Изкуплението на Атлантида

Глава 14

Бренан чу шумоленето на листата и това бе единственото им предупреждение преди вампирите, прокраждащи се между дърветата като тъмни ленти в непрогледната нощ, да ги нападнат. Бяха само трима, но въоръжени с кинжали, което беше необичайно за вампирите. По принцип разчитаха изцяло на свръхестествените си сили и резци.

Нещата не се развиваха добре.

- Стой зад мен - нареди на Тиарнан, която отвърна с обичайното за нея смирено подчинение.

- Как ли пък не! - тя се наведе и сграбчи малък клон и го счупи на две. - Два кола на цената на един, какво ще кажете за това, момчета?

Вампирите се подредиха по такъв начин, че образуваха тривръх полукръг и един от тях се поклони ниско, преди да проговори.

- Грешите относно нашите намерения, госпожице Баум. Ние сме част от охраната на конференцията и просто искахме да се уверим, че ще се върнете невредими в хотела. Тази нощ в близост до това място е имало свирепа животинска атака.

- Чувстваме се обидени, задето така бързо решихте, че сме тук, за да ви нараним - каза другия, от чиито мазен тон се процеждаше фалшива наивност. - Това, че сме вампири, не ни превръща автоматично в злодеи. Вие, от всички репортери, трябва да го знаете.

- Това, че сте вампири, не ме притеснява - отвърна Бренан. - А частта, че сте от охраната. Не сме в настроение за втора неприятна среща с фанатизирани охранители.

- Точно така - добави Тиарнан и се усмихна широко. - Някои от най-добрите ми приятели са вампири.

Вампирът, намиращ се най-далече от тях, издаде странен къркорещ звук и на Бренан му отне известно време, преди да осъзнае, че той всъщност се смееше.

- Някои от най-добрите ми приятели са човеци, малка закусчице.

- Давам ти едно предположение, приятелче. Не мисля, че ако обикновено наричаш хората „малка закусчице“ ще ти помогне да събереш точки - отбеляза тя, докато заостряше един от току-що направените си колове. - Не би ти се понравило, ако те нарека „кръвопиецо“, нали?

Вампирът, който по-рано им се бе поклонил, изсъска на един дъх.

- Знаеш ли, нещата не се развиват толкова гладко, колкото се надявах и вече се отегчавам. Или ще дойдете с нас, или ние ще предприемем действия, които, обещавам ви, няма да ви харесат.

Бренан извади кинжалите си и изръмжа, докато мрачните пориви да ги намушка, нареже и убие, препускаха през него.

- До този момент компанията ви не ми е много приятна, така че няма как да стане по-зле. Никъде не тръгваме с вас.

- Може би не и доброволно - възрази вампирът.

Той замахна с ръка като така даде знак на приятелите си и всички заедно тръгнаха към тях.

Бренан бе готов. Избута Тиарнан зад себе си в по-защитена позиция, с която бе с гръб към дървото. Сетне с извадени кинжали се изправи срещу тримата.

- Тези имат сребърни върхове. Плащат ли ти толкова, че да рискуваш такова нараняване?

Водачът им изсъска, но замръзна на място. Раните от оръжията със сребро не зарастваха толкова бързо, а дори можеше да се окажат смъртоносни. Неща, с които един средностатистически милиардер не би бил запознат, но точно в този момент Бренан не се страхуваше дали ще развали прикритието си.

- Чухме за нападенията на животни - призна Тиарнан. -Обещаваме ви, че скоро ще се върнем. Просто искахме да останем насаме. - Тя се засмя и звукът наподобяваше флирт, почти подобен на кикот.

Бренан стисна здраво челюстта си, за да не покаже изненадата си като зяпне с отворена уста.

Тиарнан? Да се кикоти?

Мамка му, биваше си я в работата под прикритие.

Лидерът на вампирите се взря в Бренан и кинжалите му, но каквито й заповеди да следваше очевидно те не му даваха право на еднолично вземане на решения.

- Ние може да кървим, но жена ти ще пострада три пъти повече за всеки удар, който стовариш върху нас.

- Нямам търпение да си поиграя с нея - каза един от останалите и от устните му се изплъзна дълъг и пронизващ, обгърнат с нечестива радост, смях. - Девън не спомена, че не можем да си поиграем с тях.

- Девън? - Гласът на Тиарнан бе рязък. - Той знае какво правите?

Водачът им издаде грозен, ужасно силен крясък.

- Да знае? Ние следваме неговите заповеди, малка закусчице.

Още преди да се е изказал, вампирът се нахвърли на Бренан, отскачайки на почти шестотин метра във въздуха, ноктите му се удължиха, а зъбите му заблестяха като ленти, обляни от лунната светлина, проправящи си път през дърветата.

Бренан го срещна във въздуха.

