— Ще нося главата ти отпред на седлото си цели хиляда години! — викал Флаг.
Нагоре, нагоре. Стъпало по стъпало.
— Оо, какъв хубав трофей ще излезе от теб!
Двайсет. Трийсет. Четирийсет.
Ботушите му чаткали по камъка и от него изскачали зелени искри. Очите му блестели. Усмивката му била отровна.
ЕТО МЕ, ИДВАМ, ПИТЪР!
Седемдесет. Оставали двеста и трийсет стъпала за изкачване.