Великият лов

Глава 24 Нови приятели и стари врагове

Егвийн последва Посветената по коридорите на Бялата кула. Пана и живописни платна покриваха стените, толкова бели, колкото блестяща бе кулата отвън. Бялата рокля на Посветената не се отличаваше от нейната с изключение на седемте цветни ивици над подгъва и на маншетите. Егвийн се намръщи, загледана в роклята. Нинив беше облякла дрехата на Посветена от вчера и не изглеждаше никак зарадвана от това, нито от златния пръстен — змия, захапала опашката си — който показваше ранга й… Очите на Премъдрата бяха потънали в сенки, сякаш беше видяла неща, които от цяло сърце искаше да не е виждала.

— Тук — промълви отсечено Посветената и посочи към вратата. Казваше се Педра, ниска и жилава жена, малко по-възрастна от Нинив, и винаги говореше малко рязко и енергично. — Това време ти е отстъпено, защото е твоят първи ден, но ще те чакам в помещението за миене на съдове, когато гонгът удари Високо, и нито миг по-късно.

Егвийн й отвърна с реверанс и щом Посветената обърна гръб, й се изплези. Още вечерта преди Шериам окончателно да впише името й в Книгата на новачките, тя вече бе разбрала, че Педра не й харесва. Бутна вратата и влезе.

Стаята беше оскъдно обзаведена и боядисана в бяло. На една от двете корави скамейки седеше млада жена с червеникаво-златиста коса, сипеща се по раменете й. Подът беше гол — на новачките не се полагаха постелки. На Егвийн й се стори, че девойката е приблизително на нейните години, въпреки че достойнството и самообладанието й я правеха като че ли малко по-възрастна. Простоватата кройка на роклята й на новачка просто й прилягаше някак по-добре. По-елегантно. Това беше всичко.

— Аз съм Елейн — каза тя и килна глава, оглеждайки Егвийн. — А пък ти си Егвийн. От Емондово поле, в Две реки. — Произнесе го така, сякащ беше важно, но след миг продължи: — Всяка, която е била тук за малко, винаги я прикачват към някоя новачка, за да й помогне да се оправи в първите няколко дни. Моля, седни.

Егвийн седна на другата скамейка, срещу Елейн.

— Мислех, че ще ме учи някоя Айез Седай, след като вече ме приеха за новачка. Но единственото, което се случи досега, бе, че Педра ме събуди два часа преди да се съмне и ме накара да мета коридорите. Каза ми също така, че трябва да помогна в миенето на чиниите след храна.

Елейн свъси вежди.

— Аз мразя да мия съдове. Никога не ми се е налагало да… Все едно, това сега няма значение. Не се безпокой, ученето няма да ти избяга. Всъщност от днес нататък обучението ти ще започва всеки ден от този час. От закуска до Високия гонг, после отново, от обяд до Тройния гонг. Ако си особено схватлива или пък прекалено мудна, могат да те поемат също така и от вечеря до Последния гонг, макар че това време обикновено е за почистване. — Сините очи на Елейн добиха умислен вид. — Ти си родена с това, нали? — Егвийн кимна. — Да, мисля, че го почувствах. И с мен е така, родена съм с него. Не се отчайвай, ако не си го усетила. Ще се научиш да чувстваш дарбата у други жени. Аз имах това предимство, че отраснах в присъствието на Айез Седай.

Егвийн се накани да я попита за това „отрасване в присъствието на Айез Седай“, но Елейн продължи:

— И също така не се отчайвай, ако отнеме известно време преди да можеш да постигнеш нещо. С Единствената сила, искам да кажа. Дори най-простите неща отнемат време. Търпението е добродетел, която трябва добре да се научи. — Нослето й се сбръчка. — Шериам Седай обича да казва, че дава всичко от себе си, за да научи и нас. Опитай се само да затичаш, когато тя ти каже да вървиш, и ще видиш как ще те извика в кабинета си, преди да си успяла и да мигнеш.

