Очите на дракона

5.

Вие сигурно си мислите — ако сте си направили труда да мислите за това изобщо — че Роланд спрял да взема странната зелена напитка на Флаг след раждането на Питър. Не било така, той продължавал от време на време да я пие. Правел го, защото обичал Саша и искал да й достави удоволствие. По някои места хората приемат, че само мъжете харесват секса и всяка жена би била благодарна да бъде оставена на мира. Народът на Делейн, обаче, не поддържал тези странни схващания — той приемал, че жената получава естествено удоволствие от действието, което създава носещите най-голямо удоволствие същества на земята. Роланд знаел, че не е достатъчно внимателен към своята съпруга в това отношение, но решил да бъде колкото е възможно по-внимателен, дори ако трябва да използва и напитката на Флаг. Магьосникът бил единствения, който знаел колко рядко отива кралят в леглото на своята кралица.

Около четири години след раждането на Питър, в Новогодишния ден, над Делейн се извила страхотна буря. Тя била най-голямата от незапомнени времена, с изключение на една друга, за която ще ви разкажа по-нататък.

Поддавайки се на импулс, който не можел дори сам да си обясни, Флаг разбъркал на краля лекарство с двойна сила — може би нещо във вятъра го накарало да постъпи така. В друг случай Роланд би направил гримаса от ужасния вкус и навярно щял да остави напитката, но възбудата от бурята станала причина този път тържеството по случай Новогодишния ден да бъде особено весело и Роланд бил много пиян. Пламтящият в огнището огън му напомнял за последния експлозивен дъх на дракона и той безброй пъти вдигал наздравица за главата, която била закована на стената. Така че изпил зелената течност на една-единствена глътка и веднага го обзела зла похот. Той напуснал залата за вечеря и отишъл при Саша. В процеса на опитите си да я обича, Роланд я наранил.

— Моля те, съпруже — извикала тя, хлипайки.

— Извинявай — смутолевил той. — Хъррр…

Роланд заспал непробудно до нея и останал безчувствен през следващите двайсет часа. Саша никога не забравила странната миризма на дъха му от онази нощ. Напомнял й мирис на гнила плът, на смърт. Какво ли, почудила се тя, е ял… или пил?

Роланд никога повече не докоснал напитката на Флаг, но въпреки всичко магьосникът бил доволен. Девет месеца по-късно Саша родила Томас, своя втори син. Тя умряла, докато му давала живот. Такива неща се случват, разбира се, и макар че всички тъжали, никой не бил истински изненадан. Хората смятали, че знаят какво е станало. Но единствените в кралството, които действително познавали обстоятелствата около смъртта на Саша, били Ана Сключеновежда, акушерката и Флаг, кралският магьосник. Най-накрая търпението на Флаг по отношение намесата на Саша се било изчерпало.