Страна на сенките

Трийсет и пета глава

— Отбих се в работата ти — погледът на Хевън се придвижва съсредоточено от косата ми, през черната копринена връвчица, на която виси талисманът ми и която почти не се вижда под тениската, а накрая се спира на лицето ми.

Кимам отсечено и отново насочвам вниманието си към Онър. Тя се смее със Стейша, Крейг и останалите от елитния списък, сякаш всичко е нормално… само дето не е. Не и за нея. В момента тя навлиза в дебрите на магията — изучава сериозно занаята, според Джуд. И го прави, без знанието и съгласието на тарторката на групата.

— Смятах, че можем да обядваме набързо заедно или нещо подобно, но сладурът на щанда каза, че си заета.

Тя започва да обира с пръст глазурата на кексчето си, но очите й въобще не слизат от лицето ми.

Майлс вдига поглед от телефона си и сключва вежди, а очите му започват да се стрелкат помежду ни.

— Моля? Правилно ли чух? Има някакъв сладур, а на мен никой не ми е съобщил?!

Обръщам се рязко към тях. Чак сега възприемам смисъла на думите на Хевън. Тя е ходила до работата ми! Знае къде работя! Какво друго е разбрала?

— О, да, наистина е секси — кима Хевън с глава, като продължава да ме гледа. — Muy caliente, няма спор. Евър обаче явно е решила да го държи в тайна. Нямах представа за съществуването му, преди да го видя със собствените си очи.

— Как си научила къде работя? — питам я, като напразно се опитвам да звуча нормално и да не издавам колко съм разтревожена от новината.

— Близначките ми казаха.

Току-що нещата се превърнаха от просто лоши в катастрофални.

— Срещнах ги на плажа. Деймън ги учи да карат сърф.

Усмихвам се, но усмивката ми е немощна и седи фалшиво на лицето ми.

— Предполагам затова не си ни казала за новата си работа — не си искала най-добрите ти приятели да се нахвърлят на сексапилния ти колега.

Майлс изоставя писането на съобщения и ме поглежда в очакване на нещо много по-интересно и обещаващо.

— Той ми е шеф — започвам да клатя глава. — И не е някаква тайна, просто не ми се удаде възможност да ви кажа, това е всичко.

— Да, бе! Сигурно защото разговорите ни по време на обяда са толкова интересни и важни, че просто не можеш да ги прекъснеш за нещо толкова тривиално. Моля ти се! — Хевън повдига вежди. — Толкова, ама толкова не вървиш с това обяснение!

— Ей, ало! Няма да е зле да предоставите някакво описание вече! — Майлс се навежда напред с нетърпеливо изражение и очи, които подканят ту мен, ту Хевън.

Аз само свивам рамене. Хевън обаче се усмихва, оставя кексчето си и изтръсква трохите от скута си:

— Представи си бронзова кожа, невероятно тяло, уникални морскозелени очи, златисти кичури — после умножаваш с коефициент „десет пъти по-готин“ и може би ще добиеш бегла представа за този най-сексапилен сърфист от клана на Секси Сърфистите.

— Сериозно ли говориш? — хлъцва Майлс и ме зяпва. — Ама наистина сериозно?!

Въздъхвам и започвам да късам сандвича си на парченца, а Хевън му отговаря доволно:

— Можеш да ми вярваш — няма думи, с които да опиша колко секси е точно. Единствените, с които бих могла да го сравня, са Деймън и Роман, но пък те самите са съвсем отделна категория, така че в действителност не се броят. Впрочем на колко години е? — поглежда ме тя. — Изглежда прекалено млад, за да бъде, чийто й да е началник.

— На деветнайсет — свивам рамене.

Не искам да говоря за работата, за Джуд или за каквото и да било в тази връзка. Именно за това ме предупреждаваше Деймън. За нещата, които трябва да избягвам, ако не искам да загазя.

— Впрочем като говорим за готини момчета, как е Джош? — правя опит да сменя темата.

Скокът е малко неочакван, но се надявам да проработи. Наблюдавам аурата й, която започва колебливо да трепти и да проблясва, докато тя самата се преструва, че е изключително ангажирана с кексчето си.

— Всичко приключи в момента, в който се опита да ми пробута онова котенце. Трябваше да го видите как се хилеше — все едно ми поднася подаръка на века! — тя прави отвратена физиономия и разчупва кексчето наполовина. — Ама, сериозно! Колко глупав трябва да си, за да направиш нещо толкова неадекватно?!

— Той просто се опитваше да бъде мил… — казва Майлс, но Хевън го пресича веднага.

— Моля те! — намръщва се тя. — Ако наистина разбираше през какво преминавам, никога не би опитал да ми натрапва заместител на Чарм. Някакво очарователно котенце, чиято единствена участ е да умре, след като съм се привързала към него изключително силно — така че, разбира се, да изпитам възможно най-силна болка и страдание.

Майлс повдига вежди, а аз опитвам да я успокоя:

— Не е задължително да става така…

Тя обаче не позволява и на мен да я залъгвам:

— Така ли? Хубаво — назови едно нещо… поне едно живо същество, което не умира, не те изоставя — или и двете наведнъж? Последния път, когато ти зададох този въпрос, започна да заекваш. Ти също, Майлс — какво си седнал да ми правиш физиономии и да се хилиш — давай, кажи си тежката дума! Да чуя едно нещо, което не…

Майлс започва да клати глава и вдига ръце в знак, че се предава. Той не обича такива сблъсъци, още по-малко пък с Хевън, и без никакво съжаление се оттегля от играта, още преди да е започнала. Хевън се усмихва, доволна от двойния ни провал, и заявява:

— Аз просто го изпреварих. Така или иначе щеше да приключи в някакъв момент.

