Кулата на зората

41

Планираха го повече от седмица.

Повече от седмица Сартак и Хоулун изравяха древни карти на Дагулските възвишения.

Неясни, безполезни карти, изобразяващи видяното от птичи поглед, до което рукините не бяха дръзнали да се доближат достатъчно, за да отразят подробно на хартия. Първоначално възникнала като малка, територията на каранкуи бе започнала да се разраства през последните години.

А на тях им се налагаше да проникнат в самото сърце на тъмните им земи.

Най-трудно се оказа да убедят Борте, че не бива да тръгва с тях.

Накрая обаче оставиха тази задача на Хоулун. Една-единствена остра дума от страна на клановата майка накара момичето да отстъпи. Макар и с кипнали от яд очи, Борте се подчини на баба си. В качеството си на наследница, изтъкнала беше Хоулун, Борте на първо място отговаряше за народа им. А и родословното дърво приключваше с нея. Втурнеше ли се с главата напред към мрачната плетеница на Дагул, все едно плюеше на сулда на майка си, забит в склона на Арундин.

Борте пък заяви, че щом тя, наследницата на Хоулун, трябвало да не мърда от лагера, то и Сартак, потенциалният наследник на хаганата, също нямал право да замине.

След този неин коментар Сартак просто пое към вътрешния проход на Алтун, отвръщайки през рамо, че ако престолонаследничеството го задължавало да си седи на задника, докато други се борят, то на драго сърце завещавал проклетата корона на братята и сестрите си.

В крайна сметка, щяха да заминат само тримата — Несрин и Сартак на Кадара и Фалкан, пъхнат в джоба на Несрин в облика на полска мишка.

Миналата нощ се беше развихрил дебат — Борте настояваше да вземат със себе си рукински легион, а Сартак отказваше. Не знаеха колко каранкуи обитаваха голите върхове и гористите долини между тях. Нямаше да рискуват неоправданата загуба на толкова животи, при положение че не разполагаха с време за старателно проучване на района. Трима можеха да се промъкнат неусетно, ала цяла армия летящи воини щеше да се забележи отдалече.

Спорът около огнището се разгаряше все повече и повече, докато Хоулун не го угаси: отиваха само тримата. И ако не се завърнеха до четири дни, щеше да изпрати армия по дирите им. Половин ден полет, един ден за оглед на района и един за самата мисия, след което трябваше да се приберат с отвлечените пилета. И дори със сведения за страховете на елфите, за способите им на борба срещу паяците. Ако имаха късмет.

Вече летяха от четири часа и грамадният масив на Възвишенията се приближаваше с всеки размах на крилете на Кадара. Съвсем скоро щяха да прекосят първия хребет на сивата планина и да навлязат в земите на паяците. Закуската в стомаха на Несрин натежаваше все повече с всеки следващ километър, а устата й пресъхваше като пергамент.

Сартак почти не продумваше зад нея. Фалкан дремеше в предния й джоб и от време на време подаваше мустакатата си муцуна да подуши въздуха, преди да се спотаи обратно вътре. Пестеше си силите, докъдето можеше.

Хамелеонът още спеше, когато Несрин пророни на Сартак:

— Сериозно ли говореше снощи… че би се отказал от короната, ако ще ти попречи да се биеш?

Тялото му бе като топла стена зад гърба й.

— И баща ми е воювал като всички други хагани. Затова притежава Абанос и Слонова кост. Но ако поради някаква причина се наложи да ми отнемат този дълг, за да оцелее родът ни… Не. Придворният живот не ми е по вкуса.

— И все пак ти си сред основните кандидати за хаганския трон.

— Такава мълва се носи. Баща ми обаче дори не го е загатвал. Няма да се учудя, ако короняса Дува вместо мен. Боговете знаят, че ще е милостив владетел. И единствена сред братята и сестрите ми, която е напът да се сдобие с потомък.

Несрин задъвка долната си устна.

— А ти… защо още не си се оженил?

Никога досега не беше дръзвала да го попита. Въпреки че определено проявяваше любопитство през последните седмици.

