Очите на дракона

101.

Минало доста време преди Питър да успее да прдреди разбърканите си мисли. Умът му непрекъснато се връщал към един и същи въпрос: Какво е видял Денис, за да промени мнението си така тотално? Какво, в името на всички богове, може да е било това?

Малко по-малко той осъзнал, че няма значение. Денис бил видял нещо и това било достатъчно.

Пейна! Денис бил ходил при Пейна, и Пейна усещал… добре, старата лисица усещала нещо. Той мисли, че ти може да имаш некакъв План, но той Не Знай. Стара лисица, наистина. Не бил забравил молбата на Питър за кукленската къщичка и салфетките. Не знаел за какво точно му трябвали тези неща, но бил усетил нещо във въздуха. Да, точно и вярно.

В такъв случай какво трябвало да направи Питър?

Част от него, и то по-голямата, искала да постъпи, както вече бил запланувал. Бил събрал целия си кураж за това безразсъдно приключение, сега му било трудно да се откаже и то само, за да чака още. Пък и сънищата му го принуждавали да бърза.

Ти щеше да Узнайш името на тоз Черен Убиец, ако смеех да го Напиша. Но Не смея. Питър го знаел не по-зле, разбира се, и тъкмо това повече от всичко друго го убедило, че Денис наистина се е натъкнал на нещо. Питър чувствал, че Флаг скоро ще прогледне за новите разкрития и искал да изчезне, преди това да се е случило.

Дали можел да изчака един ден?

Може би да. Може би не.

Питър се измъчвал в нерешителност и колебание. Бен…

Томас… Флаг… Пейна… Денис… като на сън преминавали пред очите му. Какво трябвало да направи?

В края на краищата самото появяване на бележката, а не нейното съдържание, го убедило. За него самото й появяване по този начин, забодена в салфетка през същата нощ, в която възнамерявал да опита въжето, изработено от салфетки… означавало, че трябва да изчака. Но само една нощ. Нямало да чака помощта на Бен.

А Денис как щял да му помогне? Какво можел да направи той?

И изведнъж му просветнало и го споходила идея.

Питър седял на леглото си, наведен над бележката със свъсени вежди. Сега се изправил, очите му греели.

Погледнал отново към бележката.

Ако имаш на кво да пишеш, фърли долу Бележка и аз ще опитам да Я предам късно таз Нощ.

Разбира се, че имал нещо, върху което да пише. Не самата салфетка, защото можела да се забележи липсата й. Не и бележката на Денис, тъй като листът бил изписан и от двете страни, както и от край до край.

Но оставал пергаментът на Валера.

Питър се върнал в стаята. Погледнал към вратата и видял, че шпионката е затворена. Можел слабо да различи гласовете на надзирателите, които играели карти някъде под него. Прекосил стаята и махнал два пъти от прозореца, като се надявал, че Денис наистина е там някъде отсреща и го вижда. Поне трябвало да се надява на това.

Питър отново влязъл в спалнята, повдигнал подвижния камък и след известни усилия измъкнал медальона и пергамента. Обърнал пергамента откъм неизписаната страна… но откъде да намери мастило?

След миг отговорът го осенил. Щял да направи същото като Валера, разбира се.

Навел се над тънкия си дюшек, дръпнал няколко пъти силно шева му и той се разкъсал малко. Пълнежът бил от слама и не след дълго Питър успял да намери няколко хубави дълги сламки, които щели да му послужат за пера. След това взел медальона, който имал формата на сърце и долният му връх бил остър. Питър затворил очи за миг и казал кратка молитва. След това ги отворил, притиснал и завъртял върха на медальона към долната страна на китката си. Веднага бликнала кръв в доста по-голямо количество от преди, когато се убол с карфичката. Натопил първата сламка в кръвта си и започнал да пише.