— Аз вече получих няколко урока — отвърна Егвийн, стараейки се да прозвучи скромно. Разтвори се за сайдар — това сега й се стори малко по-лесно — и усети как топлината изпълни тялото й. Реши да опита най-голямото нещо, което вече умееше. Протегна ръка и върху дланта й се оформи блестяща сфера от чиста светлина. Сферата се полюшваше — все още не успяваше да я задържи неподвижно, — но все пак я имаше.

Елейн на свой ред спокойно протегна ръка и над дланта й изгря същата светеща топка. Нейната също потрепваше.

Само след миг около Елейн се оформи бледо сияние. Егвийн ахна и светещата й топка изчезна.

Елейн се изкикоти и нейната светлина също се стопи — както ореолът, така и сферата.

— Видя го около мен, нали? — възкликна тя възбудено. — Аз го видях около теб. Шериам Седай ми каза, че би трябвало да го видя. Но ми беше за първи път. За теб също ли?

Егвийн кимна и също се засмя.

— Харесваш ми, Елейн. Струва ми се, че ще станем приятелки.

— И аз така мисля, Егвийн. Ти си от Две реки, от Емондово поле. Познаваш ли едно момче на име Ранд ал-Тор?

— Познавам го. — Егвийн внезапно си спомни за една история, която Ранд й беше разказал, приказка, на която тя не бе повярвала, как паднал от някаква стена в една градина и как срещнал там… — Ти си щерката-наследница на Андор! — ахна тя.

— Да — отвърна простичко Елейн. — Ако Шериам Седай само чуе, че съм го споменала, ще ме привика в кабинета си още преди да съм си затворила устата.

— Всички говорят за това привикване в кабинета на Шериам. Дори Посветените. Толкова ли много ги гълчи? На мен ми се струва добра.

Елейн се поколеба, а когато заговори, произнасяше думите си бавно, без да поглежда Егвийн в очите.

— Държи на бюрото си снопче върбови клонки. Казва, че като не може да те научи на правилата по цивилизован начин, ще те научи другояче. А за новачките съществуват толкова много правила, че е много трудно да не нарушиш някое от тях.

— Но това… това е ужасно! Аз не съм дете, и ти не си. И не искам да се държат с мен като дете.

— Но ние сме деца. Айез Седай, пълноправните сестри, те са големите. Посветените се смятат за млади жени, достатъчно пораснали, за да се разчита на тях, без някоя да ги наглежда непрекъснато. А новачките са децата, които трябва да бъдат пазени грижливо, да бъдат напътствани как да се държат и какво да правят, и да бъдат наказвани, когато не вършат това, което трябва. Така ни го обяснява Шериам Седай. Никой няма да те наказва по време на уроците, освен ако не се опитваш да правиш неща, които не се искат от теб. А понякога е трудно да се сдържиш — ще видиш, че желанието ти да преливаш ще се усилва непрекъснато, все едно че искаш да вдишаш. Но ако се разсееш и счупиш някоя чиния или ако не се държиш почтително към някоя Посветена, или ако си позволиш да заговориш някоя Айез Седай, преди тя първа да те е попитала, или ако излезеш от Кулата без разрешение, или… Единственото, което можеш да правиш, е да се стараеш. Нищо друго не може да се направи.

— Звучи ми все едно че правят всичко, за да те накарат да ти се доще да си отидеш — възрази Егвийн възмутено.

— Не е така, макар че донякъде е и така. Егвийн, в Кулата има само четиридесет новачки. Само четиридесет, и не повече от седем-осем от тях ще станат Посветени. Това е крайно недостатъчно, казва Шериам Седай. Тя твърди, че в днешно време броят на Айез Седай е твърде малък, за да свършат онова, което трябва да свършат. Но Кулата няма да… не може да снижи стандартите си. Айез Седай не могат да приемат една жена за своя посестрима, ако тя не разполага в пълна мяра с дарбата, ако й липсва воля и желание. Не могат да си позволят да връчат пръстена и шала на някоя, която не е способна в достатъчна степен да владее Силата, която може да се уплаши или да кривне от пътя, ако той стане труден. Обучението и изпитанията се отнасят до преливането, а колкото до силата и волята… Е, ако пожелаеш да си отидеш, ще те пуснат. След като научиш поне толкова, че да не загинеш от невежество.

