Очите на дракона

68.

На осемнайсетия ден от царуването на Томас първата салфетка се намирала върху подноса със закуската на Питър, когато му бил донесен сутринта. Тя била толкова голяма, а закуската толкова малка, че на практика напълно покривала храната. Питър се усмихнал за първи път, откакто бил дошъл на това студено, високо място. Бузите и брадичката му били засенчени от зачатъците на брада, която щяла да порасне гъста и дълга в тези две проветриви стаи и той съвсем приличал на изгубил надежда герой… докато не се усмихнал. Усмивката озарила лицето му с магическа сила, направила го силно и лъчезарно — тя приличала на сигнален огън, около който човек си представял как се събират войници за битка.

— Бен — промърморил той и повдигнал салфетката за едното ъгълче. Ръката му леко треперела. — Знаех, че ще го направиш. Благодаря ти, приятелю. Благодаря.

И Питър веднага използвал първата си салфетка, за да изтрие с нея сълзите, които сега свободно се стичали по страните му.

Шпионката в здравата дървена врата се отворила. В очертанията й пак се появили двамата низши пазачи, наподобяващи двуглавия папагал на Флаг, притиснали буза до брадясала буза в тясното пространство.

— Дано бебчето да не забрави да си изтрие брадичката! — извикал единият с дрезгав, припяващ глас.

— Надявам се бебчето да не забрави да си избърше яйчицето от ризката! — добавил другият и двамата избухнали в подигравателен смях. Питър не погледнал към тях и усмивката му не избледняла.

Пазачите видели тази усмивка и прекратили шегите. В нея имало нещо, което забранявало подигравките.

След известно време те затворили шпионката и оставили Питър на мира.

И с обяда му този ден дошла салфетка.

И с вечерята.

Салфетките пристигали при Питър в самотната му килия в небето през следващите пет години.