Очите на дракона

30.

След като оставил Роланд (старецът се чувствал по-жизнен от всякога, сигурен признак, че Драконовият пясък в него действал), Флаг се върнал в мрачните си подземни стаи. Той извадил щипците и пакетчето, което съдържало останалите няколко зрънца пясък, и ги сложил върху огромното старо бюро. После обърнал пясъчния си часовник и се върнал към четенето.

Отвън вятърът свирел и виел, а бабите се въртели безсънни в леглата и разправяли на съпрузите си, че Рианон, Черната вещица от Куу, язди тази нощ омразната си метла и помага за извършването на зли дела. Съпрузите изсумтявали, обръщали се на другата страна и казвали на жените си да заспиват и да ги оставят на мира. В по-голямата си част те били безчувствени хора; когато се иска нюх, който да долови какво се носи във въздуха, винаги е по-добре да се разчита на старите баби.

По едно време някакъв паяк се изкатерил до средата на книгата, докоснал едно толкова ужасно заклинание, че дори магьосникът не смеел да го използва и мигновено се превърнал на камък.

Флаг се ухилил.

Когато пясъчният часовник се изпразнил, той пак го обърнал. И пак. И пак. Обръщал го общо осем пъти и, когато отбелязващото осмия час количество пясък почти изтекло, той се захванал да си довърши работата. В една тъмна стая на известно разстояние от неговия кабинет по коридора той държал голям брой животни и сега отишъл първо там. Малките същества се разтичали и изпокрили при доближаването на Флаг… за което не ги винял.

В най-отдалечения ъгъл имало плетена ракитена клетка с десетина кафяви мишки — замъкът бил пълен с такива мишки и това било важно. Тук долу имало и огромни плъхове, но тази вечер на Флаг не му трябвал плъх. Кралският плъх горе вече бил отровен; сега една проста мишка щяла да бъде достатъчна, за да осигури лепването на престъплението върху кралското плъхче. Ако всичко вървяло добре, Питър скоро щял да бъде така здраво заключен, както и тези мишки.

Флаг бръкнал в клетката и измъкнал една. Тя ужасено треперела в свитата му длан. Можел да почувства бързото тупкане на сърчицето й и знаел, че ако просто я подържи, тя не след дълго ще умре от страх.

Флаг насочил кутрето на лявата си ръка към мишката. Нокътят му проблеснал за миг в бледо синьо.

— Спи — наредил магьосникът и мишката паднала на едната си страна и заспала върху отворената му длан.

Флаг я отнесъл в кабинета си и я положил върху бюрото, където от по-рано бил оставил преспапието от обсидиан. Сега отишъл до своя килер и източил в една чинийка малко медовина от дървеното буре. Подсладил я с мед, поставил я върху бюрото, после излязъл в коридора и отново си поел дълбоко въздух на прозореца.

Като задържал дъха си, той се върнал вътре и с помощта на щипците изсипал всичко, с изключение на последните три-четири зрънца Драконов пясък, в подсладената медовина. После отворил друго чекмедже на бюрото си и извадил ново пакетче, което било празно. Тогава бръкнал до самото дъно на същото чекмедже и извадил една много специална кутия.

Новото пакетче било омагьосано, но магията му не била много силна. То щяло да задържи безопасно Драконовия пясък само за кратко. После той щял да започне да разяжда хартията. Нямало да я подпали, щом е в кутията — въздухът нямало да стигне. Но тя щяла да започне да пуши и да тлее, което било достатъчно. И било хубаво.

Гърдите на Флаг го болели за въздух, но той все пак отделил един миг, за да погледне към тази кутийка и да се поздрави. Бил я откраднал преди десет години. Ако на времето някой го бил попитал защо я взима, нямало да е по-наясно, отколкото защо е показал на Томас тайния проход, който завършвал зад драконовата глава — усетът за неприятности му бил казал да я вземе, че ще влезе в употреба, затова я прибрал. След всички тези години в бюрото му, това полезно време бе дошло.

