Очите на дракона

28.

Вечерта, в която Флаг отишъл в личните покои на крал Роланд с чашата отровно вино, бил първият случай от много дълго време, когато Томас посмял да шпионира. И за това си имало основателна причина.

Една вечер преди около три месеца Томас не могъл да заспи. Той се мятал и въртял, докато чул стражът-пазител да извиква единайсет. Тогава станал, облякъл се и напуснал покоите си. След по-малко от десет минути вече надзъртал в кабинета на баща си. Томас си мислел, че баща му сигурно е заспал, но не било така. Роланд бил буден и много, много пиян.

И преди Томас много пъти бил виждал баща си пиян, но никога в състояние, макар и отдалеч напомнящо сегашното. Момчето останало смаяно и здравата се изплашило.

Има хора, много по-възрастни, отколкото бил Томас тогава, които поддържат идеята, че старческата възраст винаги е време за благородство — възрастният човек показва благородна мъдрост, благородна раздразнителност или лукавство и може би дори благородно изкуфяване от старостта. Те допускат всичко това, но им е трудно да повярват в съществуването на някакъв истински огън. Живеят с илюзията, че след седемдесет години всеки истински огън затихва в жар. Това може и да е вярно, но в онази нощ Томас открил, че понякога и от жарта може да лумне яростен пламък.

Баща му бързо сновял напред-назад по дължината на помещението, а покритата му с кожи мантия се носела след него. Нощната му шапчица била паднала, остатъците му от коса висели на сплетени кичури най-вече около ушите Той не се олюлявал, както правел други вечери, когато се движел с нерешително протегната напред ръка, за да се пази от блъскане в мебелите. Клатушкал се като моряк, но не залитал. Когато по случайност се натъкнал на единия от столовете с високи облегалки, оставен до стената под зъбещата се глава на някакъв рис, Роланд го метнал настрани с рев, който накарал Томас да се свие. Косъмчетата по ръцете му настръхнали. Столът прелетял през стаята и се блъснал в отсрещната стена. Облегалката му от желязно дърво се разцепила по средата — в това горчиво пиянство старият крал си бил възвърнал силите от зрелите си години.

Той вдигнал червените си, искрящи очи към главата на риса.

— Ухапи ме! — изревал му Роланд. Суровата дрезгавина на гласа му накарала Томас да се свие отново. — Ухапи ме де, страх ли те е? Слез от тази стена, Кресльо. Скачай! Ето гърдите ми, виждаш ли ги? — и със замах си разтворил робата, за да покаже мършавите си гърди. оголил малкото си зъби към многото на Кресльо и вдигнал глава. — Ето го гърлото ми! Хайде, скачай. Ще се справя с теб с голи ръце. ЩЕ ИЗКОРМЯ ВОНЯЩИТЕ ТИ ЧЕРВА!

Роланд останал така за момент, с изложени гърди и вдигната глава като самият той приличал на животно на престарял елен, може би, който е заграден от глутница и вече не може да се надява на нищо друго, освен да умре красиво. После се извъртял и застанал пред една меча глава, като размахал юмрук и изревал няколко закани — толкова ужасни, че Томас, свит в тъмното, се уплашил да не би побеснелият дух на мечката да връхлети, да съживи препарираната глава и да разкъса баща му, още докато го гледал.

Но Роланд вече се бил отдалечил. Той сграбчил халбата си, пресушил я и се извъртял с капеща от устата му бира. Запратил сребърната халба през цялата стая и тя се ударила в каменния ръб на камината с такава сила, че в метала останала вдлъбнатина.

Сега баща му се запътил към него, като изхвърлил още един стол по пътя си и изритал настрани масата с босия си крак. Очите му се вдигнали нагоре… и срещнали тези на Томас. Да, те срещнали неговите собствени очи. Томас усетил как погледите им се сключват и го изпълнил сив, парализиращ ужас подобен на замръзнал дъх.

Баща му гордо пристъпил към него, с оголени пожълтели зъби, с увиснали над ушите остатъци от коса, с капеща от брадичката и от ъгълчетата на устата му бира.

— Ти — прошепнал Роланд с нисък, ужасен глас. — Защо си ме зяпнал? Какво се надяваш да видиш?

Томас не можел да помръдне. Разкрит съм, пелтечел умът му, разкрит съм, всички богове, които някога са били или ще бъдат да са ми на помощ, аз съм разкрит и със сигурност ще бъда изпратен в изгнание!

Баща му стоял там, с поглед фиксиран върху окачената драконова глава. В своята вина Томас бил сигурен, че баща му говори на него, но всъщност не било така — Роланд говорел единствено на Деветака, както бил говорил и на другите глави. И все пак, щом Томас можел да вижда през очите от тъмно стъкло, то значи и баща му виждал през тях, макар и в по-малка степен. Ако Томас не бил напълно парализиран от страх, той щял панически да избяга — а дори и да запазел достатъчно присъствие на духа, за да остане на мястото си, очите му щели да мръднат. И ако Роланд видел очите на дракона да се движат, какво щял да си помисли? Че драконът пак се съживява? Може би. Дори, в неговото състояние, смятам това за най-вероятно. Ако в този момент Томас само бил мигнал, по-късно Флаг нямало да се нуждае от никаква отрова. Кралят, стар и немощен, въпреки временната сила, дадена му от алкохола, почти със сигурност щял да умре от уплаха.

