Изкуплението на Атлантида

Глава 1

В наши дни

Атлантида, военната стая в замъка.

Дори прокълнатите да не чувстват никаква емоция, могат да изпитат един неин блед братовчед - любопитството. Бренан винаги го е намирал повече като интелектуално състояние. Воинът тупна с пръст по снимката на жената, отпечатана във вестника и попита:

- Това ли е тя?

Нещо го стрелна, някакъв проблясък от... Разпознаване? Възхищение? Лицето на репортерката, дори и на намачканата черно-бяла вестникарска хартия, бе прекрасно. Но не то, а погледът и очите й привлякоха вниманието му. Може би бе трик на светлината, но Бренан имаше усещането, че може да прочете тъгата, която я преследваше.

Или след две хиляди години, лишен от чувства, умението му да я намира у другите, бе унищожено. Особено през такава неточна призма като тази на снимка от вестник.

Висшият принц Конлан кимна и закрачи напред-назад.

- Това е тя. Нашият контакт сред репортерите и разполага с новини кой или какво стои зад атаките на шейпшифтъри в Йелоустоун - обясни Конлан и хвърли предпазлив поглед към Вен, а после към Бренан. - Също така е тази, която ти... ами, тази.

- Жената, заради която се побърка и получи странни гърчове, докато бяхме в Бостън - добави Алексий сурово.

Като член на елитните защитници на Конлан - Седемте, ръчно подбрани измежду най-добрите от Воините на Посейдон, Алексий и Бренан се бяха обучавали и сражавали рамо до рамо, неспирно борещи се да предпазят човечеството от тъмните сили, които искат да го поробят. И двамата бяха майстори в това да запазят спокойствие и контрол, когато са под напрежение; за Бренан така беше по божията воля, що се отнася до Алексий - той се бе научил през десетилетията, изпълнени с тренировки.

Въпреки че по думите на Алексий и Кристоф, Бренан се провалил грандиозно по време на важна за тях мисия, като стигнал до там да убие вампир, когото трябвало да разпитат. Дори още по-невероятно: заплашил да убие своите приятели и събратя, и то заради една смъртна жена.

Тиарнан Бътлър.

Бренан почти не можеше - не искаше - да повярва. Определено не би повярвал, ако само Кристоф му бе разказал за случилото се. Воинът често използваше остроумното си чувство за хумор, за да се подиграва на лишеното от емоции съществуване на Бренан. Но с Алексий нещата стояха по друг начин. Той никога не би го излъгал.

А и онези сънища. Проблясъци, които вече смяташе за спомени, настоятелно нахлуваха в съзнанието му, въпреки проклятието, което тегнеше над него. Как държи горещото й тяло в прегръдките си, взирайки се в бездънните дълбини на тъмните й очи.

- Следователно трябва да е истина - промърмори Бренан и стигна до неприятното заключение, което така отчаяно отказваше да приеме.

Самоконтролът му най-сетне се пропукваше. След толкова години дори и най-силната стомана става чуплива. Или по-лошо, проклятието най-накрая щеше да се осъществи докрай. Дали щеше да бъде за добро или лошо? Бренан сметна въпроса за неудачен и го изхвърли от ума си. За добро или зло. Щеше да се случи както е писано.

Алексий се надвеси над очуканата дървена маса, станала свидетел на толкова планове, и се вгледа в далечината, изучавайки с очи, подредените по стените гоблени. Или просто се опитваше да избегне срещата с погледа на Бренан.

Вен, който се бе отпуснал на мекия стол и беше преметнал крака си през облегалката, най-накрая проговори.

- Вижте, трябва да забравим случката. Налага се да изпратим някого, за предпочитане цял екип, в Йелоустоун и да помогнем на Лукас и шейпшифтърите вълци да се защитят от нападенията извън и най-вече в самата глутница. Заплахата за поробването, което вампирите извършват, се увеличава с всеки изминал ден. Тиарнан е нашият контакт, тя пише история за научната конференция и вампира, който се подвизава като тамошния местен водач, така че трябва да говорим с нея. Най-големият ни проблем е дали Бренан би могъл да работи с нея?