Сартак стисна здраво поводите, преди да отговори:

— Бях твърде зает с други неща. А жените, които ми представяха като възможни невести… не бяха за мен.

Нямаше право да нахалства, но все пак попита:

— Защо?

— Защото покажех ли им Кадара, те или се плашеха, или се преструваха на заинтригувани, или се вълнуваха колко време ще отсъствам от двореца.

— С надеждата, че често няма да те има, или защото би им липсвал?

Сартак се засмя.

— Знам ли. Самият факт, че изричаха подобно нещо, ми подсказваше, че не са за мен.

— Значи, баща ти ти позволява да се ожениш за когото и където решиш?

Опасна, непозната територия. Очакваше да й отвърне шеговито, ала той се умълча.

— Да. Уреденият брак на Дува… Тя го прие на драго сърце. Заяви, че не желаела да претърсва цял двор, пълен със змии, за да открие един добър мъж, а сетне цял живот да се моли, че няма да я предаде. Това май разкрива достатъчно. Но тя поне се оказа щастливка: макар и мълчалив, съпругът й я боготвори. Видях лицето му в мига, в който се срещнаха за пръв път. Видях и нейното. Облекчение и… нещо друго.

Но какво щеше да се случи с тях — с детето им, — ако хаганът посочеше друг наследник на трона? Несрин попита предпазливо:

— Защо въобще до днес съществува традицията на съревнование между наследниците?

Сартак не продума нищо известно време.

— Може би някой ден идният хаган ще я отмени. Ще постави любовта си към останалите наследници преди дълга към традицията. Ще ми се да вярвам, че сме се променили през вековете от зараждането на империята до настоящия момент. А може би именно тези години на относителен покой са най-опасният период. — Той сви рамене и размърда тялото си до нейното. — Нищо чудно войната да отсее следващия престолонаследник вместо нас.

И дали защото се намираха толкова високо над света, или защото онези мрачни земи се приближаваха заплашително бързо, Несрин додаде:

— И нищо не би те възпряло от войната, ако се наложи да заминеш?

— Защо ли ми се струва, че преразглеждаш целта си да ни завлечеш на север?

Тя се скова.

— Признавам, че последните седмици тук… Преди ми беше по-лесно да поискам помощта ти. Когато рукините бяха просто непознат легион за мен. Преди да науча имената им, да се запозная със семействата им. С Хоулун, с Борте. Преди да разбера, че Борте е сгодена.

Принцът се засмя гърлено. Борте директно бе отказала да отговаря на въпросите й за Йеран, отсичайки, че дори не си заслужава да се подема темата за това.

— Сигурен съм, че клановата ми сестра с радост би тръгнала на война, ако не за друго, то поне за да се съревновава с Йеран за слава на бойното поле.

— Истинска любов, значи.

Сартак се усмихна до ухото й.

— Представа си нямаш. — Той въздъхна. — Това съперничество помежду им започна преди три години. Точно след смъртта на майка й.

Мълчанието му толкова натежа, че Несрин попита:

— Добре ли познаваше майка й?

Отне му няколко секунди да отвърне.

— Преди време ти загатнах, че баща ми често ме изпраща в други кралства, за да изглаждам спорове и негодувания. Последния път взех със себе си малка групичка рукини, сред които и майката на Борте.

Поредното тежко мълчание. Несрин бавно и внимателно премести пръстите си върху ръката му, с която я бе обгърнал. Силните мускули под кожения ръкав помръднаха, а след това се отпуснаха.

— Историята е дълга и тъжна, но между рукините и размирниците срещу империята ни се породи стълкновение. Майка та на Борте… Някакъв мерзавец от противниците ни успя да я простреля в гръб. С отровна стрела през врата, и то точно преди да им отстъпим право на капитулация. — Вятърът виеше свирепо край тях. — След това не позволих на нито един от тях да си иде жив.

Глухите му, студени думи казваха достатъчно.

— Сам пренесох тялото й — продължи Сартак и вятърът почти погълна думите му. — Още чувам писъците на Борте, когато кацнахме в Алтун. Още я виждам коленичила сама на склона на Арундин след погребението, вкопчена в сулда на майка си.

