Очите на дракона

136.

Флаг тичал толкова бързо, както никога досега. Усещал предстоящото проваляне на всичките си планове в момента, когато практически били почти осъществени. Това не бивало да се случи. И той, както и Питър, знаел къде трябва да завърши всичко това.

Профучал покрай разтрепераните стражи, без дори да ги погледне. Те въздъхнали с облекчение, помислили, че сигурно не ги е видял… но сгрешили. Бил ги видял всичките и ги запомнил до един. След смъртта на Питър техните глави щели да украсяват стените на кулата година и един ден, поне така мислел той. А що се отнасяло до онзи пикльо, който водел патрула им, то той пръв щял да умре в Централната кула поне хиляда пъти.

Флаг претичал под арката на Западната порта и след това надолу през Главната западна галерия влетял в самия замък. Сънените обитатели, наизлезли по нощници, за да видят за какво е цялата тази врява, се разтрепервали при вида на побелялото му яростно лице и отстъпвали встрани, като правели кръстния знак, за да се предпазят от зло… защото Флаг сега изглеждал такъв, какъвто в действителност бил — един демон. Спуснал се по перилата на първото стълбище, което му се изпречило, приземил се на краката си (налчетата на ботушите му изпускали зелени искри като очите на рис) и продължил да тича.

Продължавал към апартамента на Роланд.