Очите на дракона

46.

— Не — прошепнал Томас с глас, изразяващ най-искрен ужас.

Очите му изглеждали невероятно големи върху бледото лице. Устните му треперели. Флаг току-що му бил казал, че е крал на Делейн, но Томас не приличал на момче, на което са му съобщили, че става крал; той приличал на момче, на което са му съобщили, че на сутринта ще бъде разстреляно.

— Не — повторил той. — Не искам да бъда крал.

Това било истина. През целия си живот горчиво бил ревнувал от Питър, но за едно нещо никога не му бил завиждал и то било възкачването на Питър на трона. Тази отговорност Томас никога, и в най-лудите си мечти, не бил желал. А сега един кошмар се струпвал върху друг. Изглежда не било достатъчно да го събудят с новината, че брат му е затворен в Иглата за убийството на баща им, краля. Сега тук бил и Флаг, с ужасната вест, че той става крал на мястото на Питър.

— Не, не искам да бъда крал, няма да стана крал. Аз… отказвам! КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗВАМ!

— Не можеш да откажеш, Томас — казал настойчиво Флаг. Той бил решил, че това е най-добрия подход с Томас: приятелски, но с настойчивост. Сега Томас имал нужда от Флаг повече, отколкото някога бил имал от който и да било друг през целия си живот. Флаг знаел това, но знаел и, че съдбата му изключително много зависела от благоволението на Томас. Известно време той щял да бъде див и плашлив, способен да направи какво ли не и магьосникът трябвало да се погрижи да го улови в твърда хватка още от самото начало.

„Ти имаш нужда от мен, Томи, но аз ще направя твърде голяма грешка, ако ти го кажа. Не, ти трябва да ми кажеш това. Трябва да няма никакъв спор по въпроса кой дърпа конците. Нито сега, нито когато и да било…“

— Не мога да откажа? — прошепнал Томас, Той се бил надигнал на лакти при ужасната новина на Флаг. Сега безсилно се стоварил обратно върху възглавниците си. — Не мога? Пак се чувствам слаб. Мисля, че треската ми се връща. Изпрати да повикат доктора. Може да имам нужда от пускане на кръв. Аз…

— Ти си добре — отсякъл Флаг и се изправил. — Натъпкал съм те с хубави лекарства, треската ти е минала и всичко, което ти трябва, за да се дооправиш, е малко свеж въздух. Но ако имаш нужда от лекар, за да ти каже същите неща, Томи — (Флаг допуснал в гласа му да се промъкне една съвсем лека нотка укор), — то можеш просто да дръпнеш звънеца.

Флаг посочил към шнура и леко се усмихнал. Усмивката му не била чак ужасно мила.

— Разбирам стремежа ти да се скриеш в леглото, но аз нямаше да съм ти приятел, ако не ти кажех, че всяко спасение, което ще намериш в леглото си или в опитите си да останеш болен, ще бъде фалшиво спасение.

— Фалшиво ли?

— Съветвам те да станеш и да започнеш усилено да си възвръщаш силите. До три дни ти предстои да бъдеш коронясан с всички кралски почести и церемонии. Да бъдеш отнесен с леглото между хората до платформата, където ще стои Пейна с короната и скиптъра, ще бъде унизителен начин за започване на кралската ти власт, но ако се стигне дотам, уверявам те, че те ще го направят. Кралствата без крал са неспокойни и Пейна има сериозното намерение, колкото е възможно по-скоро да те види коронясан.

Томас лежал на възглавниците и се опитвал да възприеме тази информация. Очите му били станали големи като на уплашен заек.

Флаг грабнал своя поръбен с червено плащ от леглото, преметнал го върху раменете си и закопчал златната му верижка около врата си. След това взел от ъгъла бастуна си със сребърна глава. Той го завъртял, прибрал го зад гърба си и направил голям поклон пред момчето. Плащът… шапката… бастунът… тези неща изплашили Томас. Тъкмо настъпил ужасния момент, когато се нуждаел от Флаг повече от всякога, а той изглеждал облечен като за… за…

Той изглежда облечен като за пътуване.

Паниката му от преди малко била само лека уплаха в сравнение със страшните ледени пръсти, които сграбчили в този миг сърцето на Томас.

— А сега, скъпи Томи, ти пожелавам добро здраве през целия ти живот, толкова радост, колкото сърцето ти може да издържи, дълго и успешно царуване… и сбогом!

Запътил се към вратата и действително вече започвал да мисли, че момчето е така изцяло парализирано в паниката си че той, Флаг, ще трябва да измисли някакъв стратегически ход сам да се върне край леглото на малкия глупак, когато Томас успял да каже една-единствена напрегната дума:

— Почакай!

Флаг се обърнал назад, с изражение на учтива загриженост върху лицето.

— Господарю мой?

— Къде… къде отиваш?

— Ами… — Флаг изглеждал изненадан, сякаш досега не му било хрумвало, че Томас изобщо може да се поинтересува. — Като начало — в Андуа. Те са големи моряци, както знаеш, а и отвъд Морето на утрешния ден има много земи, които никога не съм виждал. Понякога капитаните вземат по някой магьосник на борда за добър късмет — да призове вятър, ако корабът попадне в безветрие или да предсказва времето. Ако пък никой няма нужда от магьосник — е, не съм чак толкова млад, колкото бях, когато дойдох тук за първи път, но все още мога да поддържам права линия и да спускам платно, — Усмихнато Флаг изиграл тези действия, без да изпуска бастуна си.