Кинжалите се сблъскаха и стоманата изкънтя, но внушителната ярост на Бренан му даде силата на десетима воини, така че той парира атаката на кръвопиеца и се завъртя като протегна едно от оръжията си напред, готов да нанесе смъртоносния удар. Преди главата на вампира да е тупнала на земята и докато вратът му все още пушеше от острието от орейхалк, Бренан се завъртя с едно плавно и коварно движение към втория вампир и запрати към него острите си като бръснач шурикени. Звездите изпълниха блестящо предназначението си, обезглавявайки вампира също както кинжалите му бяха сторили с първия.

Бренан се завъртя към дървото, до което бе оставил Тиарнан, точно навреме, за да я чуе да крещи. Третият се приближаваше към нея, смеейки се и подскачайки от крак на крак, докато й правеше неприлични намеци, като тези какво възнамерява да направи със студеното й бездиханно тяло.

Тиарнан, съдейки по тона, с който изричаше забележките, не харесваше идеите му.

Новооткритите емоции на Бренан се завъртяха в него със силата на ураган. Част от съществото му бе завладяна от гордост, задето неговата жена държеше вампир на разстояние само с две пръчки. В друга обаче много по-голяма част гореше освирепял гняв, гняв така мощен, сякаш самата земя би трябвало да е обгорена от огъня на яростта му.

Преди тя да успее да го отблъсне, вампирът протегна ръка и с връхчетата на ноктите си одра лицето на Тиарнан, в следствие на което колебливият баланс на Бренан се превърна в истинска лудост.

Той яхна яростта, призова и впрегна магията, водата, енергията от почвата, дърветата и дори въздуха. После изрева своето предизвикателство, своето мрачно обещание.

- Заклевам се в името на Посейдон и Атлантида, че ти ще умреш заради дързостта си да я докоснеш.

Той повика водата и я трансформира в съвършени, блестящи копия, на които се носеше ледената смърт, отредена за вампира. Едно след друго всяко едно копие се заби с безпогрешна точност във врата на изчадието. Прелетяха на косъм разстояние от Тиарнан, като нито едно не представляваше и най-малката заплаха за нея и никое не пропусна целта си.

За части от секундата вампирът се строполи на пръстта в гората, превръщайки се в гнусна локва от слуз, като единствено ледените копия показваха къде Бренан го бе приковал към земята.

Но воинът вече бе стигнал твърде далеч, загърбил здравия разум. Той се давеше в ярост, вече не беше мъж или воин, а същество, изтъкано от гняв, ярост и лудост. Дръпна Тиарнан в ръцете си, неговата жена, единствената и завинаги негова. Как изобщо онези изчадия се осмеляваха да я докоснат. Държеше я толкова силно, така че никога да не се измъкне от него. Тя се бореше с него и той изви глава назад и изкрещя неподчинението си в мрачната нощ, един безмълвен вой от болка и дива ярост. И някъде там в тишината, нарушена само от отзвука на яростта му, познат глас отправи тихото си предизвикателство.

- Бренан - повика го Алексий. - Трябва да свалиш хубавата жена на земята или ще се наложи да ти наритам задника.

Воинът пусна Тиарнан и се завъртя, готов за следващата заплаха, разпознавайки, но не напълно своя приятел заради червената и блестяща пелена от необуздана лудост, смазваща ума му В черепа му пулсираше вътрешния подтик и нужда да наранява, убива, разкъсва и осакатява.

Да защитава.

Да защити Тиарнан. Единствената му цел, след като останалата част от разсъдъка му се пропука.

- Тиарнан? - попита той с дрезгав и неспокоен глас. - Тиарнан е в безопасност?

Алексий кимна, но въпреки това не разхлаби хватката си около кинжалите си.

- Тиарнан е в безопасност, приятелю. Тя е точно зад теб.

- Тук съм, Бренан - гласът й бе като балсам за наранената му душа. - Обърни се и ме погледни. Моля те!

Той я послуша и тя положи ръцете си от двете страни на лицето му, а след това се взря в очите му.

- Тук съм. В безопасност. Ти ме спаси от онези вампири. Изби ги до един.

- Убил съм ги? - изрече дрезгаво той. - Безопасност?

- Върни се при мен, Бренан - тя обгърна с ръце кръста му и се наведе напред към него, споделяйки топлината си с леденостуденото му сърце. - Върни се.

Воинът я притисна към себе си и остана неподвижен за няколко секунди, като я държеше толкова плътно, колкото силата му позволяваше, доволен да вдишва аромата й и да се къпе в топлината й.

Алексий прочисти гърло.

- Вероятно трябва да поговорим.

Бренан отвори очи с колебание и въздъхна с облекчение, щом осъзна, че зрението му се е прояснило. Нямаше и следа от побъркващата мъгла. Чудотворната целебна сила на усещането да държи Тиарнан в прегръдките си, до известна степен го бе върнало към предишното му спокойно поведение.