— Ясно — отвърна Егвийн замислено. — Шериам вече ни обясни някои от тези неща. Но досега не бях си помисляла, че Айез Седай може да са недостатъчно.

— Тя си има една теория. Тя твърди, че сме „подбирали“ човешката раса. Нали знаеш какво е „подбиране“? Когато от стадото се премахват онези животни, които показват белези, каквито не искаш да се повторят у поколението им? — Егвийн кимна нетърпеливо — човек не може да е отраснал сред стада, без да знае какво е „подбиране“. — Та Шериам Седай твърди, че благодарение на Червената Аджа, които от три хиляди години излавят мъже, способни да преливат, ние постепенно смаляваме способността на всички други да преливат, включително броя на жените. Впрочем, на твое място не бих споменала за това нещо пред някоя Червена. На самата Шериам Седай неведнъж й са се карали за това, а ние с теб сме само новачки.

— Няма.

Елейн помълча, след което попита:

— Ранд добре ли е?

За миг Егвийн усети, че я жегва ревност — Елейн беше твърде красива, — но това чувство бе превъзмогнато от тревогата и страха. Бързо си припомни малкото неща, които знаеше за срещата на Ранд с щерката-наследница, и се успокои: не бе възможно Елейн да знае, че Ранд може да прелива.

— Егвийн?

— Съвсем добре си е. — „Поне се надявам че е добре този празноглав идиот.“ — Последния път, когато го видях, яздеше с едни шиенарски воини.

— Шиенарци! Но той ми каза, че е овчар. — Елейн поклати глава. — Понякога се улавям, че мисля за него в странни моменти. Елайда смята, че той по някакъв начин е важна личност. Не го каза направо, но се разпореди да го издирят и много се разгневи, когато разбра, че е напуснал Кемлин.

— Коя е тази Елайда?

— Елайда Седай. Съветничката на майка ми. Тя е от Червената Аджа, но майка, изглежда, я харесва.

Устните на Егвийн пресъхнаха. „Червена Аджа — и се интересува от Ранд!“

— Аз… не знам къде е той сега. Просто напусна Шиенар, но не мисля, че е тръгнал за дома.

Елейн я погледна замислено.

— Няма да кажа на Елайда къде да го търси, дори да знам къде е, Егвийн. Доколкото знам, той не е направил нищо лошо, а се боя, че тя иска да го използва по някакъв начин. Все едно, нея не съм я виждала от деня, в който пристигнахме тук, след като Белите плащове се мотаеха непрекъснато в краката ни. Те още не са вдигнали стана си около Драконова планина. — Тя внезапно скочи. — Хайде да си поговорим за по-приятни неща. Тук има още две момичета, които познават Ранд, и бих искала да те запозная с едното. — Тя хвана Егвийн за ръка и я поведе извън стаята.

— Две момичета? Ранд, изглежда, се е запознал с доста момичета напоследък.

— Хмм? — Елейн изгледа изпитателно новата си приятелка. — М-да. Е. Едната е мързелива глезла, казва се Елз Гринуел. Не мисля, че ще се задържи тук дълго. Все кръшка от работа и все се измъква да погледа как Стражниците се упражняват с мечовете си. Разправя, че Ранд дошъл във фермата им с един свой приятел, Мат. Изглежда, двамата са й вкарали в главицата мисли за широкия свят, извън съседното селце, и тя е избягала от къщи, за да става Айез Седай.

— Мъже! — изсумтя Егвийн. — Аз само изиграх няколко танца с едно симпатично момче и Ранд после обикаляше като пес с болен зъб, а той, виж го ти… — Тя млъкна, защото в коридора пред тях се появи някакъв мъж. Елейн се спря и я стисна силно за ръката.

