Питър чул звука и усетил, че въжето се скъсва. Студен вятър брулел лицето му. Опитал да се подготви за падането, знаел, че щяло да последва след по-малко от секунда. Болката, ако не умре на място, щяла да бъде нетърпима.
И тъкмо тогава Питър бухнал в дебелия, плътен куп от кралски салфетки, примъкнати в една открадната количка, теглена от Фриски по пътя от замъка през целия Площад, та чак дотук. Кралски салфетки, които Бен, Денис и Нейоми трескаво били струпали на купчина. Големината на тази купчина, която изглеждала като бяла купа сено, така и никога не се узнала, понеже Бен, Денис и Нейоми изказвали различни мнения по въпроса. Може би представата на Питър била най-меродавна, тъй като той бил единственият, който попаднал тъкмо в средата й. А Питър вярвал, че тази нахвърлена, прелестна, животоспасяваща купчина от салфетки трябва да е била висока поне шест метра и от всичко, което ми е известно, все ми се струва, че може и да е имал право.