Очите на дракона

45.

Когато Улрих Уикс, който изтеглил бялото камъче и заел мястото на Пейна зад съдийската маса, обявил решението на съда, зрителите — много от които се кълнели с години, че Питър ще стане най-добрия крал на Делейн в цялата му дълга история — бурно аплодирали. Те станали на крака и се втурнали напред… и ако не ги била задържала редица от Вътрешни бранители с извадени мечове, като нищо можели да превърнат присъдата от доживотен затвор и заточение на върха на Иглата в смърт, линчувайки младия принц. Докато го отвеждали, върху него като валели плюнки и Питър цял бил покрит с тях. И все пак той вървял с вдигната глава.

Вляво от голямата съдебна зала имало врата, която водела към тясно коридорче. То било дълго около четирийсет крачки и след него започвали стълбите. Те се извивали нагоре и нагоре, в безкрайна спирала, чак до върха на Иглата, където Питър го очаквали двете стаи, в които щял да живее отсега нататък, до деня на своята смърт. Стъпалата били всичко триста. Ние ще отидем при Питър на върха, в неговите стаи, когато му дойде времето; историята му, както ще видите, още не е завършена. Но няма да се изкачваме с него, защото това било срамно изкачване, той оставял полагащото му се по право място на крал на дъното и с горда стъпка, изпънати рамене и вдигната глава отивал да заеме мястото на кралски затворник на върха — няма да е възпитано да го следваме, нито ние, нито който и да е друг при такъв маршрут.

Нека по-скоро да поговорим малко за Томас и да видим какво се случило с него, когато се възстановил и открил, че е станал крал на Делейн.