Воинът се изправи, наклони глава по посока на Вен и изрече с вледеняващ глас.

- Ако вампирите наистина са открили начин да поробват шейпшифтърите, начин, който им се е изплъзвал през всичките хилядолетия, в които са бродили през нощта, този въпрос е от решаващо значение за мисията ни - той погледна към Алексий, преди да върне погледа си към Вен, чиято спокойна поза не скриваше колко смъртоносен би могъл да бъде някой, носещ името Отмъщението на краля. - В състояние съм да работя с нея, Ваше Височество. Убеден съм, че това, което се е случило в Бостън, е единичен случай.

Вен завъртя очи и повтори характерната за него заплаха.

- Нарече ме „Височество“ още веднъж и ще ти сритам задника. Аз съм просто брат на Конлан, приятелю. Водач на Седемте и чичо на едно много очарователно малко момченце. Ако искаме да дадем на принц Ейдън Атлантида, която да се въздигне на повърхността, и суша, за която се заслужава да се въздигне, трябва да решим загадката и да разберем как тези вампири така внезапно започнаха да поробват шейпшифтъри, след като до този момент не са могли.

- Тиарнан твърди, че това, което правят на хората, също е различно - изтъкна Конлан. - Тя и контактите й имат доказателство. Скенери и други подобни. Ефектът вече не е временен. Вампирите променят моделите на мозъчните вълни на хората, за да ги задържат поробени завинаги.

- С това темпо в рамките на години, дори месеци, вампирите ще превърнат цялото човечество в стадо овце, което да задоволява апетита им - добави Алексий. - Бих искал да отида. Лукас, алфата на глутницата в Йелоустоун е мой стар приятел. Дори ме удостои с честта да стана втори кръстник на неговите новородени близнаци. Все още не съм ги видял и не съм им връчил даровете си.

Вен се ухили.

- Обзалагам се, че красивата Грейс, ще вземе със себе си лъка и стрелите си, за да държи под контрол теб и грозния ти задник.

Бренан с интерес забеляза тъмночервената руменина, която обагри обезобразеното лице на Алексий, отчасти скрито от дългата му гъста коса, по която жените в Атлантида някога примираха. Това, разбира се, бе преди Алексий да се завърне от едно от най-тъмните измерения в ада, където лицето и душата му бяха белязани извън -или поне така се опасяваха - всяка надежда за спасение. Всъщност само лявата част на лицето му бе обезобразена - това беше прощалният подарък на богинята на вампирите - Анубиса след две дълги години на мъчение и болка.

Грейс бе върнала Алексий обратно към светлината. Бренан искаше да може да се радва за приятелите си, както всички останали. Любимата на Алексий, която бе както човек, така и нещо повече, като наследница на Диана наистина бе страховит боец.

- Грейс не бива да се излага на повече опасност, най-вече сега -промълви Алексий, а по лицето му се четеше мрачно смирение. - По-скоро бих плюл във вятъра, отколкото да й го кажа.

Сякаш по сигнал вратата се отвори и Грейс, придружавана от съпругата на принц Конлан - Райли и сина им принц Ейдън, влязоха в стаята.

Вен започна да се смее.

- Сгащиха ни! Сякаш имат радар.

Конлан плавно прекоси разстоянието до съпругата си и застана до нея, а тя му подаде сина им. Силните емоции, които се изписаха по лицата им, когато погледите им се срещнаха, а сетне се взряха в сина си, усукаха нещо изсъхнало и опустяло дълбоко в Бренан. Но воинът регистрира усещането и реши да го обмисли по-късно. Любопитство, нищо повече.

Райли неочаквано вдигна глава и погледна с изненада към него.

- Бренан? Ти ли беше?

Той се поклони.

- Не разбирам, милейди?

Райли поклати глава и косата й, уловила в себе си слънчевата светлина, сякаш полетя.

