Изкуплението на Атлантида

Глава 22

Хотел „ Мамът Хот Спрингс “

Воинските сетива на Бренан се изостриха в момента, в който шофьорът на глутницата на Лукас паркира лимузината пред хотела.

- Пристигнахме - обърна се той към Тиарнан, която през целия, макар и кратък път до хотела, не спираше да стиска и отпуска ръката му.

- Благодаря ти - Тиарнан благодари на шофьора. - Би ли благодарил на Лукас от наше име, задето ни посрещна и ни осигури тази кола.

Мъжът кимна и Бренан изведнъж осъзна, че откакто тримата се качиха в абсурдното возило той не бе обелил и дума. Хвана дръжката на вратата, но шофьорът го изненада като в края на краищата проговори.

- Те бяха мои приятели. Онези, които учените отвлякоха и чиито мозъци объркаха. Бяха мои приятели. Уверете се, че сте пипнали тези копелета и ни се обадете, ако се нуждаете от помощ - каза той с повече вълчи, отколкото човешки глас.

- Така и ще сторим. Имаш думата ми - увери го воинът.

Шофьорът срещна поглед с Бренан в огледалото за обратно

виждане и кимна.

- Ти си приятел на Лукас, така че думата ти ми стига.

Тиарнан за момент сложи ръка върху рамото му, след което вратата се отвори и пиколото се наведе към нея.

- За настаняване ли, приятели?

Бренан излезе от автомобила и протегна ръка към Тиарнан, за да й помогне да слезе, но така и не я пусна, след като тя го направи.

- Не, просто се връщаме от малък среднощен излет - отвърна тя развеселено. - Отпочинали и готови за подвизи. Как върви конференцията?

- Чудесно, мадам - служителят взе бакшиша от Бренан и се забърза пред тях, за да им отвори вратата.

Първият човек, когото съзряха веднага след като влязоха във фоайето, беше Литън, който се бе завързал към тях.

- Изглежда са ни търсели - измърмори Тиарнан.

- Без съмнение.

- Господин Бренан - извика Литън, докато прекосяваше разстоянието помежду им. - Търсехме ви навсякъде. Къде бяхте? -продължи ученият като демонстративно пренебрегна Тиарнан.

Тя, разбира се, не планираше да стои безучастно. Затова му хвърли очарователна усмивка.

- Здравейте, д-р Литън. Излязохме с намерението да се поразходим в прекрасната нощ, но в крайна сметка прекарахме навън цялата вечер. Беше толкова романтично, не мислиш ли, скъпи?

Може би заради неочакваното обръщение, с което се обърна към него, на Бренан му трябваха няколко мига, за да осъзнае, че Тиарнан говори на него и още толкова, за да пропъди самодоволната усмивка, задето го бе нарекла „скъпи“.

- Наистина, преживяхме чудесно пътешествие - съгласи се той. -Гледката ни омагьоса и в крайна сметка обиколихме целия район.

Свъсеният поглед на Литън прескачаше от Тиарнан към Бренан, сякаш се опитваше да реши дали двамата казват истината.

Бренан, който си повтаряше, че го прави заради прикритието им, съвсем небрежно придърпа Тиарнан в прегръдките си и я целуна така настървено, че почти забрави, че двамата се намират на публично място. Когато най-сетне успя да се отдели от любимата си, нещо проблесна в най-закътаните кътчета на съзнанието му, блясък от донякъде забравен спомен, неуловим като лунната светлина върху вълните на бушуващото море. Споменът за извивките й, блестящи и мокри, под душа в стаята му предходната нощ.

Той си я спомни. Винаги щеше да я помни.

А притеснението как щеше да го стори, остави за по-късно.

Литън прочисти доста силно гърлото си.

- Ами, да. Колко хубаво. Но науката не чака никого, а и има какво да обсъждаме. Ако благоволите да дойдете с мен, сме ви осигурили превоз, готов да ви покаже неща, които, убедени сме, ще оправдаят отделеното от вас време.

Бренан вдигна вежда.

- Десет милиона долара от моето време?

Бледото лице на Литън стана бяло като платно, но той кимна.

- Определено! Вие ще бъдете изключително доволен. Ще тръгваме ли?

Докторът им даде знак да го последват към вратата, ала Бренан насочи погледа си към Тиарнан веднага след като и двамата се обърнаха с гръб към Литън. Жената поклати глава, един незначителен и едва забележим жест, но въпреки това достатъчно ясен, с който му казваше, че е доловила истината в думите.

Или липсата на такава, защото Литън лъжеше. Ученият не очакваше Бренан да остане доволен от видяното.