Във вида му нямаше нищо обезпокоително — обезпокояваща бе самата му внезапна поява. Беше висок и снажен, почти на средна възраст, с дълга, тъмна и къдрава коса, но раменете му бяха отпуснати и в очите му се четеше тъга. Той не тръгна към момичетата, само стоеше и ги гледаше, докато една Посветена не застана до рамото му.

— Не бива да влизаш тук — промълви тя равнодушно.

— Исках да се поразходя. — Гласът му беше дълбок и също така тъжен като погледа му.

— Можеш да се разходиш в градината, където ти е позволено. Слънцето ще ти се отрази добре.

Мъжът се засмя горчиво.

— С две-три от вас, които да следят всяка моя стъпка? Просто ви е страх да не намеря някой нож. — Прочел изненада в очите на Посветената, той отново се засмя. — За мен самия, жено. За мен самия. Хайде, заведи ме във вашата градина, под грижливия си поглед.

Посветената го докосна леко по ръката и го поведе.

— Логаин — каза Елейн, след като двамата се скриха от погледа им.

— Лъжедракона!

— Той вече е опитомен, Егвийн. Вече не е опасен. Най-обикновен мъж. Но много добре си спомням, когато го видях за пръв път. Бяха необходими цели шест Айез Седай, за да го сдържат да не посегне към Силата и да ни унищожи всички. — Тя потръпна. Егвийн също. Тъкмо това можеха да направят Червената Аджа и на Ранд.

— Задължително ли трябва да бъдат опитомявани? — попита тя. Елейн я зяпна и тя бързо добави: — Просто си помислих, че Айез Седай могат да измислят и някакъв друг начин да се справят с тях. Аная и Моарейн казват, че най-големите подвизи през Приказния век са изисквали участието и на мъже, и на жени, които заедно са владеели Силата. Просто си помислих, че могат да изнамерят някакъв начин.

— Внимавай само някоя Червена сестра да не те чуе. Егвийн, те са се опитвали. Цели триста години, след като била издигната Кулата, са се опитвали. Но са се отказали, защото не са могли да намерят друг начин. Хайде. Ела да те запозная с Мин. Не в градината, където отива Логаин, слава на Светлината.

Това име се стори на Егвийн някак смътно познато и когато видя младата жена, веднага се сети коя е. Сред градината течеше малко поточе, над него имаше нисък каменен мост, а на каменния парапет на моста с кръстосани крака седеше Мин. Беше облечена в дебели мъжки гащи и широка, падаща свободно риза. С високо подстриганата си тъмна коса спокойно можеше да мине за момче, макар и необичайно красиво. На парапета до нея бе преметнато сиво сетре.

— Аз те познавам — рече Егвийн. — Ти работеше в хана в Бейрлон. — Лек полъх развълнува водната повърхност под моста и мъничките сивокрилчета зачуруликаха сред клоните на дърветата из градината.

Мин се усмихна.

— А пък ти беше една от онези, които ни докараха Мраколюбците и заради които опожариха хана. Не се притеснявай. Пратеникът, който дойде да ме вземе, донесе на господин Фич толкова злато, че той сега вдига два пъти по-голям хан. Добро утро, Елейн. Как така не се потиш днес над уроците или над мръсните гърнета в кухнята? — Каза го закачливо, като на стара приятелка, и Елейн се ухили в отговор.

— Виждам, че Шериам още не е успяла да те облече в рокля.

Мин злобно се засмя.

— Аз не съм новачка. — И продължи пискливо: — „Да, Айез Седай. Не, Айез Седай. Ще позволите ли да измета още един под, Айез Седай?“ Аз — гласът й си възвърна обичайната плътност — сама решавам как да се обличам. — Тя се обърна към Егвийн. — Ранд добре ли е?

Егвийн сви устни. „Дано рога да му израснат като на тролок!“

— Съжалявам за пожара и се радвам, че господин Фич ще може да си построи хана отново. А ти защо си дошла в Тар Валон? Ясно е, че не смятат да те правят Айез Седай.