- Нищо. Предполагам, че няма нищо - отвърна тя и се намръщи. -Помислих си... не, забрави. Не беше нищо - засмя се тя. - Да си акнаша и да си станала майка за първи път със сигурност е интересно. Не стига, че улавям емоциите на хората около мен, но и съм претоварена от собствените си усещания, с които някак трябва да се справя. Така че, съзнанието ми си прави шеги с мен.

Бренан вдигна вежда, но тя не обясни подробно. За миг през съзнанието му мина въпросът дали емоционалната й емпатия е доловила чувства, дълбоко скрити в душата му, но много бързо сметна тази си идея за невъзможна. Въпреки че веднъж сестрата на Райли, Куин, макар и не толкова могъща акнаша, колкото съпругата на принца им, твърдеше, че е почувствала заровени емоции у него... Тогава Бренан се усъмни в думите й, усъмни се и сега. Проклятията на Посейдон не бяха особено лесни за разваляне. Бе изгубил много време, докато стигна до това откритие.

Грейс, въплъщение на елегантността, благодарение на тялото си на плувец, с бронзовата кожа и дълга черна коса, прекоси стаята и застана до Алексий, чието лице грейна, щом я съзря. За секунда се отпусна в прегръдките му, преди да се подпре на стената до него и да дари Конлан и Вен с една дръзка усмивка.

- И така, момчета. Какво става?

Алексий изглеждаше едновременно огорчен и развеселен.

- Вероятно не бива да наричаш висшия принц и неговия брат „момчета“ - промърмори той.

Вен се засмя.

- О, моля ти се. Всичко е наред. Чудесно дори. Повярвай ми, по-добре да ме нарича „момче“, отколкото „твърдоглав идиот“ -определение, което получих тази сутрин от Ерин, преди да съм успял да стана от леглото. Изглежда, че предложението ми да я придружа до Сиатъл, за да навести една приятелка, е проява на прекалено покровителство. Не че предател от собственото й сборище едва не я уби, или нещо такова - тонът му бе жизнерадостен, но Бренан забеляза, че Вен сви юмруци при мисълта за Ерин и как тя се измъкна на косъм от смъртта.

Райли поклати глава към Вен и каза:

- Би трябвало вече да си се научил. Тя е могъща вещица и трябва да работи с членовете на кръга си, за да усъвършенства контрола върху Стихийната си магия. Ако изявяваш желание да отидеш с нея само защото я обичаш и искаш да си до нея - добре. Но ако настояваш да заминеш като силния мъж, притекъл се на помощ на беззащитната жена - това няма да стане.

Вен изпръхтя.

- Жени! - очите му се разшириха и той скочи от стола си. - Или ще отида да й помогна да си събере багажа. Решихме ли хода на тази мисия? Алексий и Грейс ще заминат за Йелоустоун, за да разберат как могат да защитят вълците и така нататък, и така нататък.

- Да, решено е. Алексий, Грейс и аз ще заминем за Йелоустоун -отсече Бренан, като не им даде възможност да се възпротивят на решението му. - А и проблемът с изчезналите скъпоценни камъни от Тризъбеца е също толкова важен. Трябва да разберем къде са скрити турмалинът, аквамаринът и аметистът, и да си ги върнем или Атлантида никога няма да се въздигне.

- Обичам имената им - сподели Райли. - Гордостта на Посейдон, Императорът и Сирената. Аларик разбра ли кой на кое име отговаря?

- Все още не - отвърна Конлан, които държеше сина си на рамото си и леко потупа новороденото по гърба. Стаята бе огласена от шумно оригване и всички за засмяха.

- Прилича на чичо си Вен - изтъкна Конлан, смеейки се. Но след това изражението му стана сериозно и принцът хвърли дълъг и преценящ поглед към Бренан. - Убеден ли си? Не можем да си позволим да се случи инцидент, в случай че реагираш на присъствието на репортерката като последния път. Склонен съм да ти вярвам, също както баща ми и тези преди него са ти се доверявали повече от две хилядолетия. Но има нещо странно в реакцията ти спрямо нея.