Върху капака на кутийката било гравирано ПИТЪР.

Саша я подарила на своето момче; то я оставило за момент върху някаква маса в един коридор, когато трябвало да изтича до другия край на коридора за нещо; Флаг минал оттам, видял я и я мушнал в джоба си. Питър бил съсипан от мъка, разбира се, а когато един принц е разстроен — дори принц, който е само на шест годинки — хората не остават безучастни. Било организирано търсене, но кутийката така и не била открита.

С помощта на щипците Флаг внимателно изсипал последните няколко зрънца Драконов пясък от оригиналното пакетче, което било напълно омагьосано, в пакетчето, което било омагьосано само донякъде. После се върнал при прозореца в коридора, за да поеме пресен въздух и отново не дишал, докато новото пакетче не било поставено в античната дървена кутийка, щипците положени вътре до него, капачето на кутийката бавно затворено и оригиналното пакетче изхвърлено в канала.

Флаг вече бързал, но се чувствал достатъчно сигурен.

Мишката спи; кутийката — затворена; изобличаващите доказателства — заключени на сигурно вътре. Всичко вървяло много добре.

Като насочил кутрето на лявата си ръка към мишката, легнала изпъната върху бюрото му, подобно на кожено килимче за феи, Флаг изкомандвал:

— Събуди се.

Краченцата на мишката потрепнали. Очичките й се отворили. Главичката й се надигнала.

Усмихвайки се, Флаг завъртял кутрето си в кръг и казал:

— Тичай.

Мишката заописвала кръгове.

Флаг разлюлял пръста си нагоре-надолу.

— Скачай.

Мишката започнала да подскача на задните си крачета, като куче в цирка, а очите й ужасено се въртели.

— Сега пий — наредил Флаг и посочил с кутрето си чинийката, съдържаща подсладената медовина.

Отвън вятърът бурно зафучал. В другия край на града една кучка родила кучило от двуглави кученца. Мишката пила.

— Сега — рекъл Флаг, когато мишката изпила достатъчно от отровата, за да изпълни предназначението си — спи пак.

И мишката заспала.

Флаг забързал към покоите на Питър. Кутийката била в един от многото му джобове — магьосниците имат много, много джобове, — а спящата мишка в друг. Той минал покрай няколко слуги и една смееща се групичка пияни придворни, но никой не го видял. Все още бил мъгляв.

Покоите на Питър били заключени, но това не било никакъв проблем за човек с талантите на Флаг. Три махвания с ръце и вратите се отворили. Стаите на младия принц били празни, естествено — момчето все още било с приятелката си. Флаг не знаел толкова много за Питър, колкото за Томас, но и то било достатъчно — знаел, например, къде Питър държи малкото съкровища, които смятал, че си струва да бъдат крити.

Магьосникът отишъл право при библиотеката и измъкнал три-четири досадни учебника. Натиснал дървеното ръбче отзад и чул как изщраква пружинката. Тогава плъзнал встрани едно панелче и разкрил малка ниша в гърба на шкафа. Тя не била дори заключена. В нишата имало копринена панделка за коса, подарена на Питър от неговата дама, пакетче писма, които тя му била писала, няколко писма от него до нея, пропити с такава бурна страст, че не бил дръзнал да й ги изпрати и малко медальонче с портрета на майка му в него.

Флаг отворил гравираната кутийка и много внимателно разкъсал едното ъгълче на пакетчето. Сега то изглеждало, като че ли го е гризала мишка. Флаг затворил отново капачето и поставил кутийката във вдлъбнатото пространство.

— Ти плака толкова много, когато загуби тази кутийка, скъпи ми Питър — промърморил той. — Но мисля, че може да плачеш дори повече, когато тя се намери — и се изкикотил.

Поставил спящата мишка до кутийката, затворил отделението и старателно поставил книгите обратно на мястото им.

После си тръгнал и спал добре. Задавали се големи неприятности и Флаг бил убеден, че е действал, както най-обичал — зад кулисите, невидян от никого.