Томас пак се бил изправил на лакти.

— Не! — почти изпищял той. — Не!

— Господарю мой…

— Не ме наричай така!

Флаг прекосил обратно стаята, като сега си позволил да изрази по-дълбока загриженост върху лицето си.

— Томи, тогава. Моят скъп Томи. Какво има?

— Какво има ли? Какво има? Как можеш да бъдеш толкова глупав? Баща ми е отровен, Питър е хвърлен в Иглата като престъпник, аз трябва да стана крал, ти се каниш да заминаваш и искаш да знаеш каква има? — Томас се изсмял налудничаво и пискливо.

— Но всички тези неща са необратими, Томи — казал нежно Флаг.

— Аз не мога да бъда крал — извикал Томас. Той сграбчил ръката на Флаг и ноктите му потънали дълбоко в странната плът на магьосника. — Питър трябваше да стане крал. Питър винаги е бил по-умния, аз бях глупака, аз съм глупак, не мога да бъда крал!

— Бог прави кралете — рекъл Флаг. Бог… и понякога магьосниците, помислил той и се изхилил наум. — Той прави крал теб и вярвяй ми, Томи, ти ще бъдеш крал. Или ще бъдеш крал, или върху теб ще се сипе пръст.

— Нека бъде пръст, тогава! Ще се самоубия.

— Нищо подобно няма да направиш.

— По-добре да се самоубия, отколкото хиляда години да ме осмиват като принца, умрял от страх.

— От теб ще стане крал, Томи. Не се страхувай. Но аз трябва да тръгвам. Денем е студено, но нощите са още по-студени. А искам да бъда извън града, преди да се е здрачило.

— Не, стой! — Томас отчаяно се вкопчил в плаща на Флаг. — Щом трябва да ставам крал, тогава остани и ме съветвай, както си съветвал моя баща! Не си отивай! И без това не разбирам защо искаш да си отидеш! Ти винаги си бил тук!

А, най-после, помислил си Флаг. Хубаво… Всъщност, направо ИДЕАЛНО.

— Действително ми е трудно да си отида — казал мрачно Флаг. — Много трудно. Аз обичам Делейн. А обичам и теб, Томи.

— Тогава остани!

— Ти не разбираш положението ми. Андерс Пейна е могъщ човек — изключително могъщ. А той не ме обича. Мисля дори ще е по-честно да кажа… че вероятно ме мрази.

— Защо?

Отчасти, защото знае от колко дълго — колко ужасно дълго — съм тук. Но най-вече мисля, защото долавя какво точно възнамерявам да направя с Делейн.

— Трудно е да се каже, Томи. Предполагам има нещо общо с факта, че той е много властен човек, а властните хора обикновено не обичат онези, които са така могъщи като тях. Например най-близките съветници на кралете.

— Както ти беше най-близкия съветник на баща ми ли?

— Да. — Той вдигнал ръката на Томас и я стиснал за миг. После я пуснал и печално въздъхнал. — Кралските съветници често приличат на елените в личния парк на краля. Такъв елен го галят, потупват го по гърба и го хранят от ръка. И съветникът, и питомният елен прекарват живота си приятно, но аз твърде често съм виждал как питомните елени от парка свършват на кралската трапеза, когато кралските пазачи на резервата не съумеят да осигурят диво животно за вечерната еленска пържола или еленска яхния. Когато някой властващ крал умре, старите съветници имат обичая да изчезват.

Томас изглеждал и ядосан, и разтревожен.

— Да не би Пейна да те е заплашвал?

— Не… той се държа много любезно — казал Флаг. — С много търпение. Но аз надникнах в очите му и знам, че неговото търпение няма да трае вечно. Очите му ми казаха, че може да намеря климата на Андуа за по-здравословен. — Той станал с още едно врътване на плаща. — Затова… колкото и да не ми се иска…

— Почакай! — извикал отново Томас и върху измъченото му, бледо лице Флаг видял, че всичките му амбиции са на път да се осъществят. — Ако си имал защита, когато баща ми беше крал, защото си бил негов съветник, няма ли да си защитен сега, когато аз съм крал, ако си мой съветник?

Флаг си придал дълбоко замислен вид.

— Да… предполагам… ако много ясно изтъкнеш пред Пейна… наистина много ясно… че на всеки ход срещу мен ще се гледа с кралско неодобрение… с много голямо кралско неодобрение.

— О, ще го направя! — съгласил се нетърпеливо Томас. — Ще го направя! Тогава ще останеш ли? Моля те! Ако си тръгнеш, наистина ще се самоубия! Изобщо не знам как да бъда крал и действително ще го сторя!

Флаг все още стоял с наведена глава и дълбоко потънало в сянка лице, привидно сериозно замислен. А той, всъщност, се усмихвал.

Но когато вдигнал глава, лицето му било мрачно.

— Служил съм на кралство Делейн почти през целия си живот — рекъл той — и предполагам, че ако ми заповядаш да остана… да остана и да ти служа с най-доброто, на което съм способен…

— Заповядвам ти го! — извикал Томас с треперещ, трескав глас.

Флаг паднал на едно коляно.

— Господарю!

Томас, хлипащ от облекчение, се хвърлил в ръцете му Флаг го хванал и го притиснал.

— Не плачи, мой малки господарю — прошепнал той. — Всичко ще се оправи. Да, всичко ще стане много хубаво за теб, мен и кралството.

Усмивката му се разширила, като разкрила много бели и много силни зъби.