Изкуплението на Атлантида

Глава 17

Тиарнан осъзна трудността на ситуацията веднага след като се спря пред стъклената врата на огромния душ на Бренан. Самата баня бе така великолепна, че заслужаваше да бъде поместена на страниците на списание за дома: покрита с мрамор със златни жилки и плътно, искрящо стъкло. Имаше ли еквивалент на списание за дома в Атлантида?

Тя се усмихна, когато, породените от изтощението безсмислени брътвежи, още няколко минути продължиха да звучат в ума й. Мислите за това колко невероятно красив всъщност е палатът по някакъв начин бяха нейният защитен механизъм.

Възпираха я да говори колко красив е Бренан.

Дори и сега, докато, без да изрече и дума, се насочи към мраморната вана със сребърни и златни кранове, вдигайки вежда, нещо в неговото голямо и могъщо присъствие правеше така, че огромната стая да изглежда изключително малка. Малко по-интимна.

И двамата щяха да се поберат във ваната...

- Не - извика както на себе си, така и на неизказания му въпрос. - Душът е напълно достатъчен. Ако сега вляза във ваната, ще заспя и ще се удавя.

Животински блясък превзе лицето му, но изчезна преди тя да може да го види, след това Бренан кимна и направи нещо със сложната система от тежести и лостове, намиращи се в душа. Падащата вода веднага замъгли помещението, водата идваше от всички посоки, излизайки от скрити места. Дори на няколко метра от нея, тя можеше да усети топлината и парата.

- Не мога да те оставя - призна той с нисък и колеблив глас. - Проклятието...

Твърде изморена да спори, тя кимна. И без това я бе видял гола в гората. При спомена за това, жарка руменина се настани на врата и лицето й. Той беше направил повече от това.

- Би могъл да се обърнеш с гръб - каза най-накрая тя. - Докато вляза. Ще го оценя.

Той веднага се завъртя, но нещо в напрегнатия начин, по който държеше раменете си, ясно й казваше колко трудно беше всичко това за него. Бе усетила пълната, първична сила на мощната му възбуда, както в гората, така и в леглото преди минути. Но той се спря и двата пъти.

Той се спря. Но тя не го направи. Държеше се като безсрамна лека жена.

Когато свали набързо дрехите си и се пъхна под душа, Тиарнан започна да се смее на остарелия израз, който бе използвала, и на факта колко добре я описваше точно нея. Устоя на неизбежния стон на чиста, изпълнена с удоволствие, наслада, когато чудесната и мощна струя нападна тялото й от всички посоки.

Всички. Очите й се разшириха, когато се завъртя настрани, за да отмести косата от врата си и една водна струя, погали най-чувствителната й кожа. О, боже, този душ може да бъде най-добрият приятел на едно самотно момиче. Погледът й моментално се стрелна към Бренан, защото не пулсиращия душ копнееше да усети между краката си.

А него. Целия. Всеки твърд, горещ сантиметър, който бе усетила между бедрата си, когато той я притисна към огромното, меко, създадено за диви и страстни нощи, легло. Пареща топлина се надигна от гърдите й, премина през врата и лицето й, стигайки чак до линията на косата й, а тя тихо отправи своите благодарности за това, че точно в този момент Бренан не я наблюдаваше.

Но когато той се обърна, за да я погледне, страхувайки се, че проклятието ще се активира, я хвана да го зяпа като някоя побъркана от желание идиотка. Тя припряно се пресегна към интригуващите стъклени бутилки на рафта. Шампоан и сапун. От това се нуждаеше.

Само от това.

* * *

Бренан даде най-доброто от себе си, наистина го направи: бе готов да се защити пред върховния съд в Атлантида и да кажа, че е дал всичко от себе си, колкото се може по-дълго да не поглежда към нея. Обаче когато звукът от отварянето на мазилата за баня достигна до слуха му и в същото време границите на реалността за Тиарнан се замъглиха, бе принуден да се завърти и да си позволи да я зърне.

