Очите на дракона

55.

Един от низшите надзиратели донесъл на Питър пособията за писане, за които бил помолил. Той хвърлил на Питър бдителния поглед на често ритана улична котка и се шмугнал навън, преди да е успял да получи част от гнева, който се бил излял върху главата на Безън.

Питър седял край разнебитената масичка до прозореца, а дъхът му замръзвал от лютия студ. Той слушал неуморния вой на вятъра около върха на Иглата и гледал надолу към светлините на града.

Драги Върховен съдия Пейна, написал върху листа и спрял.

Дали като видиш от кого е бележката, ще я смачкаш в ръка и ще я хвърлиш в огъня непрочетена? Или ще я прочетеш и ще се изсмееш презрително на глупака, който първо убива баща си, а после дръзва да очаква помощ от Върховния съдия-изпълнител на Делейн? Или, може би, дори ще прозреш плана ми и ще разбереш какво се опитвам да направя?

Тази вечер Питър бил в по-ведро състояние на духа и си помислил, че отговорът на всичките три въпроса вероятно ще бъде не. Планът му като нищо можел да се провали, но не било правдоподобно да бъде прозрян от такъв подреден и методичен човек като Пейна. За съдия-изпълнителят да прозре намеренията на Питър било толкова вероятно, колкото да облече рокля и да захване бърз моряшки танц насред Площада на Иглата при пълнолуние. А аз го моля за нещо толкова дребно, помислил си Питър. Наченките на усмивка отново докоснали устните му. Или поне се надявам и вярвам, че така ще му се види… на него.

Той се привел напред, потопил перото в мастилницата и започнал да пише.