Изкуплението на Атлантида

Глава 43

Бренан взе Тиарнан на ръце и се затича, следвайки Дийдри и Даниел, които ги водеха през лабиринти от коридори към безопасността им. Обикновено никога не би могъл да тича с бързината на вампир, освен ако не е под формата на мъгла, но мълнията все още вливаше силата си в тялото му. Препускаше из коридорите, вземаше остри завои без дори да се забави, смееше се, защото мощта бе дала на краката му крила от истинско, блестящо електричество.

Миг по-късно Даниел спря така внезапно, че тичащата след него Дийдри едва не се блъсна в него, а Бренан, който тичаше зад тях двамата, поднесе и спря.

- Чувам нещо силно - обясни Даниел, гледайки мрачно. - Чакат ни, както следва според израза, сериозни проблеми.

Бренан свали внимателно Тиарнан и тя стъпи на краката си.

- Стой зад мен - каза й и тя кимна.

Воинът направи крачка напред, след това се спря и се завъртя към нея.

- Обичам те - каза й. - Трябва да го знаеш, преди да сме направили още една крачка. Обичам те не заради проклятието или сливането на души, или каквото и да е друго освен добротата в сърцето ти и огромния ти кураж. Ти си моята душа и моя живот, ми амара, и ще те обичам до края на този живот и отвъд него. Можеш ли някога да ме обикнеш?

Тя просто стоеше там и премигваше, а сърцето му се олюляваше на ръба на отчаянието, но сетне любимата му се засмя, и топлината, която се разпростря по тялото на Бренан, нямаше нищо общо с мълнията.

- Бренан, аз напуснах Рая заради теб. Не съм поетична душа, но това трябва да ти показва колко много и аз те обичам.

Той я целуна отново, този път по-бързо, преди да се изправи лице в лице с онова, което ги чакаше.

Даниел се изстреля нанякъде, движейки се като мъгла, но се върна секунда по-късно.

- Бях прав. Джоунс е имал много последователи. Чули са експлозията; и без това никога не са искали да стана Приматор, а и са много нетърпеливи да се доберат до теб и милиардите ти.

- Приматор? - попита Тиарнан и Бренан можеше да долови професионалното любопитства в гласа й.

- Ще ти обясня по-късно - обеща Даниел и Тиарнан кимна.

Тръгнаха напред, но малко по-късно Дийдри спря Бренан като сложи хладната си и бледа ръка на китката му.

- Атланте, искам да науча повече за сестра ми. Тя добре ли е?

Той кимна.

- Ерин е много добре и е щастлива. Носи голяма радост на нашия принц, Венджънс, брат на висшия принц.

- А магията й? - очите й изглеждаха така огромни, умоляващи, молейки за нещо.

Но какво? Може би успокоение? А той с радост щеше да й го даде.

- Тя откри сила отвъд пределите на познатото. Като певица на скъпоценните камъни е чудесен лечител, обичан от нашия народ -каза й той. - Магията на Ерин спаси живота на принцесата и на неродения й син. Принц Ейдън е жив заради твоята жертва и нейната магия.

По лицето й се търкулна по една-единствена кървава сълза от всяко око и тя кимна.

- Бих искала да я видя отново.

- Може ли да обсъждаме семейните сбирки малко по-късно? -нетърпеливо ги прекъсна Даниел. - Лошите хора са точно пред нас.

Тиарнан изпръхтя.

- Или по-скоро лошите мъртъвци са пред нас.

Даниел простена.

- Върна се от мъртвите и това е всичко, с което разполагащ? Лоша игра на думи?

- Смея се в лицето на смъртта - отвърна тя, държейки две дълги, лъскави остриета. - Скалпели - отвърна на неизречения въпрос на Бренан. - Могат да са ми от полза, след като си нямам нито заострени кучешки зъби, нито пък светкавица.

Гордост заля Бренан. Малкият му боец. Дори и смъртта не можеше да я спре.

- Време е за шоу - каза тя и първата вълна от вампири се показа зад ъгъла.