Мин вдигна вежда насмешливо.

— Тя го харесва — поясни Елейн.

— Знам. — Мин стрелна Егвийн с очи и за миг на Егвийн й се стори, че прочете в тях тъга — или съжаление? — Тук съм — произнесе Мин бавно, — защото ме повикаха, и единственият избор, който имах, беше или да дойда сама, или да ме докарат в чувал.

— Винаги преувеличаваш — каза Елейн. — Шериам Седай е видяла писмото и казва, че е било само покана. Мин вижда разни неща, Егвийн. Тъкмо затова е тук. Айез Седай искат да проучат как го прави. Не е Силата.

— Ха, покана! — изсумтя Мин. — Когато някоя Айез Седай те „покани“, все едно че си получила заповед от кралицата със сто души войници, дошли да подсилят тежестта й.

— Всеки вижда разни неща — каза Егвийн.

Елейн поклати глава.

— Но не и като Мин. Тя вижда… ореоли… около хората. И образи.

— Не винаги — вметна Мин. — И не у всички хора.

— И освен това тя може да разчита за човека неща от тези образи, макар че не съм сигурна дали винаги казва истината. На мен ми каза, че ще ми се наложи да споделя бъдещия си мъж с две други жени, и така и не мога да се примиря с това. Тя само се смее и твърди, че сама няма представа как го прави. Но твърди, че е разбрала, че ще стана кралица, още преди да е научила коя съм. Казва, че видяла корона и това било короната на Розата на Андор.

Въпреки волята си Егвийн я попита.

— А като гледаш мен какво виждаш?

Мин я погледна.

— Един бял пламък и… О, какви ли не неща. Не знам какво точно означават.

— Все така прави — намеси се сухо Елейн. — Едно от нещата, които твърди, че вижда за мен, било отсечена ръка. Не моята. И за това казва, че не знаела какво означава.

— Защото не знам — каза Мин. — Нямам представа какво означават и половината от тези работи.

Скърцането на ботуши по настланата с чакъл алея накара трите момичета да извърнат глави. Приближаваха се двама младежи, преметнали ризите и палтата си на ръка, с голи, потни гърди и стиснали в десниците си прибрани в ножниците мечове. Егвийн се усети, че е зяпнала най-красивия мъж, когото бе виждала. Висок и слаб, но здрав, младежът крачеше с котешка грациозност. Изведнъж забеляза, че се покланя над ръката й — дори не бе усетила кога я е хванал — и повтори името му, което тъкмо бе чула.

— Галад.

Тъмните му очи се взряха в нейните. Беше по-голям от нея. По-голям и от Ранд. При мисълта за Ранд тя се стресна и се овладя.

— А аз съм Гавин. — ухили се вторият младеж. — Повтарям го, защото ми се струва, че първия път не го чухте.

Мин също се беше ухилила, само Елейн ги гледаше намръщено. Егвийн внезапно се сети, че Галад продължава да държи ръката й, и я дръпна.

— Ако задълженията ви позволяват — каза Галад, — бих искал да се видим отново, Егвийн. Можем да се поразходим, или ако ви разрешат да напуснете Кулата, да излезем на закуска някъде в околностите на града.

— Това… би било хубаво. — Почувства се много неудобно от присъствието на останалите: Гавин и Мин, които продължаваха да се хилят насмешливо, и Елейн, с навъсеното й лице. Опита се да се овладее, да помисли за Ранд. „Той е толкова… красив.“ Подскочи, уплашена, че го е произнесла на глас.

— Е, до скоро. — Галад най-сетне премести погледа си от нея и кимна на Елейн. — Сестро. — Строен като острие на меч, той закрачи към другия край на моста.

— Този — промълви Мин, взирайки се след него — винаги ще постъпва както е редно, независимо дали с това би наранил някого.

— Сестро? — възкликна Егвийн. Свъсената физиономия на Елейн съвсем леко се отпусна. — Аз пък помислих, че е твоят… Искам да кажа, как само се намръщи… — Беше сметнала, че Елейн изпитва ревност и все още й се струваше така.

