Веднъж Флаг действително понечил да отрови Саша. Това станало след като тя помолила Роланд да помилва двойка дезертьори от армията, които Флаг искал да бъдат обезглавени на Площада на Иглата. Дезертьорите, твърдял той, дават лош пример. Ако на един или двама се позволи да се измъкнат безнаказано, може да опитат и други. Единственият начин да бъдат обезсърчени е, настоявал той, да им се покажат главите на онези, които вече са опитали. Другите евентуални дезертьори ще гледат тези наплюти от мухите глави с изцъклени очи и добре ще си помислят за сериозността на службата си към краля.
Саша, обаче, чрез един от своите прислужници, открила за случая факти, които Роланд не знаел. Майката на по-голямото момче била тежко болна. То имало трима, по-малки братя и две по-малки сестри. Всички те щели да умрат от лютия студ на делейнската зима, ако момчето не било оставило лагера си, за да отиде вкъщи и да нацепи дърва за майка си. По-младото войниче отишло, защото било най-добрият приятел на по-голямото и негов заклет кръвен брат. Без помощта му щели да са необходими две седмици, за да се нацепят достатъчно дърва за семейството през зимата. Като работили двамата с най-голяма скорост, успели да свършат само за шест дни.
Това поставяло случая в друга светлина. Роланд страшно много бил обичал своята майка и с радост бил готов да умре за нея. Той направил проучвания и установил, че Саша имала право. Открил също и, че дезертьорите избягали едва след като един садистичен старши сержант неколкократно отказал да предаде на техния командир молбата им за отпуска по семейни причини, а и веднага след като нацепили четири връзки дърва, те се върнали обратно, макар и на двамата да им било известно, че ще трябва да се изправят пред военен съд и ги очаква секирата на палача.
Роланд ги помилвал. Флаг кимнал, усмихнал се и казал само:
— Вашата воля е воля на Делейн, сир.
Той не би допуснал и за всичкото злато на Четирите кралства Роланд да види лудата ярост, която се надигнала в сърцето му, когато интригата му била осуетена. Помилването на момчетата от Роланд дълго било възхвалявано в Делейн, защото много от поданиците му също знаели истинските факти, а и онези, които не ги знаели, били бързо информирани от останалите. Мъдрото и състрадателно помилване било припомняно, когато се въвеждали други, по-нехуманни декрети (които по правило били идеи на магьосника).
Всичко това нямало никакво значение за Флаг. Той искал момчетата да бъдат убити, а Саша му попречила. Защо Роланд не се бил оженил за друга? Той не познавал никоя от тях предварително и изобщо не се интересувал от жени. Защо не взел друга? Е, вече нямало значение. Флаг се усмихнал на помилването, но в сърцето си се заклел, че ще съпровожда погребението на Саша.
Вечерта след като Роланд подписал помилването, Флаг отишъл в своята мрачна лаборатория в подземието. Там той надянал дебели ръкавици и извадил един отровен паяк от клетката му, където го пазел от двайсет години, като го хранел с новородени мишлета. Всяко от мишлетата, които му давал, било отровено и умирало. Флаг правел това, за да увеличи ефикасността на собствената отрова на паяка, която вече била невероятно силна. Паякът бил кървавочервен и голям като плъх. Подпухналото му тяло се тресяло от насъбраната отрова; отровата капела от жилото му на бистри капки, които прогаряли димящи дупки в повърхността на работната маса на Флаг.
— Сега умри, красавецо мой, и убий една кралица — прошепнал Флаг и смачкал паяка с ръкавицата си, която била направена от омагьосана стоманена мрежа, устойчива към отровата — и въпреки това, когато си легнал тази нощ, ръката му туптяла и била подута и зачервена.
Отровата от изстисканото и смачкано тяло на паяка била изляна в един бокал. Флаг сипал върху смъртоносната течност бренди и го разбъркал. Когато после извадил от чашата лъжичката, вдлъбнатата й част била огъната и обезформена. Кралицата щяла да пийне една глътка и да падне умираща на пода. Смъртта й ще бъде бърза, но изключително болезнена, мислел със задоволство Флаг.
Саша имала навика всяка вечер да изпива по чаша бренди, защото често не можела да заспи. Флаг позвънил да дойде някой слуга и да й отнесе питието.
Саша така и не разбрала колко близо е била до смъртта тази вечер.
Мигове, след като приготвил смъртоносното питие, преди почукването на слугата, Флаг го излял в отвърстието на канала по средата на пода и останал заслушан в свистенето и бълбукането му надолу по тръбата. Лицето му било изкривено от омраза. Когато шумът замрял в далечината, той с всичка сила запратил кристалния бокал в отсрещния ъгъл. Съдът се разбил като бомба.
Слугата почукал и му било наредено да влезе. Флаг му посочил блестящите парчета.
— Счупих един бокал — казал той. — Почисти. Използвай метла, идиот такъв! Ако докоснеш парчетата, ще съжаляваш.