Изкуплението на Атлантида

Глава 23

Тиарнан беше достатъчно изнервена по време на пътуването по най-закътаните и отдалечени улички, но детекторът за метал пред вратата вдигна нивото й на тревожност на осем от деветобалната скала. Бренан със сигурност носеше кинжалите си със себе си, което значеше, че мисията им щеше да завърши зле. Наистина зле.

Шейпшифтърът бе излъгал, че е част от глутницата на Лукас, което значеше, че е един от главорезите на Литън, но това не беше нещо ново. Тиарнан можеше да се обзаложи, че ученият е твърде параноичен, че да работи с хора, които не може да контролира. И преди бе срещала такъв тип хора, но онези не бяха луди учени.

Бренан дори и за миг не се спря. Мина през металния детектор сякаш е знаменитост, ходеща по червения килим. Машината не издаде нито звук.

След всичките й притеснения за воина, машината избръмча силно, след като тя премина през нея и Тиарнан трепна. При което, изглеждащият изключително отегчен придружител, се оживи може би притеснен от възможността за опасност. Той скочи от място си, а ръката му стоеше пред джоба на якето му.

- Оръжия?

Тиарнан се усмихна.

- Мобилен телефон.

Сложи телефона си на малкия поднос до детектора и мина отново през него, но този път нямаше бучене. Литън, който през цялото време на практика подскачаше от крак на крак, ги поведе през тесен коридор към голяма конферентна зала.

- Презентацията ще се състои тук, а по-късно ще ви заведа в лабораторията - обясни на Бренан.

- Предпочитам по-небрежния подход - отвърна Бренан. - Защо сега не обиколим лаборатория и да оставим официалната презентация за по-късно, може би дори за утре. Искам да видя какво сте направили с парите ми, така да се каже.

Литън никак не хареса идеята. Лицето му придоби неземно лилав цвят и започна да пелтечи.

- Не, не, това няма да стане. В никакъв случай. Г-н Бренан, знаете ни нас, учените, малко вероятно е да намерите друга група от хора по-вглъбени в следването на предначертаните от самите тях пътища. Трябва да им позволим да следват плана си, иначе ще се объркат и ще са много нещастни. Нещастните учени не постигат добри резултати.

- Какъв късмет, че вие, д-р Литън, не сте такъв - отвърна Тиарнан сладко, като намери за изключително трудно да се възпре да се засмее, когато Литън се отдели от тях, мърморейки нещо за кафе и че щял да се върне след петнадесет минути.

Бренан прекоси разстоянието, което ги разделяше, докато в един момент не се озова толкова близо, че дъхът му подухваше косата й, когато говореше.

- Не бива да дразниш злия учен.

Тя потрепна леко от усещането на топлия му дъх, който нежно се спускаше по шията й.

- Знам, но страшно много ме дразни. Дори ако не го мразех заради всичко, което е сторил и онова което представлява, пак бих желала да го сритам в топките, ей така, водена от общи принципи.

Дълбокият тембър в смеха на Бренан изпрати още тръпки надолу по гръбнака й и тя се отдръпна на разумно разстояние от него, преструвайки се на впечатлена от поднос с чаши за кафе. След това се сети какво искаше да го попита и бързо се върна, за да може да му зададе въпрос, като така да избегне подслушвачи или устройства за подслушване.

Не беше параноя, тъй като имаше голям шанс опасенията й да се окажат верни.

- Как успя да преминеш през детектора - прошепна и почеса носа си, за да закрие устните си, в случай че са обект на видеонаблюдение.

Може би пресилваше нещата. Каква е вероятността враговете им да разполагат с човек, които може да чете по устните?

- Единствените...

Тя го прекъсна като дръпна главата му надолу и го целуна, а след това се престори, че заравя глава до ухото му.

- Стаята може да се послушва. Може би е по-добре да прошепнеш в ухото ми?

Той обви ръце около нея и я придърпа по-близо до силното си тяло.

- Най-накрая, мисия, която одобрявам на хиляда процента - каза й той.

Отвърна на целувката, като се възползва от ситуацията, за да погълне устните й напълно. Тя се почувства замяна, когато той спря.

