Очите на дракона

41.

Странно заседание се състояло в три часа този следобед в Кралския съд на Делейн в основата на Иглата — огромна зала, станала известна с течение на годините просто като „Съдът на Пейна“.

Заседание — тази дума не ми харесва. Тя е прекалено слаба и дребна, за да опише огромното по значение решение, което било взето този следобед. Не мога да кажа и изслушване или дело, защото това заседание нямало никаква законова основа, но то било много важно, както мисля, че и вие ще се съгласите.

Залата била достатъчно голяма, за да побере петстотин души, но този следобед там имало само седем. Шестима от тях се били скупчили плътно един до друг, сякаш ги изнервяло да са толкова малко на място, предназначено за толкова много. Кралският герб на Делейн — еднорог, пробождащ дракон — висял на една от заоблените каменни стени и Питър открил, че от време на време погледът му се връща върху него. Освен Питър, в залата се намирали Пейна, Флаг (разбира се, Флаг бил този, който стоял малко по-встрани от останалите) и четирима от Кралските велики адвокати. Великите адвокати били общо десет, но другите шестима изслушвали дела в различни, отдалечени краища на Делейн. Пейна решил, че не може да ги чака. Той знаел, че трябва да действа бързо и решително, иначе в кралството можело да се пролее кръв. Знаел го, но се дразнел от мисълта, че ще има нужда от помощта на този хладнокръвен млад убиец, за да избегне такива кръвопролития.

Че Питър е убиец било нещо, което Андерс Пейна вече бил решил в собственото си сърце. Не му били повлияли кутията, зеленият пясък, нито дори изгорялата мишка, а единствено питъровите сълзи. Питър, трябва да му го признаем, не изглеждал вече нито виновен, нито слаб. Той бил блед, но спокоен и отново в пълно владение на себе си.

Пейна си прочистил гърлото. Звукът проечал глухо сред мрачните каменни стени на съдебната зала. Той притиснал ръка към челото си и не останал съвсем изненадан от открития там слой студена пот. Пейна бил изслушал през живота си показанията по стотици големи и сериозни дела; бил изпратил под секирата на палача повече хора, отколкото можел да си спомни. Но никога не бил мислил, че ще трябва да присъства на заседание като днешното и ще съди принц за убийството на неговия височайш баща… а такъв съд със сигурност щял да последва, ако този следобед всичко вървяло, както се надявал. Редно си е да се потя, помислил си той, а си е редно и потта да е студена.

Просто едно заседание. Нищо свързано със закона, нищо официално, нищо свързано с кралството. Но никой от тях — нито Пейна, нито Флаг, нито Великите адвокати, нито самият Питър — се лъжели. Истинското дело било сега. Това заседание. Властта била тук. Тази изгоряла мишка била задвижила огромен поток от събития. Той или щял да бъде спрян тук, както голямата река може да се спре близо до извора, когато е все още ручейче, или щял да прелее навън, събирайки мощ по пътя си, докато никоя сила на земята не е в състояние да го спре или да застане пред него.

Просто едно заседание, помислил си Андерс Пейна и изтрил още пот от челото си.