Очите на дракона

12.

В онези дни, когато кралица или която и да е жена от кралска кръв лягала в леглото да ражда дете, при нея викали акушерка. Всички лекари били мъже, а никой мъж не бил допускан до жена, когато се готвела да има дете. Акушерката, която помагала при раждането на Питър, се казвала Ана Сключеновежда от Трета южна алея. Когато наближил моментът на Саша с Томас, пак повикали нея.

По времето на второто раждане на Саша, Ана минавала петдесетте и била вдовица. Тя имала един-единствен син и на двайсетата си година той прихванал Разтреперващата болест, която винаги убивала жертвите си с ужасни болки след няколко години страдания.

Ана страшно много обичала момчето си и накрая, след като всички други опити се оказали безуспешни, тя отишли при Флаг. Това станало десет години по-рано, никой от принцовете още не бил роден, а и самият Роланд продължавал да е ерген. Магьосникът я посрещнал в своите усойни подземия, разположени близо до тъмниците — по време на разговора им притеснената жена можела да чуе напразните писъци на онези, които за дълги години били лишени от слънчева светлина. А щом тъмниците са близо, помислила си тя с потръпване, значи и залите за изтезания трябва да са наоколо. Пък и самият апартамент на Флаг не я предразполагал да се чувства по-леко. По пода били изрисувани странни многоцветни тебеширени картини. Когато мигвала, струвало й се, че рисунките се променят. В клетка, увиснала на дълга черна окова, кряскал двуглав папагал, като от време на време говорел сам със себе си — едната глава казвала нещо, а другата й отговаряла. От рафтовете й се чумерели плесенясали книги. В тъмните ъгли паяци плетели мрежи. От лабораторията идвала смесица от странни химически миризми. И все пак тя успяла някак да разкаже със запъване историята си, след което в агония от безпокойство зачакала.

— Аз мога да излекувам сина ти — проговорил накрая той.

От радост грозното лице на Ана Сключеновежда се трансформирало в нещо почти напомнящо хубост.

— Господарю мой! — възкликнала тя и като не могла да измисли нищо друго, повторила: — О, господарю мой!

Но в сянката на качулката бялото лице на Флаг останало далечно и унесено и тя отново изпитала страх.

— Какво би платила за такова чудо? — попитал той.

— Всичко! — изрекла на един дъх Ана и била искрена. — О, мой господарю Флаг, всичко!

— Ще искам една услуга — казал той. — Ще ми я направиш ли?

— С радост!

— Все още нямам представа каква ще бъде, но като й дойде времето, ще знам.

Тя паднала на колене и той се привел над нея. Качулката му се отметнала назад, а лицето му действително изглеждало ужасно. Било бяло като лицето на труп и имало черни дупки за очи.

— И ако откажеш да направиш онова, което ще поискам, жено…

— Няма да откажа! О, господарю мой, няма! Няма! Кълна се в името на скъпия ми съпруг!

— Добре тогава. Доведи ми сина си утре вечер, по тъмно.

На следващата вечер Ана довела горкото момче. То треперело и се тресяло, главата му кимала глупаво, очите му се въртели. По брадичката му се стичала слюнка. Флаг й подал чаша с тъмна, сливова на цвят отвара.

— Дай му да изпие това — наредил той. — То ще накара устата му да се изприщи, но настоявай да го изпие до капка. После разкарай глупака от погледа ми.

Тя зашепнала на момчето. Треперенето му намаляло за момент и то се опитало да кимне. После изпило цялата течност, превило се надве и запищяло.

— Изкарай го навън — рекъл Флаг.

— Да, изкарай го навън! — извикала едната папагалска глава.

— Изкарай го навън, тук не е разрешено да се пищи! — изкряскала и другата.

Ана го отвела в къщи, убедена, че Флаг го е убил. Но на следващия ден Разтреперващата болест напуснала сина й напълно и той се оправил.

Минали години. Когато Саша започнала да ражда Томас, Флаг извикал Ана и й пошушнал нещо на ухото. Те били сами в неговите дълбоки подземия, но така било дори по-добре за прошепването на такава ужасна заповед.

Лицето на Ана Сключеновежда станало мъртвешки бледо, но тя помнела думите на Флаг: Ако откажеш… Пък и нямало ли кралят да има две деца? Тя имала само едно. А ако той пожелаел да се ожени повторно и да има дори още, нека. В Делейн жени имало в изобилие.

Така че тя отишла при Саша, заговорила й окуражително и в критичния момент в ръката й проблеснало малко ножче. Никой не видял единственото микроскопично рязване, което направила. Миг по-късно Ана извикала:

— Напъвай, кралице моя! Напъвай, бебето идва!

Саша се напънала. Томас излязъл от нея без никакво усилие, подобно на дете, спускащо се с шейна. Но върху чаршафите бликнала и кръвта на Саша. Десет минути след като Томас се появил на бял свят, майка му била мъртва.

Затова Флаг не се засегнал от незначителния въпрос за кукленската къщичка. Важното било, че Роланд остарявал, на пътя на магьосника не стояла кралица, която да се меси, и вече можел да избира между двама сина. Питър, разбира се, бил по-големият, но това нямало реално значение. Той щял да бъде отстранен, ако с времето се докажело, че не е подходящ за целите на Флаг. Питър бил само дете и не можел да се защити.

Казах ви, че Роланд никога не бил мислил по-дълго и по-усърдно над някой проблем по време на цялото си царуване, отколкото над въпроса дали на Питър да му бъде разрешено да играе с изкусно измайсторената от великия Елендър кукленска къщичка на Саша. Казах ви, че резултатът от неговото мислене бил опълчване срещу волята на Флаг. Казах ви също, че Флаг сметнал това за маловажно.

А дали било така? Ще трябва да решите сами, след като ме изслушате докрай.