Докато минаваха през вратите, през които преди броени минути влязоха, няколко бляскави, огрявани от сутрешното слънце, черни возила се бяха наредили пред хотела. Бяха огромни, но не като лимузини, а квадратни и високи като танкове. Или по-скоро нелеп консуматор на гориво. Не осъзнаваха ли човеците, че точно те са пазителите на планетата?

- Хамъри - измънка Тиарнан. - Компенсират заради малките пениси.

Бренан се провали в опитите си да не се засмее.

- Не спираш да ме изненадваш - обърна се той към нея.

Тиарнан го възнагради с една мистериозна женствена усмивка.

- Така и трябва.

Литън се присъедини към тях и посочи към първите два автомобила.

- Господин Бренан, двамата с вас можем да се качим в този, а госпожица Баун ще се вози в другия.

Тиарнан стисна конвулсивно ръката на Бренан, който се вгледа надолу и прониза Литън с поглед.

- Тя ще се вози с мен.

Литън изломоти няколко пъти, изказвайки своето възражение, но Бренан го игнорира напълно и отиде до превозното средство, като помогна на Тиарнан да се настани на седалката.

- Благодаря - прошепна в ухото му.

Той седна до нея и затвори вратата като на Литън му остана да заеме предната седалка на мястото до шофьора, който за пореден път беше някакъв палячо. Бе мускулест, с гола глава и татуировка по врата, но съдейки по частта от денонощието, не беше вампир. Не и през деня. Може би шейпшифтър?

Бренан беше на път да попита, но Тиарнан го изпревари.

- Да - отвърна онзи, след като погледна към Литън. - Член съм на местната глутница, тази от парка.

Тиарнан докосна опакото на ръката на Бренан и с леки движения напред-назад му показа, че шейпшифтърът лъже, че е част от глутницата на Лукас. Интересно. Какви ли мотиви имаше, за да го прави? Те не знаеха, че Бренан познава Лукас, нали?

Но една мрачна мисъл прониза ума му. Ами ако това е един от поробените шейпшифтъри на Литън, един експеримент? Какво ще стане, ако се побърка от онова, което е заразило останалите? Бренан съжали задето бе позволил на Тиарнан да се качи първа, защото сега тя седеше точно зад шофьора, в обсега му, ако той се обърнеше назад.

През вековете му се предоставиха безброй поводи да наблюдава шейпшифтърите и можеше да каже, че дори и в такива тесни пространства, бяха изключително бързи.

Което значеше, че Бренан просто трябва да е по-бърз. Докосна джоба на дънките си, за да се увери, че малката бутилка, дадена му от Аларик, все още е там. Неговото тайно оръжие, в случай че ги... задържат.

Докато шейпшифтърът запали двигателя на колата и се отдалечи от хотела, Литън започна да разказва за местните забележителности, какво се е случило на конференцията и още много. Изнервящ бъбривец. Бренан мразеше такива.

Тиарнан се наведе към него, за да погледне през прозореца, а тежестта на топлото й и приканващо тяло едва не го накара да изстене на глас. Спомените за сутринта, когато двамата с нея правиха любов не му действаха благоприятно, за да запази остър ум и да бъде бдителен в присъствието на потенциални и доказани врагове.

- Виж колко е красиво тук - каза тя, сочейки към проблясващата през дърветата вода. - Какво ще кажеш да отделим малко време след конференцията, за да го разгледаме?

Завъртя глава към него, за да му се усмихне, а устните му бяха само на сантиметри от нея, така че бе напълно нормално той да се приведе напред и да намали разстоянието. Мимолетно като забравено желание, краткото докосване на устните им имаше силата да излее разтопено злато в тъмните пукнатини на душата му.

Бренан трябваше да се ухили. Леле, колко подигравки щеше да отнесе от Вен, ако Отмъщението на краля бе чул тази мисъл.

- Ще приема злата усмивка за „да“ - отвърна му тя, сетне се изправи и зае мястото си. - Чувала съм, че водопадите тук са грандиозни.

Литън, който допреди малко говореше тъкмо за тях, се намести на мястото си, сви рамене и напълно се отказа да говори. Колкото и да оценяваше тишината, Бренан бе наясно, че се налагаше да стори нещо, което да допринесе към прикритието им. Затова съвсем леко се приведе напред.

- Разкажете ми повече за лабораторията, д-р Литън. Да разбирам ли, че се намира на обезопасено място?

Ученият се завъртя към него.

- Разбира се. Не бихме искали парите ви да бъдат застрашени, нали така? - Литън се засмя на собственото си остроумие, а Бренан се намръщи. В учения без съмнение се усещаше нотка лудост. Не че повече истински гении не притежаваха жилка настъпателна лудост, а и Литън бе какво ли не, но най-вече гений. Изследванията и откритията му, свързани с картографиране на мозъка, както и начините да манипулира химията и функциите му, бяха повече от чудо.

