Очите на дракона

86.

Пейна си легнал, но не могъл да заспи. И не звукът на вятъра го държал буден, а звукът на студен смях, който се носел вътре в собствената му глава.

Когато усетил, че не може повече да понася този смях, станал, върнал се в дневната и седнал пред изстиващата пепел в огнището, с наподобяваща малки бели облачета коса. Без да забелязва комичния си вид (а и да го бил забелязал, не би му обърнал внимание), той седял загърнат в одеялата си, подобно на най-стария индианец във вселената, и гледал загасналия огън. Гордостта върви преди падението, казвала майка му, когато бил дете и Пейна разбирал това. Гордостта си прави шеги и рано или късно ще накара непознатият в теб да се смее, му казвала също тя и тогава не разбирал за какво говори… но сега го проумял. Тази нощ наистина непознатият в него се смеел и то здравата. Така здравата, че не му давал да заспи, въпреки очертаващия се дълъг и тежък ден.

Пейна бил напълно способен да схване цялата ирония на положението си. През целия си живот, той бил служил на представата си за законност. Идеи като „бягство от затвора“ и „въоръжен бунт“ го били ужасявали. Те и сега го ужасявали, но неоспоримата истина трябвало да се погледне в очите. Например вече съществували организирани бунтовници в Делейн. Пейна знаел, че благородниците, който били избягали на север, наричат себе си „изгнаници“, но също така знаел, че са все по-склонни да се нарекат „бунтовници“. И ако искал да предотврати избухването на този бунт, щяло да му се наложи да използва тъкмо неговата организация, за да помогне на затворника да избяга от Иглата. На тази шега се смеел непознатият в него, и то толкова високо, че сънят изглеждал недостижима възможност.

Действия, подобни на това, което в момента обмислял, противоречали на принципите от целия му досегашен живот, но той щял да го направи на всяка цена, дори да му струвало живота (както не било изключено да стане). Питър бил несправедливо хвърлен в затвора. Истинският крал на Делейн се намирал не на трона, а заключен в студена двустайна килия на върха на Иглата. И ако били необходими противозаконни средства, за да се оправят нещата отново, значи така трябвало да бъде. Но…

— Салфетките — промърморил Пейна. Мисълта му непрекъснато се връщала към тях. — Преди да се прибегне към въоръжена сила за освобождаването на истинския крал и възкачването му на престола, трябва да се проучи въпроса със салфетките. Трябва да бъде попитан. Денис… и може би момчето на Стаад… даа…

— Милорд? — попитал Арлън зад гърба му. — Зле ли сте?

— Зле съм — съгласил се Пейна унило. — Но не е нещо, което моят лекар може да оправи, Арлън.

Пейна се обърнал към иконома си и приковал поглед в него.

— Преди да се превърнем в хора извън закона, искам да знам защо той помоли за кукленската къщичка на майка си и за салфетки с храната.