Несрин стисна ръката му по-здраво. Сартак покри пръстите й с ръката си, пъхнатата в ръкавица, и също ги стисна леко, въздъхвайки до ухото й.

— Шест месеца по-късно — допълни той — Борте участва в Сбирката: ежегодни тридневни състезания между всички кланове. Тогава беше на седемнайсет, а Йеран — на двайсет, и двамата се съревноваваха оспорвано на последната надпревара. Като наближиха финала, Йеран прибягна до ход, който можеше да се нарече мамене, но Борте го предвиди и все пак го победи. Щом кацнаха, пак го надви. Буквално. Секунда след като Йеран скочи от рука си, тя го повали на земята и го замлати с юмруци по лицето заради долния номер, с който едва не беше убил Аркас. — Сартак се засмя. — Не знам с подробности какво се е случило на празненството след това, но зърнах, че Йеран пробва да поприказва с нея, а тя се изсмя в лицето му и си тръгна. Той се мръщи чак до сутринта и доколкото съм наясно, не са се срещала цяла година оттогава. До следващата Сбирка.

— На която пак Борте е спечелила — предположи Несрин.

— Точно така. Но едва. Този път тя прибягна до мръсен номер и добре се подреди по своя вина, но поне спечели. Стори ми се, че Йеран тайничко се уплаши, когато установи колко близо бе до трайна контузия или смърт, ето защо й отстъпи победата. Не ми е споделяла детайли около онова празненство, но ходеше като сомнамбул дни след него. Всички допуснахме, че е от нараняванията, ала подобни неща никога не са я тревожили.

— А тази година?

— Тази година, седмица преди Сбирката, Йеран се появи в Алтун. Не за среща с Хоулун, нито пък с мен. Отиде направо при Борте. Никой няма представа какво се е случило, но отлетя само след трийсетина минути. Седмица по-късно Борте отново спечели състезанието. А когато я обявиха за победител, бащата на Йеран излезе на трибуната, за да обяви, че е сгодена за сина му.

— Доста изненадващо.

— Да, като се има предвид, че постоянно се дърпат. Беше изненадващо и за самата Борте. Отигра го умело, но по-късно ги видях да спорят в палатата. Дали защото наистина не е очаквала, или защото не е искала новината да излиза по този начин, никой не знае. Въпросът е, че не възропта срещу годежа. Макар и да не го прие особено радушно. Още не са определили дата за венчавката, независимо че бракът им определено би закрепил обтегнатите ни отношения с Берлад.

Несрин се поусмихна.

— Дано се разберат.

— Не бих се учудил, ако войната изглади отношенията им вместо тях.

Кадара се приближаваше все повече и повече към сивата стена на Възвишенията, а сгъстяващите се облаци приглушаваха светлината, придавайки й някак студен оттенък. Прелетяха над внушителните била на първите върхове и едно възходящо течение ги издигна дотолкова, че цял Дагул се разстла пред тях.

— Свещени богове! — промълви Несрин.

Тъмносиви върхове от голи скали. Долини, покрити с върлинести борове. Нито езера, нито реки, с изключение на няколко малки поточета.

И всичко това загърнато с плащеница от паяжини.

Някои от мрежите бяха толкова плътни и бели, че задушаваха дърветата. Тук-там между върховете проблясваха и съвсем фини дантели, сякаш опънати да уловят вятъра.

Наоколо нямаше живот. Не се чуваше жужене на насекоми, нито рев на планински зверове. Не пърхаха криле и дори листата като че ли не шумоляха.

Фалкан надникна от джоба й и съзирайки мъртвешката земя под тях, изписука. Несрин с мъка сдържаше собствения си вик.

— Хоулун не е преувеличавала — заключи Сартак. — Станали са още по-силни.

— Къде ще кацнем? — подвоуми се Несрин. — Не виждам безопасно място. А и може да са скътали пилетата и яйцата къде ли не.

Тя плъзна поглед по върховете и долините, търсейки някакво движение, някаква диря от онези гладки черни тела. Но не мярна нищо.

— Ще прелетим над територията им — отвърна Сартак. — За да опознаем пейзажа. Да проучим как и къде се хранят.

