Очите на дракона

56.

На следващата вечер, малко след като ударило девет, икономът на Андерс Пейна отговорил на необичайно късно почукване и насочил поглед покрай дългия си нос към застаналата на стъпалата фигура на главния надзирател. Арлън — това било името на иконома — познавал Безън от преди, естествено; както и господарят на Арлън, Безън бил част от кралската машина на закона. Но Арлън не го познал сега. Боят, който Питър му нанесъл, се бил възползвал от изминалия един ден, за да улегне и лицето на Безън напомняло картина на залез в червено, пурпурно и жълто. Лявото му око било съвсем леко отворено, и все още не представлявало нещо повече от цепка. Той изглеждал като джудже-върколак и икономът почти веднага понечил да затвори вратата.

— Почакай — изръмжал грубо Безън, с което накарал иконома да се поколебае. — Идвам с послание за господаря ти.

Икономът продължил да се колебае още миг, а после пак тръгнал да затваря вратата. Подпухналото, подуто лице на мъжа било страшно. Възможно ли било наистина да е джудже, горе, от северните покрайнини? Предполагало се, че и последните от тези диви, облечени в кожи племена са или измрели, или избити още от времето на дядо му и все пак… човек никога не знаел…

— То е от принц Питър — продължил Безън. — Ако затвориш тази врата, според мен по-късно може да чуеш строги приказки от своя господар.

Арлън отново се поколебал, разкъсван между желанието да захлопне вратата пред носа на страшния върколак и силата, която все още съдържало името на принц Питър. Ако този човек идвал от името на Питър, значи той трябвало да е главният надзирател на Иглата. И все пак…

— Ти не приличаш на Безън — заявил икономът.

— И ти не приличаш на баща си, Арлън, което неведнъж ме е карало да се чудя къде може да е ходила майка ти — засякъл го грубо тромавият върколак и мушнал един изцапан плик през цепката на все още открехнатата врата. — Ето… отнеси му това. Аз ще почакам. Затвори вратата, ако толкова искаш, макар че тук отвън е дяволски студено.

Арлън пет пари не давал, дори да било двайсет градуса под нулата. Той нямал намерение да пуска този ужасен на вид човек да си топли краката пред огъня в кухнята на прислугата. Икономът грабнал плика, затворил вратата, пуснал резето, направил една крачка… а после се върнал и пуснал и второто резе.