Очите на дракона

129.

Флаг изкачил стъпалата и затичал по коридора, гърдите му свистели, когато си поемал дъх. Пот покривала лицето му. Озъбената му усмивка била ужасна.

Отпуснал огромната секира и дръпнал първото от трите резета на вратата към помещенията на Питър. Дръпнал второто… и спрял. Едва ли щяло да бъде много умно просто да се втурне вътре. Не, никак нямало да е умно. Уловената птичка може би тъкмо в този момент се опитвала да избяга от клетката, но пък можела също така да дебне от другата страна на вратата, готова да халоса Флаг с нещо в мига, в който той влети.

Когато отворил шпионката в средата на вратата и видял пръчката от леглото на Питър да препречва прозореца, разбрал всичко и изревал от ярост.

— Няма да стане толкова лесно, младото ми птиченце! — изревал Флаг. — Я да видим как ще полетиш от прерязаното си въже, а?

Флаг махнал и третото резе и влетял в стаята на Питър с високо вдигната над главата си секира. Но щом хвърлил един поглед през прозореца, усмивката му се появила отново. В края на краищата решил да не прерязва въжето.