Нали това бе причината да са тук. Лудият учен, малоумната репортерка и не толкова проницателния милиардер.

Тиарнан му хвърли поглед, изпълнен с притеснение и Бренан осъзна, че е стегнал ръката си около нейната, като вероятно й причиняваше болка. И на мига я пусна.

- Съжалявам, ми... Трейси - поднесе тихите си извинения.

- Не се притеснявай. Като чисто нова съм - размърда пръстите си, за да му покаже.

- Почти стигнахме - уведоми ги Литън. - Намира се на около двадесет минути след портата. Ще видите специална демонстрация на способностите и експериментите ни до днешна дата, а също така ще ви представим бъдещите си планове. С помощта на вашето финансиране, очакваме огромен напредък в близкото бъдеще. -Този мъж бе какво ли не, но не такъв, който да ликува напразно. -Огромен напредък - повтори.

- Вие си геният, все пак - обърна се Тиарнан към Литън със скучновата усмивка на лицето.

Литън й хвърли подозрителен поглед, но тя остави усмивката на лицето си, въпреки че вярваше, че този мъж е достоен за презрението й гризач. Бренан обаче беше впечатлен.

- Да - отвърна Литън и се обърна, за да гледа отново напред. -Такъв съм.

Тиарнан завъртя очи, а шофьорът издаде задавен звук, който в последствие премина в кашлица. Бренан се загледа в огледалото за обратно виждане и срещна погледа му. Шейпшифтърът се бореше с непреодолимото желание да се засмее, което значеше, че съвсем ясно е видял реакцията на Тиарнан. Бренън също се усмихна като така го подкани да сподели шегата.

Никога не наранявай, за да привлечеш съюзници. Шейшифтърът можеше и да не му помогне, но знаеше, че е по-трудно да застреляш някого, с когото по-рано си споделил шегичка. Вен бе научил всички воини на това. Въпреки че Кристоф често казваше на Венджънс, че точно шегите му са виновниците да бъде прострелван. Бренан се усмихна при спомена и способността си да намери радост в нещо така обикновено като закачките между побратимите му воини.

Прекараха останалата част от пътуването, без да проронят и дума, а Бренан запамети посоките и местните забележителности, за да може отново да намери мястото. След обещаните двадесет минути шофьорът им зави по обграден с дървета път, който с километрите ставаше все по-тесен, докато не премина в еднопосочен. Ако бяха срещнали някоя кола, идваща от противоположната посока, щеше да се наложи един от тях да отбие в тревата или бурените встрани от тях.

Изведнъж направиха остър завой и Тиарнан падна върху Бренан. Възползвайки се от възможността, той я обгърна с ръце, използвайки всяко извинение да я докосне. А погледът в очите й, когато тя вдигна глава и се взря в него, го накара да пожелае да я докосва по много и различни начини. И във всички тях тя беше гола.

- Стигнахме - уведоми ги Литън.

Бренан захвърли настрани мислите за голата Тиарнан, като си обеща, че по-късно ще вникне в същината им и се зае с изучаването на огромна, ъгловата, боядисана в бяло сграда.

- Това склад ли е? - попита Тиарнан.

- Купихме склада и извършихме обстоен основен ремонт на вътрешната част - обясни й Литън. - Нуждаехме се от голямо пространство, което бихме могли да модифицираме в зависимост от специфичните ни нужди.

- Разбира се - съгласи се Бренан. - Много по-лесно е когато основаната структура е на място.

Каза го сякаш наистина е бизнесмен и го е правил стотици пъти. Усети топлотата на одобрението на Тиарнан, преди да го е видял в очите й.

Шейпшифтърът отби точно пред входа на сградата и паркира пред нея, след което изскочи от колата, за да отвори вратата на Тиарнан. Тъй като жената не успя да намери учтив начин да му откаже, Бренан трябваше да издържи няколко секунди, докато тя бе в обсега на шофьора им. Ако опасенията му, че върху шейпшифтъра е било експериментирано, се окажеха верни и той избереше точно този момент да се подаде на лудостта си, Бренан нямаше да бъде в състояние да стигне навреме до нея, за да я спаси. Имайки достатъчно опит с последиците и щетите, които един разярен шейпшифтър може да нанесе с ноктите и зъбите си, на воина не му остана друга възможност, освен да остане напрегнат, докато тя не е в безопасност, далеч от потенциалния си нападател.

- Добре дошли в институт за неврологични изследвания „Литън“- каза ученият със замах, отваряйки голямата метална врата. - Пригответе се да бъдете изумени.

- О, готов съм, д-р Литън - обърна се към него Бренан, докато влизаше в сградата. - Опредено съм.