31.

През следващите три дни крал Роланд изглеждал по-здрав, по-енергичен и по-решителен, отколкото някой го бил виждал от години — така се говорело из двора. При посещение на своя болен и трескав брат в жилищните му помещения, Питър с благоговение споменал пред Томас, че онова, което било останало от косата на баща им, действително изглежда си променяло цвета — от бебешки финото искрящо бяло на последните му горе-долу четири години към метално-сивото на зрялата му възраст.

Томас се усмихнал, но през него минала нова смразяваща тръпка. Той помолил Питър за още едно одеяло, но всъщност не от одеяло имал нужда — имал нужда да престане да вижда тази последна наздравица, което, разбира се, било невъзможно.

После, след вечерята на третия ден, кралят се оплакал от лошо храносмилане. Флаг предложил да извикат дворцовия лекар. Роланд отхвърлил предложението, като казал, че се чувства добре, всъщност по-добре, отколкото се бил чувствал от месеци, от години…

Той се оригнал. Това било дълъг, сух, гърмящ звук. Празничната тълпа в балната зала се умълчала изненадано и се изпълнила с лоши предчувствия, щом кралят повторил. Музикантите в ъгъла престанали да свирят. Когато Роланд се изправил, сред присъстващите преминало спонтанно ахване. Бузите на краля горели. От очите му се стичали димящи сълзи. От устата му излизал още пушек.

В огромната трапезария имало може би около седемдесет души — грубо облечени ездачи (които ние сигурно бихме нарекли рицари), натруфени придворни и техните дами, куртизанки, шутове, музиканти, малка група актьори в единия ъгъл, които щели да изнасят представление по-късно, огромен брой слуги. Но Питър бил този, който изтичал към баща си; Питър бил този, когото всички видели да отива при обречения и Флаг съвсем не останал недоволен от това.

Питър. Те щели да запомнят, че е бил Питър.

Роланд притиснал с една ръка стомаха си, а с другата — гърдите. Изведнъж от устата му бликнал сиво-бял облак пушек. Сякаш кралят се бил научил по някакъв удивителен нов начин да разказва историята за най-голямото си геройство.

Но това не било никакъв номер и се разнесли писъци, щом пушекът заизлизал не само от устата, но и от ноздрите, ушите и ъгълчетата на очите му. Гърлото му било толкова червено, че изглеждало почти пурпурно.

Дракон! — изкрещял Роланд, докато се стоварвал в ръцете на сина си. — Дракон!

Тази дума се оказала последната в живота му.

Загрузка...