Един от вампирите вероятно древен, съдейки по дългите му жълтеникави резци, водеше групата.

- Виж ти, Девън. Чудехме се къде си. Кои са новите ти приятели?

Девън присви очи, едничкия сигнал, който Бренан очакваше да види и избута Дийдри зад себе си.

- Каква случайност, че се появяваш точно сега. Тъкмо бяхме тръгнали към вас, за да ви уведомим, че Смит и Джоунс се избиха един друг в борба за власт и в хода на тяхната борба взривиха лабораторията. Тръгваме си и ви съветваме вие да сторите същото.

Друг вампир изсъска в тяхна посока и скочи към стената, като продължи да си виси на нея като паяк.

- Защо да го правим? Думата ти не е достатъчна. Къде е доказателството?

Вампирът начело отметна глава настрани.

- Тишина, глупако. Разбира се, че Девън, казва истината. - Върна искрящия си ален поглед обрано към Девън, като напълно пренебрегна Бренан. - Предполагам, че си прегладнял, след...

мъчението... на което те подложи г-н Джоунс.

Той щракна с пръсти и друг от вампирите завлече една жена напред.

- Знаеш какво да правиш - нареди й вампирът.

Жената трепереше като фиданка, хваната в ураган, но въпреки това направи няколко крачки напред и надяна показваща ужаса й усмивка на лицето си. След като още веднъж погледна назад към вампира, се приближи към Девън.

- Аз съм твоят подарък като доказателство, че моят господар ще те последва навсякъде.

Бренан се поколеба, уловен между желанието да предпази жената и нежеланието Тиарнан да бъде убита, заради отглас от някаква вампирска политика.

И Тиарнан беше тази, която разреши проблема вместо него.

- Тя лъже - рече ясно. - Огромна лъжа. Вампирът няма никакви намерения да следва теб или когото и да е било, Даниел.

- Това ми стига - отвърна Бренан и още веднъж повика мълнията.

Изненаданото изражение остана на лицето на вампира дори и

след като главата му падна и за затъркаля по пода.

Бренан адски много бе грешал, ако си беше мислел, че убивайки лидера им ще ги спре. Смъртта му им подейства като катализатор и всички те се хвърлиха към Бренан и малката му група като един смъртоносен рояк прилепен към стените, тавана, че дори и пода, с оголени зъби и обещания за смърт в очите.

Воинът приветства необузданата ярост и придърпа всяка възможна капка енергия в тялото си, усещайки как косата му почти се надига от главата му и се рее във въздуха, задвижвана от електрическия заряд, който тялото му произвеждаше. Те го нападнаха - нападнаха Тиарнан и той призова мълнията, която за пореден път се подчини на волята му, но на определена цена. Тялото му не бе създадено да канализира силата на боговете и плътта на който и да е атлант не можеше да понесе толкова силна, чиста и пращяша електрическа енергия за толкова дълго време.

Усети как нещо в него се срива и разкъсва, зави му се свят, но въпреки това хвърли светкавицата към първата вълна от вампири и те избухнаха в пламъци, изпепелявайки ги на секундата, докато втората вълна, съскаща и редяща обиди и ругатни, се дръпна назад.

- Ще можеш ли да продължиш да го правиш? - попита Даниел. -Също така, ако нямаш нищо против, не пращай нещо подобно в моя посока.

- Даниел! - изкрещя Дийдри, при което всички се обърнаха, за да видят, че и друга вълна кръвопийци идва зад тях. Бяха приклещени.

- Това не е на добре - отбеляза Тиарнан, вдигнала скалпелите във въздуха. - Не възнамерявам да умра два пъти за един ден, така че нека да сритаме малко вампирски задници. - Хвърли извинителен поглед към Даниел и Дийдри. - Нищо лично.

Дийдри се усмихна и за секунда като че ли малка частица от мъката в лицето й изчезна.

- Спокойно, не се обиждам така лесно.

След това вампирите нападнаха и битката започна.