- Единствените оръжия, способни да преминат трансформацията в мъгла заедно с нас, са тези, изработени от руда, добивана в Атлантида, наречена орейхалк. Допълнителната облага от него е, че не задейства детектори за метал, при това маскира комбинираните с него метали - прошепна близо до ухото й.

Радваше се, че гласът му звучи така дрезгаво, което означаваше, че налудничавото привличане между тях не беше едностранно.

- Дори и среброто?

- Сребро - попита Бренан и свъси вежди. - Какво сребро?

- Каза на вампирите, че върховете на остриетата ти са от сребро.

Лицето му се отпусна в лежерна усмивка.

- Ах, познавачо на истината, изненадвам се, че ме питаш.

Тиарнан премигна.

- Излъгал си?

- Наречи го повече блъф.

Дойде нейният ред да се засмее. Бе така вглъбена във важните неща, като например да не умре, така че не й хрумна да се ослушва за блъфове.

- Непоправим си, Бренан.

- Красива си, Тиарнан - прошепна и я целуна отново, но този пък за кратко и веднага след като воинът надигна глава, тя чу гласове от коридора, идващи към тях.

- Започва се - каза тя. - Време е за шоу.

* * *

Бренан позволи на Тиарнан да се обърне с лице към вратата, но продължи да я държи за кръста, казвайки си, че тя се нуждае от уюта на допира му. А тя моментално щеше да разпознае лъжата му Страхът за безопасността й изпращаше адреналин и чиста, първична агресия по цялото му тяло. Усещания така силни, че трябваше да се насили, за да запази самоконтрол. Нямаше да се отрази добре нито на Тиарнан, нито на мисията, ако той бе първият, който извърши враждебно деяние.

Литън нахлу през вратата и за пореден път напомни на Бренан за гризач без козина, което съвсем случайно доведе до странна любопитна мисъл, а именно дали не съществуваха и шейпшифтъри гризачи. Малко вероятно.

Няколко облечени в престилки мъже и жени последваха Литън в залата. Ученият посочи голямата, предназначена за конференции, маса и всички, с изключение на един мъж, който се забърза към оборудването върху едно от бюрата в близост до тях, заеха местата си.

- Добре дошли на мястото, на което се случва магията - каза

Литън и посочи сградата, в която се намираха.

- Твърде грандоманско, не мислиш ли? - измърмори Тиарнан под носа си.

Яростта на Бренан спадна с няколко бала, когато долови забавлението в гласа й. Неговата спътница не се страхуваше: този факт направи много за да потуши яростта, която заплашваше да го погълне.

- Моля, седнете - мъжът до оборудването се обърна към тях.

Бренан и Тиарнан заеха последните свободни места в края на масата. Намираха се най-далеч от вратата. Бренан започна да си поема бавни и дълбоки вдишвания, за да се пребори с животинския инстинкт да бъде притиснат в ъгъла.

Хищникът в него изобщо не харесваше ситуацията, в която бяха попаднали, без значение, че вероятно нито един от човеците между Тиарнан и вратата нямаше да се съпротивлява. Престилките можеха да скрият доста неща, между които и оръжия.

Дори и Бренан не винаги можеше да надбяга куршум.

Литън кимна и един от неговите учени, жена, раздаде по една синя папка на всеки. Поколеба се, когато стигна до Тиарнан, прехапа устна и хвърли поглед към Литън, който отново кимна, след което тя остави последната синя папка пред Тиарнан и се втурна обратно към мястото си.

- Пред себе си ще намерите документи, които детайлно описват много от най-важните открития в сферата на неврофизичния контрол - изтъкна Литън.

Докато Бренан и Тиарнан отваряха папките, на екрана пред тях се появи образ. Група огромни очевидно силни мъже, работещи на небостъргач. Всички те бяха радостни и се усмихваха към камерата.

Но нито един от тях не беше човек.

- Всички са шейпшифтъри - каза Тиарнан. - Може да го познаете по начина, по който стоят до сградата или от това, че тези двамата носят огромни стоманени греди с една ръка. Само шейпшифтърите притежават такава сила и ловкост. Но защо...

- Поправка, госпожице Баум - прекъсна я Литън, сякаш награждаваше свои ученик. - Да, всичките те са шейпшифтъри. Но не само това. Това са мъже, които, месец преди да бъде направена тази снимка, бяха безнадеждни скитници. Пиявици на нашето общество. Взели най-лошото от своята раса - насилие, надмощие, жажда за кръв - но стигнаха още по-далеч като сформирали банда, която да обикаля и тероризира цял Чикаго.

