Очите на дракона

98.

Въпреки че повечето хора не го знаят, за кучетата миризмите са като цветовете. Слабите миризми имат блед цвят, подобно на бои, дълго отмивани с течение на времето. Цветът на силните миризми е наситен. Някои кучета имат слабо обоняние и разчитат миризмите, както хора с отслабнало зрение виждат цветовете и смятат, че дискретното синьо може би всъщност е сиво, а пък тъмнокафявото може и да е черно. В същото време обонянието на Фриски приличало на зрението на човек с ястребов поглед, а миризмата на тавана, където бил спал Денис, все още оставала силна и ясна (може би имало значение и това, че Денис прекарал няколко дни, без да се изкъпе). Фриски подушила сеното, след което подушила одеялото, което момичето държало пред нея. Тя разпознала мириса на Арлън върху одеялото, но пренебрегнала миризмата му, която била по-слаба и нямала нищо общо с миризмата, която открила по сеното. Миризмата на Арлън киселеела и издавала умора и Фриски веднага разбрала, че това е миризма на възрастен човек. Мирисът, запазил се след Денис бил много по-възбуждащ и витален. За носа на Фриски, той бил електриковото синьо на прорязваща лятното небе мълния.

Тя излаяла, за да покаже, че е запомнила миризмата и я е подредила в миризмотеката си.

— Браво, добро момиче — казало ВИСОКОТО МОМЧЕ. — Можеш ли да я следваш?

— Ще я следва — отвърнало МОМИЧЕТО убедено. — Да тръгваме.

— След час ще е тъмно.

— Така е — съгласило се МОМИЧЕТО и се усмихнало. Когато МОМИЧЕТО се усмихвало по този начин, на Фриски й се струвало, че сърцето й може просто да се пръсне от обич към него. — Но ние не разчитаме на очите й, нали?

ВИСОКОТО МОМЧЕ също се усмихнало.

— Предполагам, че не. Знаеш ли, сигурно съм откачил, но мисля, че ще ни се паднат печеливши карти за разиграването.

— Разбира се, че ще е така. Хайде, Бен. Нека използваме малкото останала дневна светлина. Скоро ще е съвсем тъмно.

Фриски излаяла нетърпеливо, с нос, изпълнен с ярката синя миризма.