Какво изпитание? Изсмя се подигравателно съзнанието му

Дъхът му секна и въздухът в стаята се изпари, заменен от копнеж, нужда и желание. Тя се бе завъртяла съвсем леко настрани, така че не виждаше, че я наблюдава. Докато стоеше там очарован, Тиарнан вдигна ръце, за да измие прекрасната си черна коса. Бренан вдиша рязко, когато разноцветните мехурчета се оформиха и след това се оттекоха под многото струи на душа, оставяйки косата и кожата й да блестят покрити с водни капки.

Никога преди това не бе изпитвал ревност от водни капки.

Искаше да ги оближе, всяка една от тях, от тялото й. Да го прави постепенно, една след друга.

Тялото му се тресеше от желание, а пенисът му толкова силно опъваше панталоните му, че чак го болеше. Бе се възбудил като никога преди, и то само заради гледката на изваяния й гръб, ханш и надолу към стегналия й заоблен задник. Докато тя се обръщаше, Бренан мерна копринената сянка между краката й и изведнъж бе незабавно и яростно сигурен, че никога през живота си не е искал нещо така силно, колкото да отиде при нея, докато междувременно сваляше дрехите си, да зарови члена си така дълбоко в нея и да я накара да извика името му.

Вместо това се завъртя. Обърна й гръб.

Не всички героични жертви включваха оръжия, битки и смърт. Някой бяха свързани с красиви жени, намиращи се под душ

След няколко минути, през които си позволи да погледне още веднъж-дваж, когато усещаше, че проклятието се събужда, тя го извика по име.

- Бренан? Готова съм и съм се увила в тези страхотни хавлии. Не знам как да спра душа или ако искаш...

- О, богове, как само искам - изрева, след което се обърна и й се нахвърли, вдигна я във въздуха и я целуна бързо и освирепяло като почти й остави няколко синини. - Но няма да го направя.

Пусна я и докато разкъсваше дрехите си, влезе под душа, като хвърли блузата, панталоните и ботушите към най-отдалечената страна, след което, поне що се отнася до ботушите, последва задоволителен глух звук от тупването им на земята.

Тя въздъхна шумно и въпреки силния тътен на душа и циркулирането на толкова много кръв в главата му, той успя да я чуе.

- Ужасно съм изморена, но ако искаш може да си поговорим? Имаш ли някакви допълнителни дрехи?

Той посочи към шкафа под умивалника, след това затвори очи, за да не се изкуши дя я гледа как се навежда. Кърпата бе дълга, но все пак.

- Там имам няколко чифта за тренировки. Твърде големи са, но ще вършат работа за спане.

- Благодаря ти.

Когато за поред път бе принуден да отвори очи, за да я види, страхувайки се от скапаното проклятие, Тиарнан бе облечена в сив мек комплект за спаринг и гледката на жената, облечена в дрехите му, изпрати остриета от чисто и необуздано усещане за притежание през него.

Тя беше негова и той щеше да направи всичко, за да я защити, дори и от самата нея.

Нямаше избор.

- Ще се отпусна тук - извика тя, след което се облегна на стената и затвори очи. Всяка една частица на тялото й показваше изтощението й, затова Бренан побърза с къпането си, за да може да я сложи да си легне.

В неговото легло.

Ще бъде в неговото легло и той по някакъв начин трябваше да се въздържи да я докосва.

Улови стона, преди да се е отронил от устните му, и след като набързо хвърли поглед към нея, която все още си почиваше, подпряна на стената и й обърна гръб, в случай че тя ненадейно отвори очи и го погледне. Със свиреп, заучен замах, задвижи ръка по пениса си първо веднъж, след това втори и трети път, в един болезнено необходим опит да намали копнежа си, преди да е споделил леглото си с нея.

Знаеше, че усилието му е безсмислено, дори и след като семенната му течност бликна и мигновено бе измита от силната струя на водата. Никое простичко физическо освобождение, не би му попречило да я желае.

Той й принадлежеше, но бе прокълнат и всяко бъдеще, което можеше да имат заедно, бе обречено. Воинът издаде дълбок звук на чисто отчаяние и спря душа.

Може би след съня ще се чувства по-добре. Не виждаше как би могло да стана по-лошо.