Очите на дракона

21.

След като веднъж планът му бил измислен — план, който щял да го отърве завинаги и от Роланд, и от Питър — Флаг не губил никакво време. Първо използвал цялото си магьосническо изкуство, за да възвърне доброто здраве на краля. Със задоволство установил, че магическите му отвари действат по-ефикасно от всякога, което пак било по ирония на съдбата. Той съвсем искрено желаел да накара Роланд да се чувства по-добре, затова отварите вършели работа. Но Флаг искал да го накара да се чувства по-добре, за да може да го убие и то като осигури всички да узнаят, че става дума за убийство. Наистина звучи странно, ако се замисли човек над тези неща.

В една ветровита нощ, по-малко от седмица след като кралската суха кашлица престанала, Флаг отключил бюрото си и извадил тиковата кутийка. Той промърморил: „Добре свършено“ на клефния морков, който изквичал безмозъчно в отговор, после вдигнал тежкото капаче и извадил отвътре по-малката кутийка. Използвал ключето на врата си, за да я отвори и извадил пакетчето с Драконов пясък. То било омагьосано и защитено от ужасната сила на Драконовия пясък. Или поне Флаг така смятал. Но той не поемал никакви рискове — измъкнал пакетчето с малки сребърни щипци и го положил до предварително оставения върху бюрото кралски бокал. По челото му избила пот на големи кръгли капки, тъй като работата действително била трудна и деликатна. Една малка грешчица и щял да плати с живота си.

Флаг излязъл в коридора, който водел към тъмниците и започнал да диша дълбоко. Той се свръхвентилирал. Когато диша бързо, човек изпълва цялото си тяло с кислород и може дълго да задържа дъха си. По време на критичната фаза на своите приготовления Флаг възнамерявал да не диша изобщо. Нямало да има грешки, нито големи, нито малки. Твърде добре се забавлявал, за да умре.

Той поел последна голяма глътка чист въздух от зарешетения прозорец до вратата на своето жилище и влязъл отново в покоите си. Отишъл при пликчето, извадил от пояса си кама и внимателно го разрязал. Върху бюрото имало плоско парче обсидиан, което магьосникът използвал като преспапие — в онези дни обсидианът бил най-твърдата известна скала. Пак с помощта на щипците, той хванал пакетчето, обърнал го наопаки и изсипал по-голямата част от зеления пясък. Оставил си съвсем мъничко — малко повече от десетина зрънца, но това резервно количество играело изключително важна роля в неговия план. При цялата си твърдост, обсидианът моментално започнал да пуши.

Вече били минали трийсет секунди.

Флаг вдигнал обсидиана внимателно, за да не би някое зрънце Драконов пясък да се допре до кожата му — ако това станело, то щяло да си пробива път навътре, докато стигне до сърцето му и го подпали. Магьосникът обърнал камъка над бокала и изсипал зрънцата.

Сега, бързо, преди пясъкът да е започнал да разяжда стъклото, Флаг сипал вътре малко от любимото вино на краля — от същия вид, който Питър вероятно в този момент поднасял на баща си. Пясъкът се разтворил мигновено. За секунда червеното вино зловещо заискрило в зелено, после пак придобило обичайния си цвят.

Петдесет секунди.

Флаг се върнал при бюрото. Той вдигнал плоското парче скала и хванал камата си за дръжката. Само няколко зрънца Драконов пясък били докоснали острието, докато прорязвало хартията, но те вече си проправяли път навътре и зли малки струйки пушек се издигали от дупчиците в андуанската стомана. Магьосникът понесъл и камъкът, и камата навън, към коридора.

Седемдесет секунди и гръдният му кош започвал да се къса за въздух.

Десет метра по-надолу в коридора, който водел към тъмниците, ако го следваш достатъчно дълго (пътуване, което никой в Делейн не желаел да направи), имало решетка на пода. Флаг можел да чуе клокоченето на водата и, ако не сдържал дъха си, щял да усети и ужасната смрад. Там минавал един от каналите на замъка. Магьосникът пуснал в него камъка и камата, и въпреки туптящия си гръден кош се ухилил при двойния плясък. После забързал обратно към прозореца, навел се колкото можел по-навън и задъхано започнал дълбоко да си поема въздух.

Когато си възвърнал нормалното дишане, Флаг се върнал в кабинета. Върху бюрото му вече стояли само щипците, пакетчето и чашата с вино. По щипците нямало нито едно зрънце пясък, а песъчинките останали в омагьосаното пакетче и не можели да му причинят вреда, докато полагал разумни грижи за себе си.

Той чувствал, че досега се е справил много добре. Работата без съмнение не била още свършена, но началото било обещаващо. Флаг се навел над бокала и вдъхнал дълбоко. Сега вече нямало опасност; смесел ли се пясъкът с течност, парите му ставали безвредни и неуловими. Драконовият пясък причинявал смъртоносни изпарения само при допир с твърдо тяло, каквото бил например камъкът. Или човешката плът. Флаг вдигнал бокала нагоре към светлината, като се възхищавал на кървавия му блясък.

— Една последна чаша вино, кралю мой — казал той и се смял, докато двуглавият папагал изпищял от страх. — Която да ти стопли вътрешностите.

Той седнал, обърнал пясъчния си часовник и започнал да чете от една голяма книга със заклинания, подвързана с човешка кожа. Флаг я четял от хиляда години и бил стигнал само до първата четвърт. Да се чете твърде дълго от тази книга, написана сред високите, далечни равнини на Ленг от някакъв луд на име Алхазред, означавало и сам да полудееш.

Един час… само един час. Когато горната половина на пясъчния му часовник се изпразнела, той щял да бъде сигурен, че Питър е идвал и си е отишъл. Един час и той щял да отнесе на Роланд тази последна чаша вино. За миг Флаг се загледал в белия като кост пясък, който равномерно изтичал през гърлото на пясъчния часовник, а после най-спокойно се навел над книгата си.