Очите на дракона

Пейна,

Реших да живея.

Бях чел съвсем малко за Иглата, преди да се озова в действителност в нея и макар нещата, които бях чувал, да са повече, те бяха предимно слухове. Едно от тях беше, че затворниците могат да заплащат за известни дребни услуги. Изглежда наистина е така. Аз, разбира се, нямам пари, но си мислех, че ти би могъл да поемеш разноските ми в този случай. Неотдавна ти направих услуга и, ако се съгласиш да плащаш на главния надзирател сумата от осем гилдера — такава сума да му бъде изплащана при започването на всяка година, която прекарвам в това злочесто място — ще смятам услугата за отплатена. Тази сума, както ще забележиш, е съвсем дребна. Такава е, защото искам само две неща. Ако уредиш Безън да си „намаже пръстите“, за да ги получа, повече няма да те безпокоя.

Съзнавам лошата светлина, в която ще бъдеш поставен, ако се разчуе, че макар и мъничко си ми помогнал. Предлагам ти да използваш за посредник моя приятел Бен, ако решиш да изпълниш молбата ми. Не съм говорил с Бен откакто съм арестуван, но мисля и се надявам, че ми е останал верен. Бих предпочел да помоля него, вместо теб. само че семейство Стаад не е от богатите и Бен няма свои пари. Срамувам се да искам пари от когото и да било, по нямам друг избор. Ако решиш, че не можеш да изпълниш молбата ми, ще те разбера.

Не съм убил баща си.

Питър