Очите на дракона (Стивън Кинг) читать бесплатно онлайн полную версию книги

127.

Вятърът отслабнал, но останал много студен. Духал срещу голите бузи и длани на Питър и ги правел безчувствени. Той бавно, бавно се спускал, придвижвал се предпазливо. Знаел, че ако предпазливостта му го изостави, ще падне. Огромните зидани камъни пред него равномерно се търкаляли нагоре — много скоро започнало да му се струва, че той остава неподвижен, а се движи самата Игла. Не му достигал дъх. Студен сух сняг биел в лицето му. Въжето било тънко и, ако ръцете му измръзнели още малко, той въобще нямало да го усеща.

Докъде бил стигнал?

Не смеел да погледне надолу и да види.

Отделни снопчета нишки над него, сръчно вплетени заедно, както само жена би могла да изтъче черга, били започнали да припукват. Питър не го знаел и така вероятно било по-добре за него. Критичното напрежение почти било достигнато.