— Не съм му сестра — каза Елейн. — Отказвам да бъда.

— Така или иначе, баща ни е един и същ — процеди сухо Гавин. — Не можеш да го отречеш, освен ако не обявиш, че майка ни е лъжкиня, а за това ще ти е нужен повече кураж, отколкото когато сме сами.

Едва сега Егвийн забеляза, че и неговата коса е с червеникаво-златист оттенък като на Елейн, макар и малко по-тъмна и закъдрена от потта.

— Мин е права — добави Елейн. — У Галад няма и трошица човечност. Той поставя задължението над милостта, над съжалението, над… Понякога се чудя човек ли е всъщност, или някакъв тролок.

Гавин отново се ухили.

— Виж, това не знам. Но ако съдя по това как гледаше Егвийн преди малко, едва ли. — Той долови сърдитите погледи на сестра си и другото момиче и вдигна ръце, сякаш да се защити. — А освен това е най-ловкият във въртенето на меча от всички, които съм вцждал. Стражниците само му показват нещо по веднъж и той веднага го усвоява. Мен ме изпотиха почти до смърт, за да науча едва половината от това, което овладя той, и то без никакво усилие.

— И смяташ, че да си добър с меча е достатъчно? — изсумтя Елейн. — Мъже! Егвийн, както вече сигурно си се досетила, този противно разсъблечен глупак пред теб е брат ми. Гавин, Егвийн познава Ранд ал-Тор. Те са от едно село.

— Нима? Той наистина ли е роден в Две реки, Егвийн?

Егвийн си наложи да кимне спокойно. „Какво ли знае той за Ранд?“

— Разбира се. Приятели сме от деца.

— Сигурно — промълви Гавин замислено. — Много странен човек. Каза, че е овчар, макар никога да не съм виждал някой овчар да се държи като него. Много странно. Вече срещнах толкова много хора, и всички познават Ранд ал-Тор. Някои от тях дори не го знаят по име, но описанието им напълно съвпада с него, и на всички животът им се е променил, след като са го срещнали. Имаше например един старец, фермер, който дошъл в Кемлин само за да види Логаин, когато го докараха в града на път за тук. Въпреки това старецът остана в града да се сражава в защита на майка ни, когато започнаха бунтовете. И то заради един младеж, тръгнал да види широкия свят, който го накарал да размисли, че в живота има много по-големи неща, отколкото скромната му ферма. Ранд ал-Тор. Човек направо може да си помисли, че е тавирен. Елайда определено се интересува от него. Чудя се дали познанството ни с него ще отклони нишките на живота ни в Шарката?

Егвийн погледна Елейн и Мин. Беше сигурна, че едва ли са убедени, че Ранд е тавирен. Всъщност досега тя не беше се замисляла за тази страна на нещата — за нея той си беше просто Ранд, прокълнат от дарбата да прелива. Но един тавирен наистина променя съдбата на хората, независимо дали го желаят, или не.

— Вие наистина ми харесвате — каза тя изведнъж. — Искам да се сприятеля с вас.

Елейн инстинктивно я прегърна, а после и Мин скочи от каменния парапет и трите застанаха насред моста, прегърнати.

— Ние трите наистина сме свързани — каза Мин — и не можем да позволим на един мъж да ни застане на пътя. Дори той.

— Някоя от вас ще бъде ли така добра да ми обясни за какво става дума? — попита предпазливо Гавин.

— И да ти го кажем, няма да го разбереш — отвърна сестра му и трите момичета се закискаха в шепи.

Гавин се почеса по главата.

— Е, ако става въпрос за Ранд ал-Тор, гледайте поне Елайда да не чуе. Тя ме разпитва като същински Разпитвач на Белите плащове, цели три пъти, откакто сме дошли тук. Не вярвам да му мисли нещо… — Той се сепна — една жена прекосяваше градината, жена с шал с червени ресни. — „Спомени името на Тъмния — цитира младежът — и той мигом се появява.“ Не искам отново да ме поучават, че трябва да си обличам ризата след тренировки. До скоро и на трите ви.

