Очите на дракона

60.

— Ето — кисело изрекъл Безън, когато на следващия ден влязъл в килията на момчето и му тикнал плика в ръцете.

Той наистина бил кисел. Двата гилдера, дадени му от Арлън, се оказали неочаквано щастие и Безън прекарал по-голямата част от нощта в изпиването им. С два гилдера можело да се купи много медовина и днес чувствал главата си огромна и пулсираща от болка.

— Превръщам се в някакво проклето момче за поръчки.

— Благодаря — казал Питър с плика в ръка.

— Е? Няма ли да го отвориш?

— Ще го отворя. Като излезеш.

Безън оголил зъби и стиснал юмруци. Питър просто стоял срещу него и го гледал. След малко надзирателят отпуснал ръце.

— Проклето момче за поръчки, това съм аз! — повторил той и излязъл като затръшнал тежката врата зад гърба си. Прозвучало превъртането на ключа в железните ключалки, последвано от плъзването на резетата — три на брой, всяко с дебелината на питъровата китка.

Когато шумовете престанали, Питър отворил бележката. Тя съдържала само три изречения.

Запознат съм с дългогодишните традиции, за които говориш. Споменатата сума може да се уреди. И аз ще го направя, но не преди да съм научил какви услуги очакваш да купиш от нашия общ приятел.

Питър се усмихнал. Върховният съдия Пейна не бил лукав човек — лукавостта изобщо не влизала в природата му, както била присъща на Флаг — но той бил изключително внимателен. Тази бележка го доказвала. Питър очаквал условието на Пейна. Той щял да се разтревожи, ако Пейна не го бил поставил. За връзка щял да служи Бен и на практика Пейна съвсем скоро нямало да участва в подкупването, но въпреки това той се придвижвал внимателно, както човек пристъпва по нестабилни камъни, които всеки момент могат да се изплъзнат изпод краката му.

Питър отишъл до вратата на килията си, почукал и след кратък разговор с Безън, получил отново мастилницата и мръсното паче перо. Безън помърморил още малко, че не е нищо повече от едно проклето момче за поръчки, но не се чувствал истински нещастен от цялата история. Не било изключено отнякъде да изскочат още два гилдера за него.

— Ако двамата си пишат напред-назад достатъчно дълго, предполагам, че накрая може и да забогатея — заключил той без да се обръща към никого определено и се разсмял гръмогласно, въпреки болящата го глава.