Той млъкна и хвана реверите на престилката си, огледа наоколо и се засмя с типичната за него самодоволна усмивка.

- Превърнахме ги в достойни членове на обществото, и то само за три дни.

- Мислех, че каза един месец? - отбеляза Бренан.

По всичко си личеше, че Литън е подготвен за въпроса.

- Ами, отне им три седмици и половина да научат всичко за строителството и да го усвоят.

Всички в стаята, с изключение на Тиарнан и Бренан се разсмяха, но звукът бе някак уморен, сякаш е добре репетиран. Атлантът се загледа в документите пред себе си, като това всъщност бе прикритие, за да огледа всички присъстващи с крайчеца на окото си. Върху повечето от тях се виждаха издайнически признаци за изтощение и безпокойство. Бледи и с измъчени лица, проявяващи своите нервни странности, като потупването с ръце по столовете и масите, нервничене или прехапване на устните. Не е нужно да си шейпшифтър, за да можеш да прочетеш езика на тялото. Обаче малцина избрани, се бяха навели напред, явно чакаха нещо с нетърпение. Значи те бяха фанатиците.

Тук имаше нещо нередно.

- Направих впечатляващо откритие, свързано с мозъка -продължи Литън, убеден, че той трябва да е в центъра на вниманието. - Активността на опашатото ядро не само може да предвиди предпочитанията на хората, но може да засили вече взетите решения.

- Опашатото ядро не е ли част от стриатума ? - попита Тиарнан, като с въпроса си напълно изненада Литън.

- Радвам се да разбера, че не сте само едно красиво лице -отвърна той и целият засия.

Бренан забеляза, че учените от женски пол, както и някои от мъжете, се намръщиха на коментара. Потенциални съюзници? Но изглеждаха твърде победени, за да се изправят срещу Литън, камо ли срещу вампирите, срещу които нямаха шанс.

Тиарнан напълно пренебрегна забележката и насочи вниманието си към Литън.

- Да, права сте, опашатото ядро се намира в стриатума, който пък е отговорен за генерирането на движенията - Литън се раздвижи и образът на екрана се смени с такъв на диаграма на мозъка.

Опашатото ядро изглеждаше по-скоро като прашинка захар от Атланитда и се намираше в лявата част на картината.

Тиарнан подсвирна.

- Огромно откритие. Можете ли да активирате това ядро?

Устните на Литън се разтегнаха в една необикновена и неприятна усмивка.

- Не само че можем да ги активираме, г-це Баум, но и да ги контролираме, а правейки го, контролираме желанията и произлизащите от тях действия на човека, чиито мозък сме активирали.

Тръскайки глава, Тиарнан се отпусна на стола си, след което се обърна към Бренан.

- Проклетникът е открил начин да контролира целия свят -изрече полугласно. - И след като ни го казва, не възнамерява да ни позволи да напуснем това място, никога. Научното общество не само ще сложи край на проекта му, ще го стори толкова бързо, че свят ще му се завие, но ще последва и наказателно преследване.

- Има ли нещо, което бихте желали да споделите с групата? -попита подигравателно Литън.

- Много съм впечатлен - отвърна Бренан и въпреки че мислите за откритията на доктора го побъркваха и той бе свил юмруци върху бедрата си, не позволи това да се отрази на изражението му. -Изглежда, че много добре сте употребили парите ми, докторе. Колко време продължава този контрол?

Самодоволната усмивка на Литън се изпари и той прекъсна зрителния им контакт.

- Толкова дълго, колкото искаме, разбира се.

Бренан не се нуждаеше от лекото поклащане на главата от страна на Тиарнан, за да разбере, че Литън току-що бе изрекъл лъжа, но потвърждението още повече го убеди, че колкото се може по-скоро трябваше да измъкне Тиарнан от това място.

- Още ли те боли глава? - попита я той, а тя го погледна с изненада.

След което той поклати глава.

- Преди да продължим трябва да ти дадем нещо за главоболието и да полежиш за известно време.

- О, не. Добре съм - отвърна му Тиарнан сурово и издърпа ръката си от неговата, а светлината на битката грееше в очите й. - Толкова е впечатляващо, д-р Литън, моля продължете.

