Очите на дракона

25.

Ако някой направо попитал Флаг, защо показал на Томас това място и тайния проход, водещ към него, нямало да може да отговори задоволително. И той самият не знаел точно защо го направил. Магьосникът имал усет към неприятностите, точно както някои хора имат чувство към числата или ясна представа за посоките. Замъкът бил много стар и в него имало безброй тайни врати и проходи. Флаг знаел повечето от тях (никой, дори той, не ги знаел всичките), но този бил единственият, който някога показал на Томас. Усетът му за неприятности му подсказвал, че точно този може да предизвика проблеми и Флаг просто се подчинил на инстинкта си. Неприятностите, в края на краищата, били като торти и пасти за Флаг.

От време на време той цъфвал в стаята на Томас и се провиквал:

— Томи, виждаш ми се кисел! Сетих се за нещо, което сигурно ще ти е интересно! Искаш ли да дойдеш и да хвърлиш един поглед?

Той почти винаги казвал виждаш ми се кисел, Томи, или изглеждаш малко потиснат, Томи, или имаш вид като че ли на баща ти гемиите са потънали, Томи, защото умеел да се появява, когато Томас се чувствал особено депресиран или унил. Флаг знаел, че момчето се страхува от него и би намерило някакво извинение да не дойде, освен ако не се нуждаело особено силно от приятел… и не се чувствало толкова потиснато и нещастно, че да не придиря кой е този приятел. Флаг знаел това, но самият Томас — не. Страхът му от Флаг се намирал много надълбоко. С повърхността на съзнанието си той смятал, че Флаг е приятен човек, вещ в номерата и шегите. Понякога шегите били малко подли, но в повечето случаи те допадали на томасовата същност.

Мислите, че е странно ли, дето Флаг знаел за Томас нещо, което самият Томас не знаел за себе си? Всъщност съвсем не е странно. Умовете на хората, особено на децата, са като кладенци — дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този кладенец. Той се ослушва да чуе цамбурването… и кутията изчезва. Само дето не става така, разбира се. Тя не изчезва наистина, Флаг, който бил много стар и много мъдър, както и много зъл, знаел, че дори най-дълбокият кладенец има дъно и само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното. Магьосникът знаел и че ковчежетата, в които се погребват такива лоши и плашещи мисли, могат да изгният и гнусотията вътре след време да се просмуче и да отрови водата… а когато кладенецът на ума е силно отровен, резултатът се нарича лудост.

Ако понякога Флаг показвал на Томас разни страшни неща из двореца, той го правел, защото знаел, че колкото повече се плаши момчето от него, толкова повече власт ще има над съзнанието му… а знаел, че може да има тази власт, защото Томас бил слаб и често пренебрегван от баща си. Магьосникът искал момчето да се страхува от него и искал да е сигурен, че през идващите години Томас ще хвърли много такива заключени ковчежета в мрака вътре в себе си. А пък, ако някой ден след като станел крал, полудеел, е, какво от това? Тъкмо щял да улесни поемането на властта от Флаг, дори да направи силата му още по-голяма.

Как Флаг улучвал точно кога да посети Томас и да го изведе на тези странни обиколки из замъка ли? Понякога виждал какво е ядосало или натъжило Томас в своя кристал. Но в повечето случаи просто усещал подтик да отиде при Томас и се вслушвал в него — интуитивното му долавяне на неприятностите рядко го подвеждало.

Веднъж той завел Томас на върха на Източната кула. Те се изкачвали по безкрайните стъпала, докато Томас се запъхтял като куче, но Флаг изглежда никога не оставал без дъх. На върха имало толкова малка вратичка, че дори на Томас му се наложило да пропълзи през нея на ръце и колене. Вътре било тъмно — изпълнено с прах помещение с един-единствен прозорец. Флаг безмълвно отвел момчето до този прозорец и, когато пред Томас се разкрила гледката — цялата столица Делейн, Близките градове и отвъд тях хълмовете, които се простирали между Близките градове и Източното баронство и се стапяли в синя мъгла — той си помислил, че си е струвало изкачването, въпреки бодящите го крака. Сърцето му запяло от тази красота и той се обърнал да благодари на Флаг… но нещо в мъглявото, бяло лице на магьосника, скрито дълбоко в качулката, накарало думите да замръзнат на устните му.

