Очите на дракона

2.

Макар кралят Роланд да бил стар — той признавал, че е на седемдесет години, но със сигурност бил по-стар, — неговите синове били млади. На краля му било позволено да се ожени късно, защото не бил срещнал нито една жена, която да задоволи неговия вкус и защото майка му, вдовстваща кралица на Делейн, изглеждала безсмъртна на Роланд, както и на всички други — и на себе си. Тя управлявала кралството петдесет години, когато един ден, докато си пиела чая, поставила в устата си прясно отрязано парченце лимон, за да облекчи болезнената кашлица, която я тормозела от седмица или повече. Точно този ден по време на чая един жонгльор давал представление, за да забавлява вдовстващата кралица и свитата й. Той жонглирал с пет умело изработени кристални топки. В мига, в който кралицата слагала парченцето лимон в устата си, жонгльорът изпуснал върху покрития с плочи под на голямата източна дворцова зала едната от стъклените си сфери. Тя се пръснала на парченца със силен гръм. Вдовстващата кралица се стреснала от звука. Тя ахнала, парченцето лимон попаднало в гърлото й и много скоро кралицата се задушила до смърт. Четири дни по-късно, на Площада на Иглата, се състояла коронацията на Роланд. Жонгльорът не я видял; той бил обезглавен върху ешафода на палача зад Иглата три дни преди нея.

Крал без наследници кара всички да се чувстват неспокойни, особено когато е на петдесет и оплешивява. Затова за Роланд било най-добре да се ожени скоро и бързо да си осигури наследник. Неговият най-близък съветник Флаг се погрижил кралят добре да осъзнае този факт. Той изтъкнал че е на петдесет и вече му остават съвсем малко години, в които може да се надява да сътвори дете в корема на жена. Флаг го посъветвал веднага да си вземе съпруга, без да чака появяването на дама от благородно потекло, която да му харесва. Ако такава жена не е влязла в полезрението на един мъж до петдесетата му година, подхвърлил магьосникът, най-вероятно е да не го направи никога.

Роланд видял мъдростта в това твърдение и се съгласил с него, без да знае, че Флаг, с оредялата си коса и бялото си лице, които почти винаги били скрити под качулката, разбирал най-съкровената му тайна: че никога не бил срещнал жена по свой вкус, защото изобщо нямал вкус към жените. Те го смущавали. А никак не го привличало и действието, което слагало бебетата в коремите на жените. То също го смущавало.

Но Роланд видял мъдростта в съвета на магьосника и шест месеца след погребението на вдовстващата кралица в кралството станало много по-щастливо събитие — сватбата на крал Роланд и Саша, бъдещата майка на Питър и Томас.

Роланд не бил нито обичан, нито мразен в Делейн. Саша, обаче, била обичана от всички. Когато умряла при раждането на втория си син, кралството потънало в мрачен траур, който продължил една година и един ден. Тя била една от шестте жени, предложени на краля от Флаг като възможни младоженки. Роланд не познавал никоя от тях, но те си приличали по произход и положение. Всичките били с благородна кръв, но нито една с кралска; всичките били кротки, приятни и тихи. Флаг не предлагал съпруга, която да заеме мястото му на най-близък до кралското ухо съветник. Роланд избрал Саша, защото тя изглеждала най-тиха и кротка от шестте и било най-малко вероятно да го плаши. Така те се оженили. Саша от Западното баронство (едно много малко баронство, наистина) била тогава на седемнайсет години, трийсет и три години по-млада от съпруга си. Тя никога не била виждала мъж без долни гащи преди първата си брачна нощ. Когато, при този случай, забелязала увисналия пенис на Роланд, Саша попитала с голям интерес:

— Какво е това, съпруже?

Ако била казала нещо друго, или го била кaзала с малко по-различен тон, събитията от тази нощ — и цялата ни история — можели да вземат друг обрат; въпреки специалното питие, което Флаг му бил дал преди час, в края на сватбеното тържество, Роланд щял просто да се измъкне. Но тогава той я видял точно такава, каквато била — едно много младо момиче, което знаело за действието, правещо бебета, по-малко дори и от него — и забелязал че устните й са нежни, и започнал да я обиква, както щели да я заобичат всички в Делейн.

— Това е Кралският меч — заявил Роланд.

— Не прилича на меч — отвърнала Саша със съмнение.

— Такъв е преди ковачницата — рекъл той.

— О-о! — възкликнала тя. — А къде е ковачницата?

— Ако ми се довериш — казал Роланд и влязъл в леглото при нея, — ще ти я покажа, защото без да знаеш си я донесла със себе си чак от Западното баринство.