Очите на дракона

134.

Той улучил точно средата й, както вече ви казах, и там се образувал кратер. След това останал по гръб и не помръднал. Високо горе Бен чул яростния рев на Флаг и помислил: Няма нужда да се дереш, магьоснико, всичко се подрежда добре за теб. Той тъй и тъй умря, въпреки всичко, което бяхме в състояние да направим. Тогава Питър се надигнал. Изглеждал замаян, но бил жив. Въпреки Флаг, въпреки факта, че в този миг може би към тях тичали стражи, Бен Стаад извикал от радост. Гласът му звучал триумфално. Сграбчил Нейоми и я целунал.

— Урааа! — крещял Денис и се хилел като зашеметен. — Ура, да живее кралят!

Тогава Флаг отново зловещо изкрещял високо горе над тях — като хищна птица, изпуснала плячката си. Виковете, прегръдките и целувките веднага престанали.

— Ще платите с главите си! — викал Флаг. Бил бесен от ярост. — Ще платите с главите си, всички вие! Стражи, към Иглата! Към Иглата! Цареубиецът избяга! Съсечете принца-убиец! Съсечете шапката му! Убийте ги! Всичките!

И в замъка, който обкръжавал Иглата отвсякъде, започнали да светват прозорци… от две страни се разнесли звуци от тичащи крака и звън от изваждащи се мечове.

— Убийте принца! — крещял Флаг като дявол от върха на Иглата. — Убийте бандата му! УБИЙТЕ ГИ ВСИЧКИТЕ!

Питър направил опит да се изправи, залитнал и отново паднал. Част от съзнанието му нашепвало, че трябва да се изправи на крака, че трябва да бягат или ще бъдат убити… но друга част настоявала, че вече е мъртъв или тежко ранен, че всичко това са само бълнувания на болното му съзнание. Сякаш се бил приземил в легло от същите тези салфетки, които толкова много занимавали мозъка му през последните пет години… можело ли всичко това да бъде нещо друго освен сън?

Силната ръка на Бен сграбчила рамото му и той разбрал, че всичко било истина, всичко, което ставало.

— Питър, добре ли си? Наистина ли си добре?

— Дори не съм ранен — отвърнал той. — Трябва да изчезваме оттук.

— Кралю мой! — извикал Денис и паднал на колене пред замаяния Питър, ухилен със същата глупава усмивка като зашеметен. — Завинаги ще ти бъда верен! Кълна…

— По-късно ще се закълнеш! — рекъл Питър и се засмял пряко волята си. Както Бен го бил издърпал на крака, така и той изправил Денис. — Да се махаме!

— През коя порта? — попитал Бен. Той знаел, както и Питър, че Флаг вече лети по стълбите надолу. — Идват от всички страни, както разбирам по звука.

Всъщност Бен разбирал, че всяка посока била подходяща за битката, която със сигурност щяла да се състои и да се превърне в лобно място за тях. Но замаян или не, Питър чудесно знаел къде иска да отиде.

— Към Западната порта! — казал той. — Бързо! Тичайте!

Четиримата затичали, а Фриски ги следвала по петите.