Очите на дракона

141.

Викът му не бил от ярост, а от ужас. Бялото му лице бледнеело, косата му щръкнала, устата му треперела неудържимо. Питър бил поразен от приликата, но познал брат си. Флаг останал напълно заблуден от горящия огън и тъмните сенки, хвърляни от перилата на стола, в който седял Томас.

Той забравил за Питър. Насочил секирата си към фигурата на стола. Веднъж вече убил стареца с отрова, а ето го отново тук — седял в пропития с мирис на медовина халат, държал в ръце лъка и стрелата и гледал към Флаг с измъчен, обвиняващ поглед.

— Призрак! — изпищял Флаг. — Дух или демон от ада, все ми е едно! Вече те убих веднъж! Ще те убия отново! Олелееее…

Томас винаги бил отличен стрелец с лък. Въпреки че рядко ловувал, докато Питър бил в затвора, той често ходел на стрелбището, а и независимо дали бил пиян или трезвен, притежавал точното око на баща си. Имал хубав лък от тисово дърво, но никога досега не бил опъвал някой, подобен на този. Бил лек и гъвкав, но се усещала и странна сила от дървената му част. Бил огромно, но изящно оръжие, дълго два метра и половина, и Томас нямал място да го опъне както трябва, докато седял, но все пак се справил донякъде, без каквито и да било усилия.

Врагобой била може би най-огромната стрела, изработвана някога, от сандалово дърво, с три пера от крилата на андуански сокол и връх от накалена стомана. Била се нагорещила при опъването и Томас усещал топлина да лъха към лицето му като от отворена пещ.

— Говориш само лъжи, магьоснико — казал Томас меко и пуснал тетивата.

Стрелата излетяла от лъка. Когато пресичала стаята, тя минала точно през центъра на медальона на Ливън Валера, който още се полюлявал от протегнатата ръка на Питър. Верижката се изхлузила с лек, звънтящ звук.

Вече ви казах, че още от нощта в северните гори, когато той и войските, които командвал, нощували след безплодната експедиция за издирване на изгнаниците, Флаг бил преследван от сън, чието съдържание не можел да си спомни. След него винаги се събуждал с лява ръка, притисната към лявото му око, сякаш бил ранен точно там. Окото горяло минути, след като се събудел, въпреки че не откривал нищо, което да не му било наред.

Сега стрелата на Роланд, с нанизания на върха й медальон на Валера с форма на сърце, прелетяла през стаята на мъртвия крал и се забила в това око.

Флаг изревал. Секирата с две остриета паднала от ръката му и дръжката на това подгизнало с кръв оръжие се разделила на две веднъж и завинаги, когато се ударила в пода. Флаг отскочил назад, а едното му око останало приковано в Томас. На мястото на другото се виждало златното сърце със засъхналата на върха му кръв на Питър. Около ръбовете на това сърце се стичала някаква воняща черна течност, за която било повече от сигурно, че не е кръв.

Флаг отново изкрещял, паднал на колене и…

…и изведнъж изчезнал.

Очите на Питър се ококорили. Бен Стаад извикал. За миг дрехите на Флаг запазили формата на тялото му, за миг стрелата продължила да виси във въздуха, с прободеното сърце полюляващо се върху нея. След това дрехите се свлекли, стрелата Врагобой паднала и изтракала на каменния под. Стоманеното й острие пушело, както пушело едно време, когато Роланд го издърпал от гърлото на дракона. Сърцето запламтяло тъмночервено за миг, а формата му останала завинаги отпечатана върху камъка, където паднало след като магьосникът изчезнал.

Питър се обърнал към брат си.

Призрачното спокойствие на Томас изчезнало. Той вече не приличал на Роланд. Изглеждал като едно уплашено и ужасно изморено малко момче.

— Питър, съжалявам — казал той и започнал да плаче. — Съжалявам повече, отколкото някога би могъл да предположиш. Сигурно ще ме убиеш сега, а аз това и заслужавам. Да, знам, че е така, но преди да го направиш, ще ти кажа нещо: аз платих. Да, наистина платих. Плащах и плащах и плащах. Сега можеш да ме убиеш, ако такова е желанието ти.

Томас отметнал глава и затворил очи. Питър се приближил. Останалите затаили дъх, с очи — разширени и кръгли.

Нежно, Питър дръпнал брат си от стола на баща им и го прегърнал.

Питър го държал в прегръдките си, докато отминала бурята от хълцания, казал му, че го обича и че винаги ще го обича, след което и двамата заплакали под драконовата глава, а лъкът на баща им лежал в краката им. По някое време другите се измъкнали от стаята и оставили двамата братя сами.