- Разполагаме с видео, което ще ви е интересно, г-н Бренан. То ще ви покаже какво сме направили до момента, какво планираме оттук нататък и най-вече, че в крайна сметка нашите изследвания и практически опити ще бъдат увенчани с успех.

От първия образ на видеозаписа Бренан разбра, че положението няма да е розово, но дори и той - кален от хилядолетия, изпълнени с битки, не бе очаквал истинската дълбочина на злото, извършено в името на научните открития.

Гласът на Литън, звучащ някак суров, съпровождаше видеото и описваше проведените тестове и провалите, довели до крайния успех с експериментите върху хора. Видеото се фокусираше над два субекта, мъж и жена и в началото резултатите били доста безобидни. Субектите били подложени на процедура, съгласно която бяха завързани за стол с няколко електрода, прикрепени към телата им. Метална каска, обсипана с копчета и антени, подобна на онези от научно-фантастичните филми, които Вен и Райли така обичаха да гледат, бе завързана над главите им, а учените около тях приложиха нещо, което изглеждаше като поредица от електрошокове.

Седящата до него Тиарнан, стискаше облегалката на стола толкова силно, че кокалчетата на ръцете й бяха също толкова бледи, колкото лицето й.

- Това ли... това ли е процедурата за активиране.

Литън кимна, но вниманието му бе фиксирано жадно към екрана.

- Да. В зависимост от нивото на естествената съпротива, която е различна за всеки субект, може да се наложи да повторим процедурата още няколко пъти.

Тест субектът на екрана, жената изкрещя и изви тяло, а след това се отпусна отново на стола. Бренан видя сълзите, стичащи се от крайчеца на очите й и на него му се прииска да удари нещо.

Или някого.

А основният му кандидат имаше наглостта да се изкиска.

- Понякога изпитват леко неудобство - проговори той, но не престана да се киска. - Но щом приключим с тях, забравят за него.

- Значи също така може да влияете върху паметта? - попита Бренан, като веднага си представи най-лошото.

- Не точно. Нещо в цялостната процедура причинява слаба амнезия, но изглежда, това се отнася само да събитията около самия експеримент. Убедени сме, че тази травма е в следствие на процедурата.

- Не думай! - сопна се Тиарнан.

Литън се смръщи.

- Всяко велико научно постижение или напредък изискват известни жертви, госпожице Баум.

- Вие какво пожертвахте, д-р Литън? - изстреля тя.

- Отказах се от високопоставена позиция в уважаван университет, за да създам този институт - озъби се Литън. След това събра достойнството си. - Извинете ме, г-н Бренан. Обикновено простите миряни трудно биха разбрали упоритата работа и отдадеността, съпровождащи такъв вид научни начинания. Тъй като вие и преди сте били силно ангажиран с подобни изследвания, съм сигурен, че можете да ме разберете.

- Разбира се - увери го Бренан.

След това улови ръката на Тиарнан под масата и я стисна в знак на предупреждение. Все още не разполагаха с каквото и да е реално доказателство за онова, което се случваше. Но учестеното й дишане подсказа на Бренан, че нямат много време преди тя да избухне.

- Моля, продължете - обърна се атлантът към Литън.

Видеото продължи с кратки сцени на хора в изпълнение на прости задачи; хора, извършващи постижения с физическа сръчност, която не са притежавали преди процедурата. Гледаха как субектите жонглират, ходят по тънко въже или изкачват скала.

- Активирахме тази жена, като я накарахме да вярва, че е концертиращ цигулар - обясни Литън и образите на екрана се смениха с такива, които показваха жената в стая и тя свиреше на своята цигулка с изражение на замечтано блаженство, изписано върху лицето й.

- Така красиво, но... грешно - прошепна Тиарнан.

Вярно беше. Музиката на жената беше технически изящна, но странно бездушна, почти толкова, колкото и очите й, когато камерата приближи лицето й в близък план.

- Помислете си колко много този талант подобри живота й. Каква красота! Това е Бах, ако не се лъжа - предположи Литън. -Представете си музиката, която можем да дадем на света.

- Къде е тя сега? - попита Тиарнан. - На световно турне?

За първи път Литън изглеждаше попаднал в неудобно положение.