— А сега виж това! — изрекъл Флаг и вдигнал ръка. От показалеца му бликнал син пламък и шумоленето в стаята, което отначало Томас взел за шепота на вятъра се превърнало в усилващо се плющене на покрити с кожа крила. Миг по-късно Томас пищял и размахвал ръце над главата си, докато слепешком отстъпвал към малката вратичка. Кръглата стая на върха на Източната кула имала най-хубавия изглед в Делейн като се изключи килията на върха на Иглата, но сега той разбрал защо никой не я посещава. Помещението гъмжало от огромни прилепи. Стреснати от внезапната светлина, предизвикана от Флаг, те започнали да кръжат и връхлитат. По-късно, след като излезли и Флаг успокоил момчето — Томас, който мразел прилепи, изпаднал в истерия — магьосникът го уверил, че това било само шега, предназначена да го развесели. Томас повярвал… но седмици след тази случка се събуждал с викове от кошмари, в които около главата му пляскали прилепи, хващали се за косата му и издирали лицето му с острите си нокти и мишите си зъби.

При една друга екскурзия Флаг го завел в кралската съкровищница и му показал хълмовете от златни монети, високите купчини златни слитъци и дълбоките сандъци с надписи ИЗУМРУДИ, ДИАМАНТИ, РУБИНИ, ОГНЕБЛЕДИ и така нататък.

— Наистина ли са пълни със скъпоценни камъни? — попитал Томас.

— Виж сам — предложил Флаг. Той отворил един от сандъците и извадил пълна шепа нешлифовани изумруди

Те ярко заблестели в ръката му.

— В бащиното ми име! — ахнал Томас.

— О, това е нищо! Погледни ей там! Пиратско съкровище, Томи!

Той показал на Томас камарата плячка от един сблъсък с андуанските пирати преди около дванайсет години. Делейнското съкровище било богато, малкото чиновници към съкровищницата били стари и специално тази камара още не била сортирана. Томас ахнал при вида на огромните мечове в обсипани със скъпоценни камъни ножници, камите с вградени в остриетата назъбени диаманти, за да проникват по-надълбоко, тежките боздугани, направени от родохрозит.

— Всичко това на кралството ли принадлежи? — попитал Томас със страхопочитание.

— Всичко това принадлежи на твоя баща — отвърнал Флаг, макар че всъщност Томас се бил изразил правилно. — Някой ден то цялото ще принадлежи на Питър.

— И на мен — добавил Томас с доверчивостта на десетгодишно дете.

— Не — поклатил глава Флаг и вложил точно колкото трябва оттенък на съжаление в гласа си, — само на Питър. Защото е по-голям и ще бъде крал.

— Той ще го раздели с мен — казал Томас, но в гласчето му съвсем леко трепнало съмнение. — Пийт винаги дели.

— Питър е добро момче и аз съм сигурен, че си прав. Той вероятно ще го раздели с теб. Но никой не може да накара един крал да дели богатството си. Никой не може да накара един крал да направи нещо, което не желае да направи. — Магьосникът погледнал към Томас, за да прецени какъв ефект е постигнала тази забележка, после пак се обърнал към дълбоката, сенчеста съкровищница. В дъното един от престарелите чиновници си мърморел под нос, докато броял дукати. — Такова огромно съкровище и само за един човек — забелязал Флаг. — Това действително е нещо, върху което може да се помисли, нали, Томи?

Томас не отговорил нищо, но Флаг останал изключително доволен. Той видял, че Томи действително мисли по въпроса, да, да, и магьосникът разбрал, че още едно от онези отровни ковчежета с премятане е полетяло надолу, към дълбините на кладенеца в съзнанието на Томас — фиу-пляс! И наистина било така. По-късно, когато Питър предложил на Томас да си поделят цената на вечерната бутилка вино, Томас не бил забравил огромната зала на съкровищницата — и помнел, че всички съкровища в нея ще принадлежат на брат му. Лесно ти е на тебе да говориш толкова безгрижно за купуване на вино! Защо не! Някой ден ще разполагаш с всичките пари на света!

После, около година преди да занесе отровното вино на краля, Флаг по някакъв импулс показал на Томас онова тайно коридорче… и може би в този единствен случай неговият обикновено безпогрешен инстинкт за неприятности го подвел. Отново оставям на вас да решите.