Кулата на зората

59

На Каол му идеше да удуши коварната принцеса. Все пак смогна да задържи ръцете си до тялото си, а брадичката си вдигната независимо от факта, че бе по долни гащи.

— Какво. Е. Станало.

Морско сражение. Между Елин и Майев. Той зачака да чуе развръзката. Ако беше закъснял…

Хасар отмести поглед от ноктите си.

— Било е интересна гледка, както можете да си представите. Елфическа армада срещу човешка армия от кол и въже…

— Хасар, моля те — пророни Ирен.

Принцесата въздъхна към тавана.

— Добре де. Смазали са Майев.

Каол се свлече на дивана.

Елин, слава на боговете, Елин бе намерила начин да…

— Но научих и някои доста интересни подробности.

Принцесата се зае да рецитира факти и числа. Една трета от съставляващите армадата на Майев, плаваща под флаговете на Белия трън, се обърнали срещу своите и подкрепили флота на Терасен. Дориан също се бил, удържал фронтовата линия заедно с Роуан. А накрая цяла орда уивърни долетели от нищото, за да се сражават на страната на Елин.

Манон Черноклюна. Каол можеше да се обзаложи, че някак, благодарение на Елин или на Дориан, вещицата им беше направила услуга, навярно променяйки курса на войната.

— Докладваха ми за впечатляващи магии — продължи Хасар. — От лед, вятър и вода. — Дориан и Роуан. — Носели се слухове, че имало даже хамелеон. — Лизандра. — Но не и мрак. Или с каквато стихия се бие Майев. Нито пък огън.

Каол опря ръце на коленете си.

— Макар че се мълви за огън и черни сенки далеч от сражението, чак на брега. Появили се само за миг. А и никой не забелязал нито Елин, нито Мрачната кралица във флотите им.

Типично за Елин да пренесе битката си с Майев на брега. За да ограничи броя на жертвите и да освободи напълно силата си.

— Както казах — поде наново Хасар, разбухвайки полите на роклята си, — вашите хора победили. Елин се върнала в армадата си след няколко часа. Сетне отплавали на север.

Каол благодари безмълвно на Мала. И на онзи бог, който бдеше над Дориан.

— Много ли са жертвите?

— Сред войниците — да, но големите играчи са невредими — отвърна Хасар и Каол я намрази още повече. — Иначе Майев… както се появила, така и изчезнала. Безследно. — Принцесата извърна свъсен поглед към прозорците. — Нищо чудно да се е отправила към нашите брегове. Да ближе раните си на този континент.

Каол се молеше да не е така. Но ако армадата на Майев още се разполагаше сред Тясното море, когато дойдеше време те да го прекосят…

— Другите са отплавали на север, така ли? Накъде точно?

Къде мога да открия своя крал, своя брат?

— Предполагам към Терасен. Все пак Елин вече има армада. Че даже и втора.

Хасар му се усмихна. Чакаше да я попита, да й се примоли за отговор.

— Каква втора армада? — насили се да се поинтересува Каол.

Принцесата сви рамене и се отправи към вратата.

— Оказва се, че Тихите асасини от Червената пустиня били длъжници на Елин.

Очите на Каол пламнаха.

— Вендлин също.

Ръцете му затрепериха.

— Колко кораби? — прошушна той.

— Всичките — рече Хасар, хващайки дръжката на вратата. — Отзовала се цялата армада на Вендлин, командвана от самия принц Галан.

Елин… Кръвта на Каол закипя и той впери взор в Ирен. Очите й блестяха широко отворени. Блестяха от надежда — пламенна, скъпоценна надежда.

— Оказва се — отдаде се на размисъл Хасар, като че просто им споделяше нещо мимоходом, — че доста хора имат високо мнение за нея. И вярват в каузата й.

— И каква е тя? — попита приглушено Ирен.

Хасар сви рамене.

— Сигурно същата, към която опита да привлече и мен, когато преди няколко седмици ми писа с молба за помощ. От принцеса на принцеса.

Каол си пое треперлива глътка въздух.

— Какво ти е обещала Елин?

Хасар се усмихна някак на себе си.

— По-добър свят.