- Можеш ли да ме пуснеш? - Тиарнан зададе въпроса си, а лицето й показваше пълното й доверие в него, в отговор на което той допря устните си до нейните в една кратка, но груба целувка и я освободи от хватката си, но въпреки това продължи да стиска здраво ръката й в неговата.

Докато Бренан се обръщаше, за да се изправи лице в лице с Алексий, стигна до отрезвяващо откритие. Всичко, което бе и което някога щеше да бъде от днес до края на вечността, изцяло зависеше от тази жена и нейното доверие и щастие. Ако някога зърнеше дори и най-малкото доказателство за съмнение в очите й, щеше да бъде сломен.

- Не е това, което изглежда, нали? - попита Алексий, изучвавайки Бренан и Тиарнан с поглед, докато прибираше кинжалите си. - Вие двамата сте били нападнати, а не ти - нея?

Бренан усети истинска физическа болка при думите му.

- Съмняваш се в мен след толкова векове?

Алексий поклати глава.

- Никога не бих могъл да се съмнявам в теб, приятелю. Но в момента си под влиянието на много могъщо проклятие и ние не знаем какво се случва с теб. Ако си помислил, че Тиарнан се опитва да те напусне...

Силната като менгеме хватка, стискаща гърдите на Бренан, бе достатъчна да подсили думите на Алексий.

- Но за съжаление си прав - призна си той.

- Никъде няма да ходя - намеси се Тиарнан, като прониза Алексий с поглед. - А и Бренан не се нуждае от конското ти, след като трябваше да се изправи срещу двама главорези в хотела и след това тук срещу още трима вампири убийци.

Алексий огледа периметъра.

- Ако са били трима, може да има още. Не мисля, че съвсем случайно са ви казали какво са намислили?

- Всъщност го направиха. Искаха двамата с Бренан да се върнем в хотела, но когато не се съгласихме на момента с плана им, решиха да ни принудят.

Бренан отново се напрегна при спомена за заплахите, които мъртвите вампири отправяха към Тиарнан.

- Не ги беше грижа дали ще ни оставят невредими и се страхувам, че нещо в цялостната стратегия се е променило.

Радостно чуруликане изпълни мрака и Алексий се усмихна.

- Тук сме - извика той и след миг Грейс се показа зад дърветата с изваден лък и стрела - готова да полети.

След това кимна на Тиарнан и Бренан и свали гарда.

- Когато си тръгвах, подучух останалите охранители да говорят за три вампира, които не са докладвали, така че отново ще изпратят група да ви търси - отбеляза тя. - Май е време да си обираме крушите.

Бренан се втренчи в нея, но Тиарнан му подсигури превода.

- Тя иска да каже, че трябва да се омитаме оттук, и то бързо.

Подкреплението е на път.

- Не мога да призова портала, само малко морска вода - призна Алексий раздразнено. - Не съм така силен с магията му, а и много рядко отговоря на повика ми. Капризната проклетия!

- Като цяло и аз, но сега със сигурност ще опитам - отвърна мрачно Бренан. Стисна ръката на Тиарнан и след това я пусна. Вдигайки двете си ръце към небето, призова портала. - Ако някога си чувал моя призив, нека да е сега. Нуждаем се от теб, за да ни отведеш до блестящия остров.

Отначало не се случи нищо, но те чакаха затаили дъх, изпълнени с надежда. След като измина цяла една минута, Бренан въздъхна силно и сведе рамене.

- Няма смисъл - започна да казва, но Тиарнан отново го хвана за ръката.

- Мисля, че грешиш - прошепна тя и му направи знак да погледне вляво от него.

Докато всички наблюдаваха, сребрист светлинен проблясък образува формата на дълга, права линия, която се разтегна и разшири, като стана три пъти по-голяма, докато в един момент блестящата овална форма се носеше спокойно на около половин метър от земята, достатъчно голяма, за да могат, макар и един по един, да преминат през нея.

- Получи се - изненада се Бренан, изпълнен с такова трогателно благоговение, което едва не го задави. - Порталът е разбрал, че трябва да защитя Тиарнан, затова отговори на моя зов.

- Любовта побеждава всичко - добави Грейс и погали корема си по странен начин, а Алексий започна да се смее и ги поведе през портала.

- Следващата спирка Атлантида ли е? - попита Тиарнан с тих и треперещ глас.

- Следващата спирка е Атлантида, моя смела жена-воин.

Все още хванал я за ръка, Бренан прекрачи портала, взимайки със

себе си жената, която можеше да промени всичко, на място, където изглежда нищо не се променяше.

О, богове, това можеше да се окаже изключително непредвидимо изживяване, но тя бе в безопасност и беше неговата истинска спътница, отредена му от самия Посейдон.

Нищо друго не беше от значение.