Роланд внезапно скочил напред.

— КАКВО СИ МЕ ЗЯПНАЛ? — изкрещял той в пиянството си на Деветака, последния делейнски дракон, но Томас разбира се не знаел това. — ЗАЩО МЕ ЗЯПАШ ТАКА? НАПРАВИХ ВСИЧКО, КОЕТО МИ БЕШЕ ПО СИЛИТЕ, ВИНАГИ СЪМ ГО ПРАВИЛ! МОЛИЛ ЛИ СЪМ ЗА ТОВА? МОЛИЛ ЛИ СЪМ? ОТГОВОРИ МИ, ПО ДЯВОЛИТЕ! НАПРАВИХ ВСИЧКО, КОЕТО МИ БЕШЕ ПО СИЛИТЕ И ПОГЛЕДНИ МЕ СЕГА! ПОГЛЕДНИ МЕ СЕГА!

Той си отворил робата широко, за да покаже голото си тяло със сива, покрита от пиенето с червени петна кожа.

— ПОГЛЕДНИ МЕ СЕГА! — извикал отново той и погледнал надолу към себе си, хлипайки.

Томас не можел да издържа повече. Той рязко затворил капачетата зад стъклените очи на дракона в същия миг, в който баща му отделил очите си от Деветака, за да погледне към собственото си похабено тяло. Томас слепешката се втурнал по тъмния коридор, блъснал се с всичка сила в затворената врата, ударил си главата и се строполил. След миг се изправил, несъзнаващ, че по лицето му тече кръв от порязаното чело и заблъскал с юмруци по тайната пружина, докато вратата се отворила. Той се хвърлил в коридора, без и през ум да му мине да провери, дали някой няма да го забележи. Единственото, което виждал, били втренчените, кръвясали очи на баща му, единственото, което чувал, били виковете му Какво си ме зяпнал?

Томас нямало откъде да знае, че баща му вече бил потънал в дълбок пиянски сън. Когато на другата сутрин се събудил, Роланд все още лежал на пода и първото, което направил — въпреки страхотните болки в главата и туптенето на насиненото му тяло (той бил наистина прекалено стар за такива изнурителни пиршества) — било да погледне към драконовата глава. Когато бил пиян, рядко сънувал — просто минавал през някакъв период, пропит с мрак. Но последната нощ му се присънил ужасен сън: стъклените очи на драконовата глава се раздвижили и Деветака се съживил. Драконът насочил смъртоносния си огнен дъх към него и, макар че не видял пламъка, Роланд го усетил дълбоко в себе си, горещ и ставащ все по-горещ.

След този сън, все още пресен в съзнанието му, той се боял от онова, което можел да види като погледнел нагоре. Но всичко си било същото, както от години. Деветака се зъбел със страховитата си гримаса, раздвоеният му език висял между зъби, големи почти колкото колове на ограда, зелено-златните му очи гледали с празен поглед стаята. Над този легендарен трофей церемониално били кръстосани огромния лък на Роланд и стрелата Врагобой, чийто връх и стъбло още чернеели от драконовата кръв. Веднъж той споменал този ужасен сън пред Флаг, който само кимнал и добил по-умислен от обикновено вид. После Роланд просто забравил за него.

На Томас не му било толкова лесно да забрави.

В продължение на седмици го преследвали кошмари. В тях баща му се втренчвал в него и крясвал: „Виждаш ли какво направи с мен?“, а после разгръщал робата, за да покаже голото си тяло — стари, сбръчкани белези, увиснал корем, отпуснати мускули — сякаш искал да каже, че и то е такова по вина на Томас, ако не го бил шпионирал…

— Защо избягваш татко напоследък? — попитал един ден Питър. — Той мисли, че му се сърдиш.

— Аз да се сърдя на него? — Томас бил смаян.

— Така каза днес на чая — пояснил Питър. Той се вгледал внимателно в брат си и забелязал тъмните кръгове около очите, бледността на бузите и челото му. — Какво има, Томи?

— Може би, нищо — отвърнал бавно Томас.

На следващия ден той се присъединил към брат си и баща си за чая. Необходима била цялата му смелост, за да отиде, но Томас действително бил смел и понякога го показвал — обикновено, когато го притиснели до стената. Баща му го целунал и го попитал, дали се е случило нещо? Томас промърморил, че не се бил чувствал добре, но вече се е оправил. Баща му кимнал, прегърнал го грубовато и се върнал към обичайното си поведение… което се състояло главно в пренебрегване на Томас заради Питър. За първи път Томас се зарадвал на това — не искал баща му да се вглежда в него повече, отколкото било необходимо, поне за известно време. Тази нощ, след като дълго лежал буден в леглото и слушал воя на вятъра, той стигнал до извода, че е бил на косъм от опасността… и някак си е успял да се измъкне.

Но никога вече, помислил си той. В последвалите седмици кошмарите го навестявали все по-рядко и по-рядко, докато накрая го оставили на мира.

И все пак главният коняр на замъка Йозеф бил прав за едно: момчетата понякога са по-добри в даването на обещания, отколкото в изпълнението им и копнежът на Томас да шпионира баща си станал накрая по-силен и от страховете, и от добрите му намерения. Ето как се стигнало дотам, че през нощта, в която Флаг отишъл при Роланд с отровното вино, Томас гледал.