— Е — свива рамене Майлс в заключение, преди да се върне към писането на съобщения, — аз го харесвах, ако това има някакво значение. Мислех, че си подхождате.

— Ами тогава излизай ти с него! — Хевън се ухилва и мята по него парченце от кексчето.

— А, не, благодаря. Прекалено е кльощав и сладък — усмихва се и той. — Виж, шефът на Евър е друга работа…

Поглеждам към Майлс, проверявам аурата му и разбирам, че се шегува… почти.

— Казва се Джуд — въздишам с примирение. Разговорът е направил пълен кръг и се е върнал в начална позиция. — И, поне доколкото мога да преценя, си пада единствено по момичета, които не го харесват. Свободни сте, разбира се, да се пробвате.

Затварям кутията си за обяд, в която все още има неначената ябълка, пакет чипс и накъсан на дребно сандвич.

— Може би трябва да го поканиш на купона, който организирам за изпращането си в Италия — предлага Майлс. — Така ще мога да го опозная дълго и напоително, преди да се сбогувам, нали разбираш.

Той се разсмива и прокарва ръка през късата си кестенява коса.

— По тоя повод — намесва се Хевън, а изкуствените мигли, с които експериментира напоследък, пърхат и закриват очите й, — да ви кажа, че майка ми викна майстори и изкъртиха всекидневната — ама имам предвид буквално. Махнаха мокета, изнесоха мебелите и срутиха половината стени — все едно е паднала бомба. От една страна, това е хубаво, защото не могат да продадат къщата в този й вид, но, от друга, означава, че в никакъв случай не можем да направим партито у нас. Затова се надявах, че…

— Разбира се — кимам и срещам погледите на две така шокирани лица, че ме хваща срам.

Осъзнавам, че редовните им посещения в дома ми, както и петъчният ни ритуал, при който си поръчвахме пица и се топвахме в джакузито, приключиха в момента, в който Деймън влезе в живота ми. Сега обаче, когато него го няма — или поне настоява да се разделим, ако ще и временно — може би е най-подходящото време да ги подновим.

— Сигурна ли си, че Сабин няма да има нищо против? — пита Майлс с надежда, но и с предпазливост в гласа.

Тръсвам глава:

— Стига вие да нямате нищо против Миноз да се отбива от време на време, всичко ще е наред.

— Миноз?! Имаш предвид учителя ни по история? — ахват те едновременно.

Двамата ми най-добри приятели изглеждат точно толкова шокирани, колкото бях аз самата, когато научих. Очите им сякаш ще изскочат.

— Да, излизат заедно — кимам в потвърждение.

Независимо колко ми е неприятно, не мога да направя нищо по въпроса, тъй че най-добре ще е да приема фактите.

Хевън отмества сините къдрици от лицето си и се привежда към мен:

— Чакай… дай да уточним това! Леля ти Сабин излиза с готиния даскал по история, така ли?

— Нали беше „готин, ама като за учител“, а сега? — Майлс се разсмива и я побутва по ръката.

Хевън обаче само свива рамене:

— Моля те, не се прави, че не си забелязал! Определено като за възрастен — освен като такъв, дето носи очила и панталони каки — си е направо секси парче!

— Моля те, не му викай „парче“! — разсмивам се, независимо от желанието си. — Освен това — просто за информация — вечер зарязва очилата и сменя панталоните с маркови дънки.

Хевън се надига от пейката с усмивка:

— Решено е, значи. Празненството ще е в твоята къща. Просто трябва да видя тази гледка!

— Деймън ще идва ли? — Майлс прибира телефона си в калъфчето и внимателно ме поглежда.

— Ами, ъъъ, не знам… може би. — Свивам рамене, стисвам устни и започвам толкова нервно да се чеша по ръката, че със същия успех бих могла да прикрепя на челото си неонов надпис: „Ей, вижте тук! Аз лъжа, лъжа!“. — Ами, той, ъъъ… Доста е зает с близначките напоследък и въобще…

— Затова ли не се появи на училище цяла седмица? — пита Хевън.

Аз кимам и започвам да мърморя някакви глупости за това, че си е взел изпитите предварително, но не влагам сърце в тях и ми личи. Виждам, че кимат, все едно приемат обяснението ми, но зная, че го правят само за мое успокоение. Очите и аурите им показват, че не вярват на нито една дума от казаното.

— Просто направи така, че Джуд да присъства — казва Майлс в заключение.

При самото споменаване на името му стомахът ми започва да се бунтува.

— Да, ще ми е нужен за резервен вариант… ако не потръгне с момчето, с което имам среща — усмихва се и Хевън.

— Имаш среща? — питаме с Майлс едновременно, след краткия миг, през който просто зяпаме глупаво.

— С кого? — интересувам се аз, а в същия момент Майлс изтърсва:

— Леле, наистина си бърза!

Хевън обаче само се усмихва и ни махва през рамо, докато върви към класната стая.

— Ще видите! — изчуруликва на прощаване тя и изчезва.