118.

Ще нося главата ти отпред на седлото си цели хиляда години! — викал Флаг.

Нагоре, нагоре. Стъпало по стъпало.

Оо, какъв хубав трофей ще излезе от теб!

Двайсет. Трийсет. Четирийсет.

Ботушите му чаткали по камъка и от него изскачали зелени искри. Очите му блестели. Усмивката му била отровна.

ЕТО МЕ, ИДВАМ, ПИТЪР!

Седемдесет. Оставали двеста и трийсет стъпала за изкачване.

Загрузка...