Елайда изгледа бегло отдалечаващия се от момичетата Гавин. Беше хубава жена, не чак красива, прецени Егвийн, но лишеното й от възраст лице я отличаваше не по-малко, отколкото шалът. Когато погледът й се плъзна по Егвийн, момичето мигом усети твърдостта, присъща на Айез Седай. Винаги си беше мислила за Моарейн като за много силна жена, същинска стомана, облечена в коприна; но при Елайда коприната липсваше.

— Елайда — промълви Елейн, — това е Егвийн. Тя също е родена със семето. И вече е получила няколко урока, тъй че е напреднала колкото мен. Елайда?

Лицето на Айез Седай беше изпънато и безизразно.

— В Кемлин, дъще, аз съм съветничка на кралицата, твоята майка, но тук е Бялата кула, а ти си новачка. — Мин понечи да си тръгне, но Елайда рязко я спря: — Ще останеш тук, момиче. Искам да поговоря с теб.

— Аз те познавам, откакто се помня, Елайда — отвърна Елейн невярващо. — Ти се грижеше за мен и караше цветята в градината да цъфтят и зиме, за да мога да си играя.

— Дете, там ти беше щерка-наследница. А тук си новачка. Трябва да запомниш това. Един ден ще станеш велика, но трябва да научиш това.

— Да, Айез Седай.

Егвийн се изуми. Ако някой беше сгълчал нея така пред други хора, щеше да избухне.

— Вие двете изчезвайте. — Закънтя гонг, дълбоко и звучно, и Елайда вдигна глава. Слънцето се беше издигнало на половината до зенита. — Това е Високият гонг. Трябва да побързате, ако не искате да си изкарате някое наказание. И, Елейн, представи се на Наставницата на новачките в кабинета й, след като си свършиш работата. Една новачка не може да заговаря Айез Седай, ако не е запитана. Хайде и двете, тичайте. Ще закъснеете. Бегом!

Те се затичаха, прихванали полите си. Егвийн изгледа Елейн. На бузите на момичето бяха избили червени петна, а погледът й беше изпълнен с решимост.

— Ще стана Айез Седай — промълви тихо Елейн, но думите й прозвучаха по-скоро като закана.

Егвийн чу гласа на Елайда зад тях.

— Уведомиха ме, че си доведена тук от Моарейн Седай.

Дощя й се да остане и да слуша, да чуе дали Елайда ще попита за Ранд, но Високият гонг кънтеше из цялата Бяла кула, призовавайки я да се залови с шетнята. И тя се затича, както й бяха наредили.

— Ще стана Айез Седай — изръмжа тя и Елейн я погледна с разбираща усмивка. Двете се затичаха още по-бързо.

Мин се беше изпотила не от топлината на слънцето, а от зноя, лъхащ от въпросите на Елайда. Озърна се през рамо, за да се увери, че Айез Седай не я следва, но Елайда вече я нямаше.

Как беше разбрала Елайда, че Моарейн я е повикала тук? Досега Мин беше сигурна, че тази тайна е известна само на нея самата, на Моарейн и на Щериам. И всички тези въпроси, свързани с Ранд… Никак не беше лесно да запази спокойствие и да гледа Айез Седай право в очите, докато твърдеше, че никога не е чувала и не знае нищо за него. „Но какво иска тя от него? О, Светлина, какво ли иска и Моарейн от него? Какво е той? О, Светлина, не искам да се влюбвам в човек, когото съм видяла само веднъж, и при това някакво селянче.“

— Моарейн, Светлината да те ослепи дано — промърмори тя. — За каквото и да си ме довела тук, излез оттам, където се криеш, и ми го кажи, за да мога да си отида!

Отговори й единствено сладката песен на сивокрилчетата. Тя се намръщи и тръгна да си намери някое по-прохладно място.