Очите на дракона

15.

Може би се чудите какво представлявал Томас, а някои от вас може вече да са му отредили ролята на злодея, който охотно участвал в заговора на Флаг за отмъкването на короната от законният й собственик.

Всъщност случаят съвсем не бил такъв, макар за някои точно така да изглеждал и, разбира се, Томас действително играел някаква роля. Признавам, че той не приличал на истински добро момче — поне на пръв поглед. Със сигурност не бил добро момче и по начина, по който бил Питър, но никой брат не би изглеждал достатъчно добър до него и Томас вече знаел това по времето, когато навършил четири години — през годината след прочутото надбягване с чували и прочутият инцидент в двора на конюшнята. Питър рядко лъжел и никога не мамел. Той бил умен и благ, висок и красив. Приличал на майка им, която била така силно обичана от краля и народа на Делейн. Как можел Томас да се сравнява с подобна добрина? Прост въпрос с прост отговор. Не можел.

За разлика от Питър, Томас бил одрал кожата на баща си. Това доставяло известно удовлетворение на стареца, но не му носело удоволствието, което повечето мъже изпитват, когато имат син с чистия печат на техните черти. Видът на Томас прекалено много му напомнял за оглеждане в подиграващо се огледало. Той знаел, че фината руса коса на момчето ще посивее рано и после ще започне да пада; като станел на четирийсет Томас вече щял да бъде плешив. Знаел, че синът му никога няма да стане висок и, ако притежава и вкуса на баща си към бирата и медовината, ще носи пред себе си голям корем още на двайсет и пет. Пръстите на краката му вече били започнали да се обръщат навътре и Роланд предполагал, че Томас ще върви с неговото собствено полюшване на лъкоподобни крака.

Томас не бил точно добро момче, но не бива да мислите, че това го правело лош. Понякога бил тъжно момче, често притеснително момче (той бил наследил от баща си и още нещо — усиленото мислене карало носа му да се запушва и главата му да се чувства, като че ли в нея се търкалят канари) и нерядко ревниво момче, но не бил лош.

От кого ревнувал ли? Ами от брат си, разбира се. Той ревнувал от Питър. Не стигало дето Питър щял да бъде крал, о, не! Не било достатъчно и че баща им харесвал повече Питър, нито че слугите харесвали повече Питър, нито че учителите им харесвали повече Питър, защото той винаги бил подготвен за уроците и нямало нужда да му се умилкват. Не стигало, дето всички харесвали повече Питър, нито че той разполагал и с най-добър приятел. Имало и още нещо.

Когато някой погледнел към Томас, и най-вече неговият баща кралят, момчето смятало че прочита в очите им: Ние обичахме твоята майка, а ти я уби с идването си. И какво получихме срещу болката и смъртта, които й причини? Глупаво момченце с кръгло лице, което почти няма брадичка, глупаво момченце, което не можа да научи петнайсетте Велики букви, докато не стана на осем. Брат ти Питър можеше да ги пише всичките още преди да е навършил шест годинки. Какво получихме? Не много. Защо дойде, Томас? Каква полза има от теб? Осигуряване на трона? Това ли е всичко, което си? Застраховка за трона в случай, че Питър Скъпоценния падне от куцащата си кранта и си разцепи главата? Това ли е всичко? Е, ние не те искаме. Никой от нас не те иска. Никой от нас не те иска…

Участието, което Томас взел във вкарването на брат си в затвора, било недостойно, но въпреки това той не бил лошо момче. Аз го вярвам и се надявам след време и вие да ми повярвате.