- Не. Тя... ами... тя преживя известни трудности.

- Какво значи това, какви. трудности? - попита Бренан.

В първия момент си помисли, че Литън няма да го удостои с отговор. Ученият стисна зъби и се втренчи в тях. Но след това сви рамене.

- Тя се вманиачи. Не искаше да яде, да спи или дори да спре, за да пийне вода. Дори за секунда не оставяше цигулката и ставаше изключително избухлива, когато се опитвахме да я отделим от нея.

- Къде е сега? - Тиарнан попита отново, като поизнесе отчетливо всяка една дума.

Литън я погледна със злоба, а яростта на Бренан се забиваше в черепа му, давайки начало на бучене, което едва не заглуши отговора на учения.

- Мъртва е - изстреля Литън. - Свиреше на цигулката, ясно? Докато не изгладня и се дехидратира. Свири до смърт.

Бренан огледа всеки един от мъжете и жените, седнали на масата, търсейки реакция към новината, която, изглежда, всички вече знаеха. Някои изглеждаха засрамени и бяха свели глави с болезнени изражения на лицата си. Други пък бяха коравосърдечни, безразлични и дори отегчени. Няколко се усмихваха, сякаш за тях всичко е една голяма шега.

Надяваше се точно тези последните да се опитат да ги спрат, когато си тръгнеше.

Ръката на Тиарнан, която още стоеше под неговата на бедрото му, се стегна, докато пръстите й не започнаха да се забиват в кожата му. Беше близо до повратната точка и той трябваше да я изведе оттам независимо дали тя го желаеше, или не.

Литън, който очевидно беше в пълно неведение от ефекта на видеото върху тях, се обърна към екрана и образът за пореден път се промени.

- Стигнахме до интересните изследвания - продължи Литън. -

Шейпшифтърите. В следствие на мозъчната им структура, която е различна от тази на хората, имаме смесени резултати.

- Шейпшифтърите са хора - напомни му Бренан. - Със сигурност го знаете.

Литън се завъртя и впери поглед във воина.

- Те са животни. Мутанти. Има много малко човешко в тях. Но стават за лабораторни мишки, нищо повече.

Дишането на Тиарнан се промени и тя издаде нисък, наситен с мъка звук дълбоко в гърлото си.

- Те са хора, ти... ти...

Литън я пренебрегна и се извърна към екрана, на който се виждаше показана в гръб жена, облечена в болнично облекло и шапка, а някой й помагаше да прекоси стаята. Очевидно беше болна или ранена, защото се препъваше.

- Убеден съм, че след като изгледате това, ще промените мнението си. Това е шейпшифтър лисица или накратко казано субект 12А, първоначално открит в Бостън. Тя беше един от най-съпротивляващите се на процеса на активацията субекти, на който някога сме попадали, затова в продължение на малко повече от седмица ни се наложи няколко пъти да повторим процеса. Обаче най-накрая тя се поддаде. За съжаление, мозъкът й отхвърли активирането, докато беше извън лабораторията на практически тест, не си спомням с точност, но вярвам, че беше убита от полицията.

Изрече го с напълно спокоен и безразличен глас, сякаш обсъждаше времето.

- Бостън - повтори Тиарнан. - Бостън ли каза?

Тревожността на Бренан за Тиарнан скочи до невиждани висоти.

Не трябваше да й позволява да дойде тук с него. Литън беше напълно и опасно луд.

Мъжете се преместиха от ъгъла на камерата като така лицето на жената се виждаше за първи път. Тиарнан ахна и заби пръстите си в крака на Бренан.

- Това е Сузана - прошепна му. - Това е Сузана. Ето го доказателството, което търсехме, трябва да вземем видеото и да се махаме оттук.

На екрана се появи учен и Бренан огледа внимателно присъстващите, като задържа погледа си върху един от мъжете в дъното на стаята. Да, точно той стоеше на екрана и слагаше каската на главата на Сузана. Преди напълно да е успял за затегне проводниците по тялото й, тя изкрещя.

Тиарнан скочи така бързо от стола си, че той падна на земята.

- Ах, ти, зъл кучи сине! Ще си платиш за това, което си й сторил.

Бренан се изправи до нея като междувременно извади кинжалите си от скритите им ножници.

- Май този сигнал е предназначен за мен.