов, но на нея не й пукаше, защото секунди по-късно той вече вдигаше пуловера й и измести чашките на сутиена й настрани, ала преди кожата й да потрепне заради полъха на ледения въздух, горещата му уста покри едното й зърно, а жарката му ръка - другото. Издаде звук, подобен на тананикане срещу гърдите й и тя потрепери, но преди да успее да реагира той, пое зърното й между устните си и го засмука така силно, че тя извика.

- Бренан, Бренан, о, господи, да!

Тиарнан вплете пръсти в косите му и той го прие като насърчаването, което очевидно беше, защото започна да смуче ритмично и от време на време да гали зърното й с нежния допир на езика си. Тя се гърчеше срещу него, горещата влага струеше между бедрата, разтваряйки и приготвяйки я за него. Тя имаше нуждата, копнееше и о, да, той притисна голямата си твърда възбуда към нея и започна да я отърква със същия ритъм, с който обработваше гърдите й.

Огнено чувство препускаше през вените й, тя бе така близо да свърши само заради устните му върху гърдите си. Толкова близо, как бе възможно да се възбуди така бързо? В същото време, в което тя извика, Бренан захапа нежно едното й зърно и стисна силно другото.

Горещината, о, онази гореща, пълна, всепоглъщаща и неконтролируема сила на сексуалния й глад се издигаше в нея и искаше още и още. От това невероятно усещане.

Повече от него.

Тиарнан почти полудя от това мощно желание. Никога досега не бе изпитвала нещо подобно. Отчаяна, тя дръпна главата му назад, докато той не се откъсна от зърното й с едно последно засмукване, което тя усети чак до върха на пръстите на краката си.

Бренан погледна към нея, а очите му блестяха като изумрудени пламъци.

- Кажи ми! - настоя той. - Кажи, че ме желаеш

- Желая те - бе единственото, което успя да изрече. - Желая те сега, нуждая се от теб, о, да, моля те, моля те.

Той я пусна внимателно, докато краката й отново се озоваха не земята, а тя трябваше да се подпре на дървото, за да не падне, тъй като омекналите й колене отказваха да й съдействат. Сетне се взря в нея, като погледът му се движеше плавно от зачервеното й лице и подутите й от целувките устни към гърдите й, които все още бяха открити и подутите й зърна, които всеки полъх на студения вятър докосваше и това засилваше възбудата й. След това Бренан внимателно свали пуловера й надолу

- За да не настинеш - обясни нежно той, но тя беше омагьосана, докато се опитваше да намери смисъл в думите му Да не би да спираше?

- Какво? Аз си помислих, че ние...

- Несъмнено ще го направим - отвърна й с вълча усмивка, но дори и в тъмното тя можеше да види блясъка на зъбите му.

Бренан коленичи в листата, събрали се в краката й, и след минути свали дънките й чак до глезените. Преди да успее да си поеме дъх, да каже нещо или да се раздвижи, той я сграбчи за бедрата и устните му намериха най-съкровеното й място.

Тиарнан извика в първия миг, в който горещият му, сръчен и способен език погали клитора й, а след това не можеше да вика, не можеше дори да си поеме дъх, докато той я ближеше, смучеше и правеше въртеливи движение с езика си, до момента, в който тя почти зарида от чистото удоволствие.

- Моля те, моля те, моля те - повтаряше думите, докато те се превърнаха в безсмислени звуци, в проста молба, а след това всичко изгуби значение.

Тя не можеше да изрече и дума, защото той проникна с пръсти в нея и започна да ги движи навътре-навън и да смуче по същия начин, както засмукваше зърната й. Секунди по-късно, натискът, удоволствието и страстта рязко превзеха тялото й и се концентрираха в главата й, когато тя отново извика, но този път името му, докато най-силният оргазъм, който някога бе преживявала през целия си живот, я извиси нагоре и над самата вселена.

В продължение на няколко мига й се стори, че губи съзнание или може би й се зави свят, а когато премигна няколко пъти, усети, че той я притиска към себе си и я целува нежно по челото. Тя се изчерви, като осъзна, че панталоните й все още се намират около глезените й и че сутиенът й, макар и скрит под пуловера, е разкопчан.

- Аз... - трябваше да млъкне, за да може да си поеме дъх. - Няма думи, с които да опиша колко невероятно беше. Но трябва да се облека.

Бренан се засмя.

- Радвам се, че те задоволих така добре - призна той с глас, изпълнен с чисто мъжко задоволство.

Тя трябваше да се засмее. В края на краищата той също заслужаваше да се чувства задоволен. Леле!

- Уханието на дивата природа до края на живота ми ще ми действа като афродизиак - отбеляза тя, смеейки се отчасти и на себе си.

Той я целуна пак и се наведе, за да вдигне панталоните и бельото й, преди тя да го е направила, като по средата на пътя се спря, за да целуне корема й. Когато издърпа панталоните й малко над коленете, прокара език между срамните й устни в едно дълго и пропито с наслада движение. Тя ахна и стисна дървото зад себе си, докато експлозията от усещания за пореден път премина през чувствителната й кожа.

- Имах нуждата да те вкуся още веднъж, за да продължа напред, в очакване на онзи момент, когато ще го направя отново, но този път по-правилно и старателно.

- Ако си по-старателен, ще припадна.

Бренан се засмя още веднъж и дръпна дънките й нагоре точно над бедрата й, като остави закопчаването на нея. Тъй като гледаше надолу, Тиарнан забеляза огромната, по-забележима отпреди издутина в панталона му и чувството за вина я застигна.

- Ти не... Не направихме нищо за теб - прошепна тя и усети как страните й запламтяха.

- Не му е сега времето, но искам да ми повярваш, когато ти казвам, че и представа си нямаш колко много всъщност стори за мен.

Гласът му бе изключително нисък и дрезгав и отекваше в нея, като я караше да трепери в очакване на това, какво „по-правилно и старателно“ можеше да включва.

Тя приключи с оправянето на дрехите си и погледна към него, хипнотизирана от начина, по който очите му блестяха с такава магия и сила, а може би очите на атлантите по принцип светеха, когато бяха възбудени.

- Може би по-късно ще успеем да се опознаем по-добре? Да разберем докъде можем да стигнем, когато не се крием от зли учени и ламтящи за власт вампири?

Той я придърпа към себе си в една бърза прегръдка и се скова, тялото му се напрегна и той се изпъна.

- Бренан!

- Тихо - прошепна в ухото й. - Вярвам, че си имаме компания и не е никой добър.