Очите на дракона

61.

Пейна разгърнал втората бележка на Питър и видял, че този път принцът е изпуснал имената и на двама им. Това било много хубаво. Момчето се учело бързо. А като прочел самата бележка, веждите му отскочили нагоре.

Пейна няколко пъти препречел бележката, преди да а хвърли в огъня. Тя го разтревожила, защото не я разбрал. Момчето гласяло нещо… или не бил прав? За какво му била къщичката на Саша? Доколкото на Пейна му било известно, тя все още се търкаляла някъде из хранилищата на замъка, събирала прах под някой чаршаф и нямало причина да не му я дадат… нямало да има, ако преди това възложел на някой добър специалист внимателно да я огледа и да се увери, че всички остри предмети — мънички ножчета и други подобни — са прибрани оттам. Той много добре си спомнял колко обичал Питър да си играе с кукленската къщичка на Саша, когато бил съвсем малък.

Спомнял си и — макар и много смътно — как Флаг протестирал, че едва ли подхожда на едно момче, което някой ден ще бъде крал, да си играе на кукли. Този път Роланд не послушал съвета на Флаг… мъдро, помислил си Пейна, защото Питър сам се отказал от къщичката като му дошло времето. Досега.

Да не би пък да е полудял? Пейна не вярвал да е така.

Салфетката, да… това можел да го разбере. Питър винаги бил настоявал на всяко ядене да има салфетка, винаги старателно я постилал върху скута си като малка покривчица. Дори когато излизал на екскурзия с баща си, Питър настоявал за салфетка. По-странното било, че не искал по-добра храна от обичайните оскъдни затворнически порции, както преди всичко би направил почти всеки друг благородник или кралска особа. Не, вместо това той искал салфетка.

Тази настойчивост винаги да е чист… винаги да има салфетка… е дело на майка му. Сигурен съм. Дали двете неща са свързани по някакъв начин? Но как? Салфетки… и кукленската къщичка на Саша. Какво ли означават?

Пейна не знаел, но абсурдното му чувство на надежда оставало. Той още помнел как Флаг не искал Питър да си играе с къщичката като момченце. Сега, години по-късно, Питър си я искал отново.

А и още една мисъл се таяла скрита зад всичко това — подобно на скрит в торта пълнеж. С тази мисъл Пейна почти не дръзвал да се занимава. Ако… само ако… Питър не е убил баща си, кой оставал тогава? Ами човекът, притежавал първоначално тази ужасна отрова, разбира се. Човекът, който щял да бъде нищо в кралството, ако Питър наследял баща си… човекът, който бил почти всичко сега, когато Томас седял на трона вместо Питър. Флаг.

Тази мисъл звучала страшно за Пейна. Тя предполагала, че правосъдието по някакъв начин е сбъркало и това било лошо. Но предполагала и, че ясната му логика, с която от край време се гордеел, е била надвита от изпитаната при вида на питъровите сълзи погнуса и тази идея — идеята, че е взел единственото най-важно решение в кариерата си въз основа на чувства, вместо на факти — била много по-лоша.

Каква вреда може да има, ако си получи кукленската къщичка, щом острите предмети ще бъдат извадени от нея?

Пейна придърпал пособията си за писане и накратко отговорил. Безън получил още два гилдера за изпиване — вече му била платена половината сума за малките услуги към принца всяка година. Той очаквал с надежда още кореспонденция, но такава не последвала.

Питър получил, каквото искал.