Бренан, който никога не бе споделял всичко за проклятието си на никого, дори с кралете и принцовете, на които служеше, кимна. Беше съвсем наясно с погрешността в реакцията си към Тиарнан Бътлър. Думите на бога на моретата закънтяха в съзнанието на воина: само когато срещнеше съдбовната си спътница, емоциите му щяха се върнат при него. Но щеше да я забрави, щом тя е далеч от очите му.

Съдбовна спътница. С която бе предопределен да свърже душата си? Въпреки това принципът, най-високо ценен от атлантите, бе на свободната воля. Дори и влюбени, които са достигнали рядко срещаното и тъй ценно състояние, наречено сливане на душите, могат да изберат да се разделят, макар че Бренан се чудеше как някой би се отказал от такъв скъпоценен дар.

Нямаше значение. Ако проклятието най-сетне се осъществяваше, наистина бе необходимо да е много внимателен около Тиарнан Бътлър, въпреки че, скрита дълбоко първична нужда, го караше да копнее за срещата им. Да подложи хипотезите си на тест.

Може би след толкова дълги години най-сетне бе започнал да изпитва чувства. Дори и за кратко. Тогава Бренан осъзна, че всички го гледат втренчено.

- Запознат съм със сериозността на тази дилема и ще взема всички възможни предпазни мерки - каза той. - Но членовете на Седемте в момента са се разпръснали по целия свят. Лорд Джъстис е в Англия с д-р МакДърмът, Бастиян е зает с Кат и тройния съюз между хора, атланти и шейпшифтъри в Маями, а Кристоф и Денал...

- Изпратих ги на специална мисия - прекъсна го Вен. - Но си прав. Никога не съм си помислял, че членовете на Седемте ще се разпръснат в толкова различни посоки, изпълнявайки своите задачи, но светът се променя и ние трябва да се съобразим с това. Може би Конлан трябва да назначи някой от вас като официални посланици и да избере нови воини, които да се присъединят към елитните му защитници...

Конлан поклати глава, преди Вен да се доизкаже.

- Не, няма да развалям екипа. Но си прав за нуждата на посланици, въпреки че.

- Предполагам, че искаш да обсъдите този въпрос по-късно? -отбеляза Райли. - Точно в този момент, аз и синът ти искаме да вечеряме с баща му.

Малката устичка на принц Ейдън се отвори и мъникът нададе силен вой, сякаш яростно даваше своето съгласие, а реакцията на младия баща бе да се засмее.

- Права си - отвърна й той. - Засега само Алексий и Бренан ще отидат в Йелоустоун, ще се опитат да открият колкото се може повече информация и ще ни известят веднага, ако попаднат на нещо.

- И Грейс - добави самата тя.

- И Грейс - съгласи се Конлан.

Алексий отвори уста, за да оспори решението на принца, но притихна, след като любимата му погледна към него и присви очи.

- Светът се променя, но целта на тази мисия е да открием и докладваме за откритото. Няма никаква опасност - припомни му тя.

Алексий се намръщи, но топлината в очите му смекчи жестокостта на изражението му.

И отново нещо в Бренан, макар и съвсем леко, но достатъчно, за да го накара да сложи край на срещата, се усука.

- Да се срещнем ли пред портала след един час?

- Да, след един час.

Бренан направи знак на останалите да напуснат стаята. Райли погледна през рамо към него, докато Конлан взе сина им на ръце и смеейки се, тръгна напред. За секунда се поколеба, прехапала устна, но след това му се усмихна и последва съпруга и сина си, които вече напускаха стаята.

Щом всички излязоха, Бренан взе сгънатия вестник и внимателно откъсна снимката на Тиарнан, а след това я прибра в джоба си. За разпознаватели цели, разбира се. Трябва да я познае, щом я види.

Или поне това опитваше да убеди самия себе си.

Нямаше нищо общо с желанието да види лицето й.