Свещени богове!

— Дръж Кадара нависоко, на разстояние от земята, което не буди подозрение. Ако се усъмнят, че търсим нещо, може да ни връхлетят с пълна мощ.

Сартак изсвири рязко на Кадара, която наистина се издигна по-светкавично от обичайното. Сякаш на драго сърце се отдалечаваше от забуленото мъртвило под тях.

— Скрий се, приятелче — каза Несрин на Фалкан, потупвайки с разтреперани ръце предния си джоб. — Ако ни наблюдават отдолу, най-добре до последно да те пазим в тайна.

Мъничките лапички на Фалкан я погъделичкаха в знак на съгласие и той се върха обратно в джоба й.

Покръжиха в лениви кръгове, а Кадара от време на време се спускаше като че в преследване на орел или сокол. Просто рук, устремил се на лов за обяда си.

— Виж онези върхове — обади се след известно време Сартак, сочейки към най-високата част на Възвишенията. Пронизали небето подобно на заострени рогове, двата върха близнаци стърчаха толкова близо един до друг, че приличаха на един връх, разцепен на две. Между зъберите им, сред лабиринт от камък, се виеше проход от шистови скали. — Кадара все натам гледа.

— Нека се порее малко около тях, но на безопасно разстояние.

Кадара се подчини още преди Сартак да й е дал заповед.

— Нещо се движи из прохода — примижа към далечината Несрин.

Кадара размаха криле, доближавайки рисковано върховете.

— Кадара! — предупреди я Сартак.

Рукът обаче не възпря буйния си порив.

И нещото в прохода започна да се избистря пред очите им.

По шистите с разперени пухени криле подскачаше…

Пиленце.

Сартак изруга.

— По-бързо, Кадара. По-бързо!

Рукът не чакаше команда.

Пиленцето крякаше панически, размахваше недоразвитите си крилца, мъчейки се да отлети от земята. Изскочило бе от боровата гора край прохода и се беше завтекло към лабиринта от камънаци.

Несрин свали лъка си и зареди стрела, а зад нея Сартак се зае със същото.

— Тихо, Кадара — нареди й принцът тъкмо когато птицата отвори човка. — Ще ги привлечеш насам.

Но пиленцето писукаше с ужас, доловим дори от такова разстояние.

Кадара хвана някакво течение на вятъра и се втурна с всички сили към него.

— Хайде — прошепна Несрин, насочила стрела към гората, към страшилищата, които несъмнено преследваха пиленцето.

То достигна най-обширната част на прохода и спря уплашено пред скалната стена. Като че знаеше, че от пещерите й дебнеха още паяци.

Беше попаднало в капан.

— Спусни се в прохода, грабни го и отлитай — нареди Сартак на Кадара, която стори толкова рязък вираж надясно, че коремът на Несрин се стегна от напъна да се задържи в седлото.

Рукът изравни криле и се заспуска плавно към пиленцето, което вече се мяташе и пищеше към небето.

— Внимателно — предупреди я Сартак. — Внимателно, Кадара.

Несрин не изпускаше от прицел каменния лабиринт пред тях, а Сартак се извърна, за да наблюдава гората в другия край на прохода. Кадара се приближаваше все повече към шистовата ивица, към пилето със сивкав пух, което вече стоеше на пълно вцепенено, очаквайки да открие спасение в наточените, извити нокти на Кадара.

Десет метра. Пет.

Несрин държеше тетивата обтегната докрай.

Порив на вятъра блъсна Кадара, усуквайки тялото й на една страна. Светът се наклони и светлината затрептя пред очите на Несрин.

Кадара тъкмо изравни криле, тъкмо разпери широко нокти, за да грабне пиленцето, когато Несрин осъзна защо светлината трепкаше така. Какво й бе разкрил новият ъгъл.

— Внимавай!

Крясъкът изхвърча от гърлото й. Ала твърде късно.

Ноктите на Кадара се сключиха около пилето, вдигайки го от земята, и тя се понесе стремглаво към пролуката между двата чукара в края на прохода.

Право към гигантската паяжина, оплетена между тях.